Румен Гълъбинов е икономист и финансист. Завършва УНСС като магистър по икономика. Има следдипломни квалификации от Университета на Джорджтаун, Вашингтон, (Банков рисков мениджмънт), Университет Сeйнт Джон, Колеж по застрахователен и рисков мениджмънт в Ню Йорк, Университета Екситър във Великобритания. Гълъбинов има професионални квалификации по застрахователен и рисков мениджмънт и пазари на ценни книжа от Германия и Англия. През 2002 г. е председател на Агенцията по застрахователен надзор, а през 2003 г. - зам.-председател на Комисията по финансов надзор (КФН). 
 

- Господин Гълъбинов, какво точно следва от разширяването на мониторинга на международното бюро "Зелена карта" над българските застрахователи и защо това трябва да поражда безпокойство?
- Системата "Зелена карта" е международен консорциум със седалище в Лондон, който обединява различните бюра "Зелена карта" в държавите от ЕС, както и някои извън ЕС. Целта му е да осигури организацията по разплащанията, свързани с автомобилната застраховка "Гражданска отговорност" в чужбина. У нас за това отговаря Националното бюро на автомобилните застрахователи, в което членуват всички застрахователни компании, които продават "Гражданска отговорност". Към всяко едно от тези бюра се обособява гаранционен механизъм - банкова гаранция и гаранционен фонд, които да осигурят безпроблемно процеса на плащания за щети при пътнотранспортни произшествия в чужбина.
В случая имаме писмо от международното бюро "Зелена карта", с което ни уведомяват, че поради просрочени плащания в чужбина то поставя под наблюдение българското бюро. И съответно дава предписания какво трябва да се направи в кратък срок - до края на март 2019 г. Изискването е да се набави липсващ капацитет, което може да стане чрез презастрахователна програма. В писмото не е посочено какъв е липсващият капацитет, но неофициално се появи информация за 20 млн. евро текущи разплащания по щети, възникнали извън България в ЕС.
Този недостигащ капацитет може да бъде набавен по различен начин - или чрез собствени нови вноски на компаниите, участващи в бюрото, или чрез закупуване на презастрахователна програма, която също набавя такъв капацитет. 
- Какъвто и да е начинът, опасенията са, че това ще доведе до поредно увеличаване на цената на "Гражданска отговорност". А през тази година тя вече скочи с над 50%. Някои браншови организации от транспорта вече изказаха недоволство, че не искат да плащат за това, че някой не си върши работата.
- Факт е, че цените на "Гражданска отговорност" се вдигнаха и от това най-много пострадаха транспортните фирми с товарни превозни средства. Още повече, че се задава пакета "Макрон", който ще утежни допълнително разходите на българските превозвачи. Едно последващо увеличение на цените на "Гражданска отговорност" също ще е допълнителен разход и от това ще пострада конкурентоспособността на българските превозвачи. 
Все пак обаче трябва да се реагира на тези уведомления на международното бюро "Зелена карта", за да не настъпят в бъдеще още по-големи усложнения относно свободното движение на българския автотранспорт. 
- Какви по-големи усложнения? Изключване от системата "Зелена карта"?
- Това е най-тежкото наказание и се надявам да не се стигне до там.
- Какво означава да бъдем изключени от "Зелена карта"?
- Преди повече от 20 години България имаше такъв проблем - за известно време в края на 90-те години страната ни беше извадена от системата. Това означава да се върне граничният контрол. Дори може да се отиде до въвеждане на гранични застраховки при пресичане на граничните пунктове, което утежнява разходите и е голямо неудобство. Но това е крайният вариант и мисля, че няма случай да се е стигнало до него с друга европейска държава. Има опасност обаче този мониторинг да ни попречи за влизането в Шенген, ако не приключи до март 2019 г.
- Защо?
- Ако мониторингът по "Зелена карта" продължи да се удължава и не се вижда някакъв непосредствен резултат в скоро време, може да стане пречка за приемането ни в Шенген по суша. Първо, защото това не е добър атестат за нас, и второ, може да се яви техническо препятствие, ако имаме неуредени взаимоотношения със застраховките "Гражданска отговорност" в международните превози например.
- Защо се стигна до това да бъдем предупреждавани няколко пъти за забавяне на разплащанията по обезщетения и дори заплашени с изключване от системата "Зелена карта"?
- Явно има натрупани нерешени проблеми. Една от компаниите, които бяха предупредени, заяви, че няма да плаща за фиктивни щети. Наистина има основания за съмнения за застрахователни измами, които се правят в чужбина на гърба на българските застрахователи и българския Гаранционен фонд. Но това трябва да се докаже. Факт е обаче, че има практика да се карат коли с български номера дълго време извън България в държави от ЕС - например Румъния, Италия, Испания.
- А има ли основание да се смята, че някои застрахователи са просто некоректни и не си спазват договорите?
- Това е в правомощията на регулатора. КФН трябва да следи за капиталовата адекватност на застрахователите, за резервите, които имат, и въобще за цялата им платежоспособност, така че да няма такива просрочени задължения. И ако има проблеми, регулаторът трябва да предприеме действия. КФН има достатъчно механизми и лостове да въздейства. 
В крайна сметка общата сума на просрочените задължения не е чак толкова голяма, ако се съди по информацията за тези 20 млн. евро. Съотнесена към целия пазар на автомобилни застраховки, това не е голяма сума и е възможно сметките да бъдат оправени в краткосрочен или средносрочен период.
Тук има значение както самата цена на застраховките, така и капитализацията на застрахователната индустрия, готовността да се реагира с резерви и с ликвидни средства. А подобряването на капитализацията става с увеличение на капитал, с консолидиране на капитал. Това е финасов сектор и принципите са идентични с тези при банковия сектор.
- Може ли да се заключи, че част от проблемите със "Зелена карта" са заради това, че отделни застрахователи имат проблеми с капитализацията и ликвидността?
- Трябва да се направи технически анализ на цялата система и по-точно на автомобилното застраховане. КФН направи анализ на "Гражданската отговорност" през пролетта, но той не даде достатъчно информация. Трябва да се види колко е общата капитализация на сектора и колко за всяка отделна компания, каква е тяхната готовност с резерви, каква е разполагаемостта с ликвидни средства и оттам да се излезе с решение. Презастрахователната програма, която препоръчват от международното бюро "Зелена карта", е добър вариант. Така тежестта, освен у нас, може да се поеме и извън България, т.е. да има трансфер на риска. Разбира се, това ще струва пари и трябва да се види кой ще поеме разходите.
- Кандидатурата ни за чакалнята на еврозоната и единния банков съюз изисква застрахователният сектор, също като банковия, да мине през преглед на активите и стрес тестове. Има ли застрахователи, които няма да го издържат?
- Да, предстои преглед на активите на застрахователните компании, но вероятно той ще бъде в съкратена форма. Все пак скоро беше правен преглед на небанковия финансов сектор и той мина, без да са докладвани драстични нарушения. Трябва да се направи актуализация и да се види дали не е настъпила някаква промяна във времето. Мисля, че това писмо в някаква степен е полезно за нашия застрахователен пазар. То заостря вниманието да анализираме какво трябва да се подобри в системата. Предложения как да се реши проблемът със "Зелената карта" трябва да дойдат и от нашето българско бюро, в крайна сметка то комуникира с международното бюро. За съжаление обаче точно в този момент председателят му подаде оставка.