Не му върви на Румен Радев със символиките. Толкова много знаци вгради той в чипираната с примитивност българска политика, а толкова малко ефект произлезе от тях!
На 4 февруари се навърши точно година, откакто президентът свали доверието в правителството на Бойко Борисов. Символиката с датата е ясна – паралел с 1997 г. Но, оказа се, нито една случка през 2020 г. не приближи и сантиметър съдбовните стари събития - нито управляващата партия узря да се свали сама, нито опозицията искаше чак толкова да я свали, чуждите посланици пък - съвсем. Народът също не бе настоятелен в недоволството си. Така и
вдигнатият през лятото юмрук се оказа емблема на нищото
Протестите бяха правдиви, но несериозни. 4 февруари бе пренасрочен за 4 април.
Трябва да се отбележи, че свалянето на доверието, независимо дали е на 4 февруари или 8 март, само по себе си също е символичен акт. При Желю Желев обаче бързо се превърна в реален – “Боянските ливади” свалиха правителството на Филип Димитров. И при Росен Плевнелиев имаше ефект – година след старта на драмата „Делян Пеевски шеф на ДАНС” по улиците протестираха хора, което доведе до саморазтурване на кабинета след месец. Радев сътвори най-безобидното сваляне на доверието.
Преди няколко дни, на 1 февруари, той и заместничката му Илияна Йотова обявиха кандидатурата си за втори мандат. Направиха го фамозно – издигайки се сами 2 месеца преди парламентарния вот и 9 месеца преди президентския; със заявка да построят „Нова България”. „Този ранен анонс на кандидатурата ни цели да даде възможност на политическите актьори да се позиционират спрямо огласените принципи”, рекоха двамата. По-голяма символика, здраве му кажи – който е за морал, срещу корупцията, враг на статуквото... - да се заяви зад тях; другите остават на отсрещния бряг. И първа под знамето за чиста и свята република изприпка гласувалата за Делян Пеевски и
назначена от ГЕРБ за омбудсман Мая Манолова
Но има и добра новина – Цветан Цветанов, припознат от Радев при изборните консултации като борец за честни избори, все още не е дотърчал.
И друг един символ се постара да извае Радев на 1 февруари – че може да се еманципира от издигналата го преди 5 години БСП, като успоредно тя го подкрепи без проблем. Но лидерът на БСП Корнелия Нинова „нареди” президента типично по женски – два дни мълча, а на третия каза, че много му се радва, обаче за подкрепа ще мисли друг път. Всъщност Нинова сътвори най-голямата символика. Тя съобщи, че е щастлива от кандидатурата, защото така били пресечени „внушенията” за нова партия на Радев. Зер той бе тръгнал да я прави! Нинова наистина е по-добра в тия игри. Няколко дни по-рано новият й довереник Калоян Методиев (ексшеф на канцеларията на Радев) каза публично, че „вече не генерали, а юристи и финансисти са нужни на страната” –
долу генералите по „Дондуков”!
Отделно от това близки до нея медии вадят от нафталина лица, които стрелят по Радев „спонтанно възмутени”. Развръзката с БСП очевидно вещае тежки месеци.
Като стана дума за Методиев, не може да се пренебрегне и друг факт. Преди петнадесетина години, малко след като престана да е седесар, той основа партия „Общество за нова България”. Румен-Радевата „Нова България” не просто е стотният „рестарт” на държавата, ами и прилича на наброска от забравен бележник на Методиев. Някаква по-свежа идея не му ли хрумна? А нещо концептуално?
Трябва съвсем сериозно да се каже, че всичките тези големи, малки и уж съвсем незначителни провали на президента хвърлят съмнение върху голямата тема – ще може ли той да стори нещо реално в борбата срещу ГЕРБ. Досега, въпреки искреността и смелостта му, резултатът е нула. Той не е виновен, че липсват обществените натрупвания, помогнали на негови предшественици. Но точно отсъствието им изисква изключително високи умения в стратегията, тактиката и комуникацията.
Нужен е интелект
До момента Радев и екипът му (с постоянно текучество) не ги показват. Пример дори е отчетът за четвъртата година от мандата, който той представи успоредно с кандидатурата си. В него се похвали с такива(!) успехи като предложение „за безплатно тестване на таргетирани групи” и обособяване на ковид болници – сякаш той е причина за безплатното тестване и сякаш специализираните болници ги има (не бяха създадени заради несъгласие на лекарите). Отчете още предложение за "Младежки многофункционален образователен център", „ангажимент към проблемите на общините за хармоничното развитие на регионите”... – все чутовни неща, тоест ниска топка.
На старта на есенната сесия на 2 септември, когато протестираше множество, от трибуната на Народното събрание президентът каза на депутатите: „Истинският парламент е отвън!”. Това си бе препратка към метеж. Тя остана незабелязана, а не бива – не защото Радев може да срути наистина държавата, а защото в качеството си на „лице на алтернативата”, още повече – държавен лидер, показа недопустимо ниво.
