Наистина трябва да обмислим възможността да се осъвремени заглавието на романа. Да заменим „Под игото“ с нещо по-достъпно за младото поколение, с нещо по-разбираемо и изискващо по-малко усилие за осмисляне, с нещо, което не налага досадната необходимост да срещаме и научаваме нови думи и по този начин да пречи на забавлението ни. Да го заменим например с „От долната страна на потисничеството“, защото не всеки е длъжен да знае изкелефещени думи като „иго“. Разбира се, никой не е длъжен да знае и думи като „потисничество“. Достатъчно е да схване, че потисничеството е нещо кофти. Но щом е така, защо не озаглавим романа просто „Кофти“, без значение дали е под или над, от долната или от горната страна на кофтито.
– Какво е написал Вазов, деца?
– „Чичовци“, „Епопея на забравените“ и „Кофти“.
– Браво, деца!
Вече сте се сетили, че става дума за нанесените в „Под игото“ подобрения чрез превода му на по-съвършен език. Подменят думи под предлог, че са непознати за младежта, но всъщност са непознати на „преводачите“ – очевидно хора с не особено богат речник. Така например „кобур“ заменят с „калъф“, въпреки че и до днес „калъфът“, в който се носи пистолетът, се нарича „кобур“ и по никакъв друг начин. А пък това да „преведеш“ Руссиян като руснак, е все едно да преведеш Българан като българин.
Освен оскъден речник преводачите на „Под игото“ показват и проблеми с разбирането на смисъла на някои изрази. Например „Вържи попа да е мирно селото“ е „преведено“ като „Отстрани лидера и групата ще се разпадне“, което не обяснява, а изопачава смисъла на фразеологизма. Целта на поповото връзване не е заличаването на селото, а неговото омиротворяване. „Търкулнало се гърнето, та си намерило похлупака“ не е „Които си приличат, се привличат“. „Които си приличат, се привличат“ е по-скоро „Краставите магарета през девет дола се надушват“. Гърнето и похлупакът е, че дори да тръгнеш да търсиш нещо различно, намираш пак същото, не можеш да надскочиш себе си. Но всички тези разсъждения са нелепи. Да превеждаш фразеологизъм е все едно да анализираш виц. Фразеологизмът е преди всичко художествен образ. Изумен съм как хора, които вероятно са някакви езиковеди и литературоведи, нямат усет за това, как са напълно лишени от чувство за езика, неговите форми и оттенъци. И как такива хора дръзват да пренаписват Вазов!
Забележете красотата на Вазовия израз и грозотата на онова, с което са го заменили. Вместо в изречението „Гочо, иди отвори севлевия сандък и ми донеси кесията с минцовете“ да обяснят в бележка под линия какво означава „севлев“ и „минц“, от което читателите ще научат две нови думи, осакатяват фразата до карикатурния вид: „Гочо, иди отвори сандъка от кипарисово дърво и ми донеси кесията с австрийски златни монети“. Къде е образността на езика, къде е ритъмът на словото, къде е специфичният изказ, който характеризира литературния герой чрез пряката реч? Мисли ли някой за тези неща? Чувал ли ги е изобщо? Добре е да си ги чувал, щом си тръгнал да поправяш класиката.
Завършвам с „Господа, тук се пръскат революционни идеи против държавата“, преведено като "Разпространяват се идеи за коренна промяна на империята“. Доколкото разбрах, мотивът, неотложната нужда „Под игото“ да бъде преведено на съвременен език, е неговата анахроничност, невъзможността да бъдат разбрани много думи и цели изрази в неговия текст. Следователно в разглеждания пример анахронизми, чуждици и неразбираеми са следните думи: „господа“, „тук“, „революционни“ и „държава“, та е трябвало да отпаднат. Но пък може би „преводачите“ са решили да заменят един израз на Вазов, макар и разбирам, с друг, по-красив. На мен „коренна промяна“ ми въздейства по един неповторим художествен начин. За езиковото богатство на тези, които подобряват Вазов, свидетелство е собствената им оценка, според която „Под игото“ все пак е „книга, която определя националното самосъзнание на нацията“.
И тук опираме до един друг проблем. Какво е „Под игото“? Защо Вазов го е написал?
На пръв поглед лесни въпроси, защото ни набиват отговорите им в главата още от прогимназията, но благодарение на тези отговори Вазов вероятно се ужасява, гледайки от небето каква представа имат за него потомците.
Когато българите се откъснали от Империята и се обособили в своя национална държава, както било модерно по онова време, пред тяхната интелигенция се изправила нелеката задача да ги накара да се почувстват като нация. Иначе държавата нямало как да я бъде. Тази задача включвала и създаването на национален култ. Той е жив и днес. В него Левски е нещо като Христос, Ботев – като Иоан Предтеча, а „Под игото“ е Библията. Така „Под игото“ се превръща от развлекателно четиво по французки тертип в светиня, до която всеки трябва да се докосне в нямо благоговение поне веднъж в живота си.
В никакъв случай не бива да мислим, че Вазов не си поставя и пропагандни задачи. Не е тайна, че той с богатото си и изключително талантливо творчество е искал да компенсира липсата на адекватна национална българска литература. Той до голяма степен лично създава тази литература в повечето ѝ жанрове – показва как се пише роман, повест и разказ, как се пише драматургия, поезия, критика и публицистика. Но нито за миг не забравя, че тази литература е масова (което в определен смисъл е нейно преимущество) и че нейната основна цел е забавлението, дори и когато е под формата на висока естетическа наслада.
Всички послания, които Вазов е искал да се набият в дебелата глава на следосвобожденския българин, е трябвало да бъдат понесени от забавлението на художествената литература. Тя затова е и художествена, а не научна, научнопопулярна, философска или религиозна. Посланията, необходими на българите да удържат държавата си, са три: имайте национално самочувствие; имайте историческа памет; имайте идеали като жертвоготовност, свобода, чест. Но в случая с „Под игото“ тези послания са понесени неуловимо от четиво, силно повлияно от Виктор Юго – увлекателно, интригуващо, завладяващо; четиво с конфликти и обрати, което не оставя читателя да си отдъхне, докато не разбере „какво ще стане накрая“. Такъв роман е „Под игото“ – сензационен роман, бестселър за времето си. Той не е някаква светиня, около която потомците да не смеят да дишат. Ако това е ясно на всички, няма да се пораждат нездрави пориви „Под игото“ да се „превежда“ като Септуагинтата от 70 мъдреци, които в Александрия, независимо един от друг, всеки заключен в килията си, направили идентични преводи на Библията.
Някой се беше възмутил, че докато четяло „Под игото“, детето му се натъквало на много непознати думи и той трябвало да му ги обяснява.
Че какво по-хубаво от това! Как човек обогатява речника си?
Като чете книги, пълни с нови и непознати думи. Помня как в първите книги, които съм чел самостоятелно, във всяко изречение срещах непозната дума. За някои думи питах, други научавах от контекста, когато се повтореха достатъчно много пъти. Така е и до днес, макар че непознатите думи вече не са във всяко изречение.
У Вазов имало много турцизми. Ами ще има! Той е израснал в империя, където езиците са омесени в койне, в лингва франка, която ползват всички и която, да, доколкото империята е Османска, се доминира от турски думи. След Освобождението турските думи остават, за да изпълняват чисто стилистични задачи, да дават пейоративни конотации на понятията и при Вазов тази роля вече е факт. Дори и днес
от стилистична гледна точка не е все едно дали ще назовеш тоалетната „клозет“ или „кенеф“
Особено в художествен текст има огромно значение.
Това ли трябва да изрежем от Вазов, подлагайки го на осъвременяващ превод в името на младежта? Съвсем друг е въпросът дали Вазов трябва да бъде изучаван масово. Но ако трябва, нека бъде изучаван така, както си е – езикът му все още си е съвсем актуален. Това не е Черноризец Храбър, Презвитер Козма или Йоан Екзарх.
Според мен трябва да бъде изучаван най-малкото по три причини: защото рисува ярка картина на времето; защото проповядва великолепен морал и защото е изключително талантлив писател. Мисля, че изключително талантливите писатели не бива да бъдат пренаписвани. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
