Пожарът в катедралата „Нотр Дам“ в Париж най-сетне намери отговор на един от въпросите, по които се спори отдавна в академичните среди – има ли такова нещо като „европейска идентичност“, или това е флоскула за идеалисти и еврофедералисти? Някои изследователи на европейската история виждат изграждането на Европа още от Древна Гърция и смятат, че тя е първият елемент на европейската ни идентичност – свободата на личността, правовата държава. След това идва Римската империя, а после европейската идентичност и идеята за Европа като цяло се свързва с християнството, за да премине после към Ренесанса и Просвещението. Друга група учени са фокусирани изцяло върху националната идентичност и отричат наличието на обща. Какво общо има това с „Нотр Дам“? Първите и напълно спонтанни реакции в социалните мрежи на всякакъв вид хора – от политици и журналисти през академици и най-обикновени граждани - показаха недвусмислено, че има достатъчно основания да се говори за обща европейска идентичност и че местата на обща памет са повече от изброяваните от изследователите.
Преобладаващите реакции бяха на скръб, усещане, че е изгубена частица от общото ни съзнание, от общото ни ДНК, че е скъсана общата ни културна тъкан, независимо дали сме католици, протестанти, православни, мюсюлмани или атеисти. За мен беше голяма изненада този порой от съчувствие, тъга (това беше най-повтарящата се дума, употребена основно на френски, tristesse), изливащ се от всяко кътче на Европа – от православния изток, мюсюлманските части на югоизтока, протестантския север, от различни спектри на Централна Европа. Изненадата произтичаше от това, че става дума за културно-историческо наследство, за архитектурен бисер, но в крайна сметка за сграда, а не за човешки живот. Всички бяхме ужасени от унищожаването на културно наследство от терористите от „Ислямска държава“, като най-шокиращият случай беше унищожаването на Палмира, но не до такава степен, както докато гледахме рухването на кулата на „Нотр Дам“. И точно това беше смайващото, че много голям брой хора споделяха в социалните мрежи как не са могли да сдържат сълзите си. Това показва, че те се асоциират с „Нотр Дам“, че тази катедрала в сърцето на Париж е част от тях. Дотолкова, че френският президент не успя да задържи изцяло в националните граници този, доскоро символ основно на Франция, като заяви, че работата по реконструкцията на църквата ще бъде отворена за всички.
Докато е изричал тези думи на сътрудниците си, вероятно не е подозирал, че само няколко часа по-късно председателят на Европейския съвет Донад Туск (Полша, ЕНП) ще обяви, че „Нотр Дам“ не е само френска, а европейска и ще призове всички страни членки да се включат във възстановителните работи. А едва ли е очаквал, че почти незабавно от всички ъгълчета на съюза ще започнат да пристигат предложения за помощ. Германската канцлерка Ангела Меркел дори направи видеообръщение, в което също подчерта, че „Нотр Дам“ е европейско наследство и обеща помощ. Правителства наред в столиците на ЕС се надпреварваха едно друго да предлагат помощ – финансова или експертна. В усилията се включи и Европейската централна банка. И всичкото това, да повторим, без да е загинал нито един човек, без да става дума за нападение (според първоначалните резултати от разследването не се виждат следи от умишлен палеж и най-вероятно пожарът е следствие на злополучен инцидент).
Защо?
Към отговора на този въпрос ме насочи един от известните специалисти по Балканите Ясмин Муянович, който написа в Туитър, че ако се вземе предвид опитът на Босна и Херцеговина, „геният на човешката цивилизация, находчивост и култура е в капацитета му за обновление“. Това е едната страна на гения на човешката цивилизация. Другата е способността за приемственост, която позволява постоянно надграждане. Точно затова досега всички сме приемали „Нотр Дам“ като даденост, която е била винаги там, откакто свят светува. „Нашата дама“ присъства из литературата от различни епохи, във филмите, туристическите листовки, учебниците по история, част е от знакови политически събития. Не винаги заема централно място, но е постоянно в кадър, превръщайки се така в частица от нас самите, атом от нашата обща идентичност.
Европейската идентичност победи антиевропейците
Нощта след пожара разкри и още нещо в подкрепа на тезата, че обща идентичност съществува – а именно, че отвратителните са всъщност малцинство. Тържествуващите реакции се губеха в потока от печал, съчувствие и снимки на красивата катедрала, но, уви, трудно можеха да останат незабелязани. Абсолютни победители отново са сърбите. Близките до президента Александър Вучич таблоиди, които той често използва като оръжие във вътрешната и външната си политика, излязоха с противни заглавия, същността на които беше, че пожарът е божието наказание за Франция, че е допуснала в „Нотр Дам“ да се развее косовското знаме. Трудно е да се опише с думи пълната разруха на ума, който може да формулира подобно нещо. Тази пълна духовна нищета всъщност е крайната фаза на боледуващите от национализъм. Действа като при проказата – в последните фази човекът се е разпаднал почти изцяло отвътре и отвън, превръщайки се в зомби, жадуващо да яде свежи мозъци. Официално г-н Вучич обяви, че е готов да предложи помощ за възстановяването на катедралата, но това е част от раздвоената природа на политическото отроче на Воислав Шешель.
Другата реакция, която дълбоко ме впечатли, беше на британската министър-председателка Тереза Мей. Тя се открои сред лидерите в ЕС, демонстрирайки набиваща се на очи хладнина, отдалеченост и неангажираност, като заяви: „Мислите ми са с народа на Франция тази вечер и със службите за бързо реагиране, които се борят с ужасния пожар в катедралата „Нотр Дам“. На следващия ден обяви, че Великобритания ще изрази своята съпричастност чрез камбаните на Уестминстърското абатство, които ще ударят точно в 17:43 часа, за да отбележат началото на пожара. Никаква тъга, никакво усещане за принадлежност към обща културна традиция, никакво усещане за загуба, никакво предложение за участие във възстановяването на нещо, което е европейско, тоест далечно и не-наше. Този коментар на британската премиерка символизира по особено ярък начин същността на Бризхода – едно болезнено лутане за национална идентичност на една съставна държава с много лица и комплексна история, неразривно свързана с Франция и с Европа. За разлика от г-жа Мей кралското семейство реагира подобаващо, изразявайки шок от горящото културно наследство.
Дистанцираност демонстрира и унгарското правителство. Външното министерство на Унгария пусна изявление, в което се казва, че Унгария съчувства на Франция. Толкоз. Няколко часа по-късно премиерът Виктор Орбан държа реч, в която обяви, че Европа е в цивилизационна криза и отново избълва антимюсюлманската си реторика, твърдейки, че ислямската култура е окупирала западните градове, пренебрегвайки напълно твърденията на европейски историци, че ислямът е неразривна част от европейската идентичност. Реакциите на един вероятно злополучен инцидент в един от символите на европейското ни наследство напълно опровергават подобно националистично, ксенофобско и тесногръдо виждане, чиято единствена цел е да сее раздор, омраза и да създава врагове.
Ако може да се извлече нещо положително от пламъците на „Нотр Дам“, то е, че в среда на отново разпростиращ се национализъм, популизъм и откровен фашизъм, мнозинството в Европа показа, че носи обща европейска идентичност. Европейското сърце затуптя отчетливо в понеделник срещу вторник от скръб, но и от усещане за цялост. Това някак налага извода, че наистина „Нотр Дам“ е на всички ни. Една наистина наша дама, която е способна да ни напомни, че освен индивидуалните ни комплексни идентичности, в допълнение към националните ни имаме и европейска идентичност. Фактът, че не само правителствата, но и много граждани предложиха финансова помощ за възстановяването на катедралата, е може би най-хубавото нещо, което можеше да се случи не само преди идеологически и стратегически важните избори за Европейския парламент, но и в навечерието на Великден. След първите реакции на скръб социалните мрежи преляха от оптимизъм, че „Нашата дама“ скоро ще бъде напълно възстановена и отново ще се наслаждаваме на величието й. Всъщност нейното възстановяване може би ще се превърне в символ на „Нашата Европа“ след поредната атака на националисти, санкюлоти и фашисти, каквито „Нашата Дама“, разбирана не само като катедралата „Нотр Дам“, но и в по-широкия смисъл на обща идентичност, е преживяла многократно в дългата си история. И може би в недалечното бъдеще, точно в 17:43 часа на 15 април ще вдигаме наздравица с „Европа възкресе“ и ще си отговаряме „Наистина възкресе“.
