Почти всички големи държавни банки, дори в приятелски на Русия държави като Турция, Китай и ОАЕ, отказват да изпълняват парични преводи за Русия. Причината е опасения от вторични санкции от страна на САЩ. Това накара шефът на най-голямата руска банка "Внешторгбанк" Андрей Костин да призове международната платежна система SWIFT да бъде "убита". Според него, за да "придобие икономически суверенитет", Русия трябва да мине на "цифрови разплащания".
„След затягането на режима на вторични санкции в края на миналата година рязко се увеличи броят на отказите за извършване на плащания от контрола по съответствието без обяснение на причините. Това се отнася предимно за банки от приятелски юрисдикции. Ако преди година бяхме изправени пред задачата да изключим участниците в SDN (тези, които бяха обект на най-строги санкции) от транзакционните маршрути и да не използваме SWIFT, сега географията се превръща в проблем. Веднага след като стоките тръгнат, светва „стоп“, независимо от лоялността на банката, юрисдикцията и санкционния статус на руския участник в транзакцията“, оплака се Костин, цитиран от руски медии. Проблемите засягат плащания не само в „токсични“ долари, евро и валути на други западни страни, но и в „приятелски“ валути.
Последният пример е една от най-големите банки в Турция - DenizBank, която на практика престана на открива сметки на руски граждани, пише РБК. "От десет заявки за откриване на сметка одобрение получава само една. Не помага дори и наличието на временно разрешение за пребиваване в Турция. Изключение се прави само за клиенти с големи депозити - над 100 хиляди долара", обяснява един от посредниците, които помагат на руснаците в Турция - Сергей Овсяников.
Замразяването на плащанията вече се отразява на търговския поток между Русия и Турция, който достигна рекордни нива веднага след началото на войната в Украйна, тъй като това бе един от пътищата за паралелен внос на санкционирани стоки. Според предварителните данни на турското министерство на търговията, износът за Русия е намалял с 33,7% през първото тримесечие в сравнение със същия период на 2023 г. Асоциацията на износителите на машини, която има 22 000 членове, очаква приблизително същия спад за тази година. Доставките в сектора могат да бъдат намалени с 1 милиард долара поради „двусмислени“ и „бързо разширяващи се“ санкции, особено върху стоки, които могат да се използват за производство на оръжия, каза Кутлу Каравели Оглу, председател на асоциацията, пред Bloomberg.
Мащабът на спада, според него, се равнява на една трета от миналогодишните продажби, като досега най-много е пострадал износът за Русия на металорежещи машини, горивни помпи и електродвигатели.
В месечно изражение износът за Русия достигна своя връх през декември 2022 г., когато възлизаше на 991,4 милиона долара, след което доставките започнаха постепенно да намаляват, но през последната година месечната цифра се колебаеше около 800 милиона долара, а през януари настъпи срив до 553,9 милиона долара.
Проблеми има и с друг ключов партньор на Русия - Китай. През януари транзакциите в китайска валута ограничиха PingAn Bank и Bank of Nongbo. През март към тях се присъединиха най-голямата китайска банка ICBC, както и China Citic Bank, Industrial Bank, Bank of Taizhou и Bank of China, съоби "Известия", като се позова на генералния директор на деловия съвет към Търговско-промишлената палата на Русия Алексей Егармин. Така са отклонени около 80% от транзакциите, добави той. Според "Медуза" пълната забрана за приемане на преводи касае руските компании от основни сектори на икономиката.
Ограниченията вече дават резултат - през март експортът от Китай за Русия падна с 15,7% в сравнение с март 2023 г., съобщи Bloomberg, позовавайки се на данни от китайската митница.
САЩ продължават да усилват натиска. През април в Китай бе американският финансов министър Джанет Йелън, който предупреди китайските банки и фирми за "сериозни последици, ако оказват помощ на Русия". "Всяка банка, която съдейства за крупни транзакции за обезпечение на руския военно-промишлен комплекс с военни стоки или стоки с двойно предназначение, рискува да попадне под санкции от САЩ", каза тя.
Байдън също проведе телефонен разговор с председателя на КНР Си Цзинпин, в който изрази безпокойство по повод на "подкрепата на Китай на руския военно-промишлен комплекс".
Русия също се опитва да вземе мерки. Руският президент Владимир Путин ще повдигне този въпрос по време на срещата си с Цзинпин в Китай през май, пише Bloomberg.
От 5 април банките в Киргизстан спряха да обслужват руските карти "Мир", съобщиха финансовите власти на републиката. Причината са санкциите, наложени от САЩ на 23 февруари 2024 г. срещу оператора на системата "Мир" - Националната система за разплащателни карти. Преди това същото направи Армения.
В ОАЕ First Abu Dhabi Bank (FAB) и Dubai Islamic Bank (DIB) закриха множество сметки, свързани с търговия с руски стоки. Emirates NBD Bank закри отдел, създаден след избухването на войната, за да обслужва богати руснаци, в който бяха привлечени мениджъри от страните от бившия Съветски съюз.
Индия спря да приема петрол, доставен със санкционирани танкери.
Причината за тези действия е, че през декември 2023 г. САЩ разшириха механизма за вторични санкции. Американският президент Джо Байдън подписа указ, с който позволи на американското министерство на финансите да въвежда ограничения по отношение на компании и банки от трети страни за сътрудничество с Русия. По новите правила в черния списък могат да бъдат включени банки за обслужване на сделки, свързани с военно-отбранителната индустрия. Пълна забрана за транзакции бе въведено за руски компании от пет сфери - технологичната, отбранителната, строителството, аерокосмическата и обработващата.
