Нали някой не смята, че настоящото положение в политиката може да продължи вечно? Драмите между ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС не могат да изчерпят целия политически живот. Рано или късно на избирателите ще им омръзне и ще се обърнат към други политически сили. А желаещи да оберат протестния вот несъмнено ще се появят. Въпросът е кога.
Някои политици вече усещат, че трябва да търсят нови варианти, вместо да полягат в скута на големите формации. Хора с такова мислене се намират и в лявата, и в дясната половина на политическата сцена. Косвеният резултат от това е, че политическото пространство започва да се раздробява. Засега обаче от това печелят най-вече ГЕРБ и ДПС.
Ето, например, съвсем доскоро изглеждаше, че вляво партиите ще се консолидират в два лагера – единият около контролираната от Корнелия Нинова БСП, а другият около коалицията "Левицата", клоняща към президента Румен Радев. Това се очакваше да бъде голямата битка за лявото, от което да кристализира някаква сериозна алтернатива на ГЕРБ.
Разнопосочните апетити на левите водачи обаче засега развалят тази схема
Първо, бившата социалистка Мая Манолова напусна "Левицата" със своята партия "Изправи се БГ". След това изненадващо с нея тръгна Ваня Григорова – привиждана от мнозина като новата звезда на лявото. Междувременно БСП и "Левицата" се затвориха в собствените си малки клетки, откъдето враждебно се гледат едни други. Така левите поеха по три различни коловоза: в единия е Нинова (единствена с гарантирано присъствие в парламента), в другия са отцепниците от БСП (с тяхната слабичка в електорално отношение коалиция), а в трета – лявата надежда Григорова (която, неясно защо, смята, че преминалата през всевъзможни политически комбинации Манолова ще я тласне нагоре).
Вдясно нещата се случват по сходен начин
От ПП-ДБ се отлюспиха младшите партньори в обединението – "Зелено движение" на Тома Белев и Борислав Сандов и "Средна европейска класа" на Константин Бачийски. Оправдаха се, че не искат да участват в сглобки с ГЕРБ. А може би просто са пресметнали, че няма да им се намерят избираеми места в листите на ПП-ДБ. Каквато и да е причината, Белев, Сандов и Бачийски решиха да се махнат от десницата и да се борят за гласовете на обезверените от сглобката десни избиратели.
По сходна линия се консолидират и един куп други формации, изникнали от дясната люпилня, които се опитват да съберат недоволните от ПП-ДБ десни избиратели – първо на местния вот в София, когато се създаде обединението "Синя София", а сега на изборите 2 в 1, за които се ребрандираха като "Синя България". Тук влизат КОД на бившия министър в кабинета "Борисов 2" Петър Москов; ЗНС на Румен Йончев, който някога беше коалиционен партньор на Николай Бареков; НДСВ, основана от експремиера Симеон Сакскокобургготски; ДБГ, която беше създадена от бившия еврокомисар Меглена Кунева; и доста други.
Така политическата сцена се затрупва от леви и десни отломки,
които търсят място под слънцето за сметка на по-големите формации. Проблемът на тези боричкащи се мъници е, че не могат да представят приемлива алтернатива. Посланията им неизменно се свеждат до лозунга – сглобката разсипа всичко, така че гласувайте за нас. При други обстоятелства този трик можеше да проработи. Не и сега, когато на хората им писна от избори и просто искат някакво стабилно правителство, дори и да го направи сглобката.
За по-малките партии страшно препятствие е и смазващо ниската избирателна активност. До избирателните секции вече отиват само около 40 на сто от гласоподавателите. Това всъщност са твърдите ядра на големите формации. Например, на предните парламентарни избори през 2023 г. 60% от всички действителни гласове се падат на ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС. Като се добавят опозиционните формации "Възраждане", БСП и ИТН, тогава излиза, че 90 на сто от активните избиратели гласуват за шестте политически сили, които са намерили място в парламента. Остатъкът се пада на малките формации – такива като изредените по-горе. Шансът това да се промени на предстоящите избори 2 в 1 не изглежда особено голям.
Кой тогава печели от фрагментирането на политическото пространство?
Ами, партиите с най-големи и стабилни твърди ядра. В тази категория не влиза ПП-ДБ – дясното обединение е много младо и нехомогенно; нито прогресивно отслабващата БСП, нито ИТН, която държи рекорда за най-голям и рекордно бърз отлив на избиратели; нито "Възраждане", която нестабилно се крепи на крайно променливия консервативно-патриотичен вот. Големите печеливши са ГЕРБ и ДПС.
След дългите години, прекарани във властта, партиите на Бойко Борисов и Делян Пеевски изградиха стабилен електорат и пуснаха дълбоки корени в българското общество. Заедно те събират около 1 милион гласа. На пръв поглед, това не е толкова много. Пасивността на избирателите и политическото раздробяване обаче правят този електорат достатъчен, за да могат ГЕРБ и ДПС да поддържат едно относително превъзходство в българската политическа система още доста време напред.
