Печалбите от износ на руски петрол за България между август и октомври са донесли около 430 милиона евро преки данъци за хазната в Кремъл. Една трета от този нефт се оказва с цена, надхвърляща тавана от 60 долара за барел - въведен от Запада с цел Москва да бъде лишена от ключови приходи за финансиране за войната в Украйна.
Но може ли България - държава от ЕС, да внася руски петрол на цена над тавана? Агенция "Митници" решава да се допита до Европейската комисия и на 4 август изпраща писмо с молба за разяснение. Отговорът от ЕК е: "Няма проблем" ("Не е необходимо суровият петрол, внесен въз основа на дерогацията, да бъде 60 долара за барел или под тази цена“, се казва в позицията на Брюксел).
Тази история е от статия в "Политико", която анализира ефектите от санкциите на ЕС срещу режима на Путин. Изданието се спира на странния случай с България, защото той е показателен за грешките и неуспехите в прилагането на наказателните мерки.
"България беше в необичайна позиция сред своите партньори. Тя получи изключение от санкциите на ЕС, забраняващи вноса на руски петрол по море - за да не се сблъска с остър недостиг на горива. От август до октомври България е внесла суров петрол над ценовата граница на стойност около 640 млн. евро, според изчисления на Центъра за изследване на енергията и чистия въздух (CREA). Средствата са отишли в руските енергийни компании, а те са платили съответните данъци в Русия, допринасяйки за пълненето на военния бюджет на Кремъл", разказва "Политико".
ЕС не може да овладее пробойните в наказателните мерки - печалбите на Русия от износ на петрол са спаднали само с 14% след налагането на санкциите. А през октомври приходите на Русия от изкопаеми горива са достигнали 18-месечен връх, се посочва в статията.
„Недоглеждане“
"Политико" припомня историята с въвеждането на "тавана":
Когато ЕС реши да въведе горна ценова граница, на корабните и застрахователните компании в блока бе забранено да обслужват доставки на руски петрол за трети страни, ако цената е над определения таван - 60 долара за барел.
Целта беше да се намалят приходите на Кремъл, като същевременно се поддържат стабилни световните петролни потоци. Но чиновниците в Брюксел пропуснаха нещо важно. Таванът се отнася за продажби извън ЕС (в рамките на ЕС търговията с руски петрол бе забранена). Но все пак на няколко държави, вкл. България, бе разрешено да продължат да работят с руски нефт до края на 2024 г., за да няма пазарни сътресения. Това са все държави, които нямат море и получават петрол само по тръбопроводи. С изключение на България, която се оказа единствената в ЕС, която получи дерогация и може да внася руски петрол по море.
В резултат рафинерията в Бургас започна да преработва все по-големи количества „Уралс“ и формално нарушаване на санкциите няма.
Тази "вратичка" осигурява стотици милиони допълнителни приходи на Русия, коментира „Политико“. По данни на CREA една трета от печалбите от износ на руски петрол за България идват именно от продажби над ценовия таван. И всички тези скъпи доставки - на цени между $69 и $89 за барел, са били осъществени със западна подкрепа, вкл. от гръцки корабни компании и британски и норвежки застрахователи. И формално всичко е законно.
Графиката показва десетте най-големи държави - вносители на руски горива (суров петрол, нефтопродукти, въглища, тръбен и втечнен природен газ) за периода декември 2022-октомври 2023 г. България е на забележителното четвърто място след Китай, Индия и Турция:
"Политико" посочва, че освобождаването на България от забраната на ЕС пълни както „джобовете“ на най-голямата руска частна петролна фирма "Лукойл", която доминира българското производство на горива с разрастващата се черноморска рафинерия, така и на самия Кремъл. Изданието допълва, че вносът на суров петрол на "Лукойл" в България е донесъл
над 2 милиарда евро приходи за Русия,
откакто санкциите са в сила, а Кремъл е спечелил 1 млрд. евро преки данъци.
Защо се пропукват санкциите? Основни предизвикателства пред ЕС са лошият мониторинг и правоприлагането, обяснява "Политико". Доклад, изготвен по поръчка на Европейския парламент, установява, че прилагането на санкциите в ЕС е "разпръснато" между 160 различни институции, а всяка държава си има своя система за контрол и за наказване на нарушенията.
"Дори тези, които участват в транспортирането на петрол, получават само ограничен достъп до информация за сделките. Застрахователите например разчитат на един-единствен документ от фирми, които купуват и продават петролни товари, и той е нещо като декларация, че цената не е над 60 долара за барел“. Няма кой да провери така ли е", обяснява Виктор Катона, главен анализатор от Kpler.
Новият 12-и пакет санкции на ЕС се опитва да наложи по-стриктни правила. Целта е да се попречи на купувачите да се сдобиват с руски петрол на цена над тавана, като маскират това като застраховка или транспортни такси. Но е съмнително, че допълнителната документация ще спре заобикалянето.
Няколко държави от ЕС с големи корабни индустрии също затрудняват прилагането на санкциите. Кипър, Малта и Гърция са против засилване на ограниченията“, казват пред "Политико" двама дипломати от ЕС.
Представител на голяма морска държава от ЕС е коментирал пред изданието, че по-строгите санкции само ще накарат Русия да използва повече незападни компании за превоз на петрол. Според него
по-добре е да се привлекат още държави
към прилагане на ценовия таван, към който в момента се придържат Г-7, ЕС и Австралия, защото е „глупаво да се настоява за таван на цените, а други да не го спазват, защото не са членки на ЕС".
Според проучване на CREA след въвеждането на санкциите 822 кораба, транспортиращи руски суров петрол, са прехвърляли товарите си на други кораби в акваторията на ЕС – най-вече в гръцки води, но също и в малтийски, испански, румънски и италиански води. Обемите им са еквивалентни на 400 000 барела на ден.
Според CREA ценовият таван за петрола все пак е лишил Русия от 34 млрд. евро приходи от износ, което се равнява на приблизително два месеца печалба през 2023 г.
Говорител на Еврокомисията защитава санкциите на ЕС, отбелязвайки, че Русия е била принудена да похарчи "милиарди долари", за да се адаптира към новата реалност, включително за осигуряване на танкери и на инфраструктура за износ на петрол.
Други оправдат трудностите с липсата на опит. „Политико“ цитира дипломат от ЕС, който казва: „Нека признаем - всички санкционни мерки са безпрецедентни, така че има и елемент на учене, като ги налагаме. Не живеем в перфектен свят: не всичко е дъги и еднорози".
А Русия също набира опит, и то бързо – в заобикалянето на санкциите. Като създава паралелен пазар, който пълни джобовете на държавните енергийни фирми и олигарсите, обяснява "Политико".
Появи се "сенчеста флотилия" от остарели танкери, мистериозно управлявани чрез мрежа от компании с неясна собственост и често прехвърлящи товарите от един танкер на друг за заличаване на следите. В страни като Индия се появиха застрахователни компании, готови да работят със сенчестия флот.
Индия е сред държавите, които са увеличили вноса на руски суров петрол със 134% (по данни на CREA), Значителна част от него се преработва в продукти за износ. Това означава, че европейските потребители може, без да знаят, да зареждат колите си с гориво, произведено от руски суров петрол, финансирайки неволно руската агресия в Украйна, отбелязва "Политико".
„Ако не привлечем големи играчи като Индия и Китай, ефективността на санкциите рано или късно намалява. Има граници на това, което инструментите на западните играчи могат да постигнат на глобално ниво, разсъждава високопоставен служител на ЕС.
Слабо вероятно е обаче Индия, Китай, Турция да се присъединят към санкциите на Запада.
"Цената на петрола сега е единственият реален канал за оказване на външен натиск - Русия ще се почувства изключително зле, ако средната цена на нейния петрол падне на 40-50 долара за барел – това би било болезнено за нейния бюджет и за способността на Путин да финансира разходите", посочва Александра Прокопенко, икономист от Центъра "Карнеги".
Но стигането до такъв момент не е лесно, заключава "Политико".
