3 часа са разточителен лукс в малкото оставащо време на този парламент, но когато става дума за политически дивиденти от пенсионната система нито една минута не е излишна на депутатите. В първия работен ден след празниците ДПС си направи символичен подарък за рождения ден, като наложи обсъждането на един от няколко проекта за промени в Кодекса за социално осигуряване - за признаването на казармата и периодите на репресия за действителен стаж, което на първо време ще позволи на 2000 души да се пенсионират с пенсия за непълен стаж, а в по-общ - план за пръв път ще отвори вратата за получаване на пенсия срещу по-малко от 15 изработени години.

Подобно на неочаквания завой в дебата за минималната заплата към отмяна на класа, и тук депутатите редактират съвсем не на място една от основните постановки в социалното законодателство - що е то действителен осигурителен стаж и какво разбираме под минимум условия за получаване на пенсия, която все пак по замисъл е заместваща трудовите доходи. Въпросът би следвало да е изцяло експертен, но в залата духът много бързо изхвърча от бутилката и за пенсии почти не стана дума. След много емоционални изказвания накрая и малцината, които имаха принципни възражения, се отказаха от тях.

На пръв поглед в сряда не се случи нищо кой знае колко ново - и в приемането на текст, отхвърлян по-рано от същите депутати, и в откровено политическия заряд на гласуването, и в пренебрежението към детайлите. В известен смисъл обаче дебатът окончателно показа, че подмяната на осигурителната ни система е завършила, без никой да си даде сметка за това.

Не става дума за пенсии, а за политически знак

Обикновено поне от кумова срама споровете за пенсиите поддържат някаква експертна фасада. В сряда случаят не бе такъв. Дори тези, които нямаха лични спомени за споделяне, коментираха от трибуната, че не става дума за пенсии, а за политически знак; че вместо да се дават социални аргументи трябва да се осмисли близкото минало, че трябва да се затваря рана и т.н. Многократно бе изтъквано и че става дума за шепа хора и няколко милиона лева годишно, което подсказваше, че несъгласието е неприлично и дребнаво.

Някои от малкото аргументи по същество звучаха съвсем логично. Върховният административен съд има практика да отсъжда в полза на включването на казармата и периодите на репресия в действителния стаж, следователно място за интерпретации в Кодекса за социално осигуряване има, твърдят от ДПС. Има основание и в примера, даден от Вежди Рашидов и Мустафа Карадайъ - за Строителни войски, където службата беше почти равносилна на работа. Несъмнено в много случаи репресията също е включвала полагане на труд.

Видно е и че проблеми в законодателството има - само в някои случаи например престоят по затворите, трудововъзпитателните общежития и лагерите на репресираните се признава за трудов стаж, а оттам - и за осигурителен. Предложените промени разрешават частично някои от тези проблеми, но пораждат нови - нещо, което се превърна в традиция за законодателния процес у нас.  Включването на казармата в дефиницията за действителен стаж например би дало възможност на мъжете на 67 г. да се пенсионират и при 13 г. действителен стаж. В същото време жените няма да имат това право, въпреки че в другата разпоредба - за осигурителния стаж, периодите на наборна служба и на отпуск по майчинство са приравнени. При равни други условия, една жена на 67 г. и с 13 г. действителен стаж няма да може да се пенсионира, дори да е отгледала две или повече деца, нищо че и при нея отсъствието от работа е било неизбежно. За нея остава възможността да се пенсионира със социална пенсия на 70-годишна възраст, но разликата от 3 г. и по-ниският размер на пенсията са значимо разминаване в правата.

Проблемът е, че в сряда за нищо от това не стана дума в залата. Още по-големият проблем е лекотата, с която се подменят основни дефиниции в кодекса, вместо да се търси друго решение за конкретната група от хора. Това можеше да е отделен вид пенсия по подобие на военноинвалидната. Можеше да е и нов вид компенсация по специализирания закон за реабилитация или допълнителна социална помощ в закона за социално подпомагане. Вместо това с лека ръка и няколко изречения се подменят текстове, които ще окажат влияние върху цялата пенсионна система.

Късно е за логика и принципи

Известно е, че последните години нанесоха необратими увреждания на пенсионната система, а след актуализацията през юли 2022 г. над 50% от приходите, които целево се използват за плащане на пенсии, идват от централния бюджет, а не от осигуровки. Това не просто вече е признат факт, а все по-често се легитимира като аргумент за нови нарушения на логиката и принципите на осигуряването.

"Достатъчно сме я забъркали тази система", апелира към колегите си да измислят нещо друго бившият социален министър на БСП Георги Гьоков, но той единствен използваше този аргумент срещу, а не в полза на промяната. "Стотици милиони се преразпределиха последната година, а сега става дума за няколко милиона", коментира например Атанас Славов от ДБ, който така защити предложението на колегите си от ДПС. "В света няма друга пенсионна система, която да зависи над 50% от данъци. Това дори не е пенсионна система в чистия й вид, това е една смесена система", отхвърли всякакви претенции за принципи Йордан Цонев.

Йордан Цонев е прав, но проблемът е, че тази пенсионна реформа бе извършена тихомълком, без обсъждане. Тя бе зародена в компромисите за третия кабинет на Борисов, когато "Патриотите" бяха оставени да натискат до краен предел минималната пенсия, а финансовият министър Владислав Горанов стопира мъчно постигнатата реформа "Калфин" точно на етапа, когато след двукратно увеличение на осигуровките идваше ред правителството да изпълни своята част от ангажиментите.

И един съвсем спешен проблем

Заети да правят подарък за рождения ден на ДПС, депутатите не успяха да включат в програмата си тази седмица един проект на омбудсмана Диана Ковачева, припознат от ГЕРБ и внесен от Деница Сачева. С този проект за промени в закона за хората с увреждания Народното събрание можеше да сложи край на една огромна несправедливост - определянето на финансова подкрепа не според степента на увреждане, а според вида на получаваната пенсия. Това навремето гарантира, че първите по-нормални помощи за хора с увреждания ще се получават от много по-малко хора от очакваното. Въпреки широката кампания, няколко Народни събрания не намират време и воля да поправят това недоразумение. По всичко личи, че така ще стане и сега. Сред ощетените са и шепата останали живи военноинвалиди у нас, които - уви - няма да дочакат този иначе съвсем дребен жест.

Същият законопроект би решил и един съвсем спешен проблем от последната година - огромното закъснение в преосвидетелстването на хората с увреждания, което ги лишава от доходи. Но този мразен закон няма потенциала да носи политическите дивиденти, които гарантират вмешателство в пенсиите. Затова и Кодексът за социално осигуряване е обречен да влиза най-често в омагьосания кръг от нескопосани промени, които отдавна държат пенсионната система за заложник.