"Парижката Света Богородица", Виктор Юго
превод Лилия Сталева, илюстрации Анани Борисов, издателство "Кръг"
Да си го кажем честно: съдбата на класическите литературни произведения е незавидна. Всички имаме чувството, че сме ги чели, а най-често това чувство е измамно. Гледали сме техни екранизации – анимационни и игрални, сериали и холивудски суперпродукции, на голям и на малък екран; на сцена като театрални драматизации или като мюзикъли. Ако се изучават в училище или в университетска програма, твърде вероятно е да сме чели само откъси или съкратени издания от типа "библиотека за ученика"; при това под тежка принуда, която променя отношението и погледа. А ако наистина сме прочели пълните издания, това сигурно е станало твърде рано и прекалено отдавна, за да си спомняме нещо повече от име на герой, схематично основните моменти от фабулата или пък някой ефектен израз, който цитираме със самочувствието на учени хора.
Горкичката велика литература!
Издателство "Кръг" ни подсеща да (пре)прочетем "Парижката Света Богородица" доброволно и с наслада. Луксозният том е с твърди корици и в два различни варианта; дори се продава като комплект – две идентични книги, които се различават само по изображенията върху кориците. Томът е богато илюстриран с черно-бели рисунки на Анани Борисов, когото познаваме като художник на комикси; изображенията, които той ни представя тук, са експресивни и наситени с емоция, така че да допълват читателското изживяване и въвличат читателя в любовната история на Квазимодо, Есмералда, Фроло, Феб и Гренгоар.
Поводът за издаването на "Парижката Света Богородица" точно сега са тържествата по откриването на реконструираната и възобновена катедрала, която пострада тежко при пожар преди около пет години. Така тя стана символ на могъществото на хората, обединени от обща кауза. Но това не е първият път, когато съществуването на този величествен храм е било поставено под въпрос. Виктор Юго пише романа си точно с цел да привлече вниманието на френската общественост към незавидното състояние на сградата по онова време. Тя е била толкова увредена, че дори е имало идея да я разрушат и да използват камъните от нея като строителен материал за нов мост над Сена. Това е причината писателят – тогава все още ненавършил 30 години, да отдели десетки страници на архитектурата на Париж и в частност – на катедралата "Нотр Дам", и да се изправи в защита на неповторимите богатства, застрашени както от времето, така и от невежеството и безотговорността на хората. Любопитно е, че според него не печатните книги, а именно сградите са пазители на паметта и на историята, и съсипването им е пагубно за самата цивилизация.
Действието в романа ни отвежда в XV век и показва стремителните промени в обществото, упадъка на висшите класи, смесването на хора от различни националности, вероизповедания и социални слоеве, за които Париж е същото, каквото е лабораторията за алхимика, копнеещ да открие философски камък. Време на фанатизъм и безверие, на разкош и бездънна мизерия, на инквизиция и карнавали. Също толкова крайни са и образите на героите – ужасни и прекрасни, добродетелни като ангели или черни като Лукавия. Човешкият живот струва всичко и нищо, глупостта и мъдростта вървят ръка за ръка, в истерична трескавост се смесват салонни церемонии и публични екзекуции, а над всичко това се извисява загадъчната и романтична "Света Богородица".
Също както вярата, знанието и морала, тя неведнъж се е доближавала до фатален край, но и до днес устоява и е на мястото си като символ на силата на човешкия дух.
