От години у нас се говори, че страната се нуждае от професионална изборна администрация. Колкото повече време минава, толкова по-малко обаче това звучи като постижима цел. Всеки вот го доказва – с камарите организационни нарушения и отчайващо нескопосаната работа на избирателните комисии по места.
Лошото е, че липсата на професионализъм се усеща съвсем осезаемо в единствената институция, от която очакваме да проявява такъв – Централната избирателна комисия (ЦИК). За кратко време – в рамките на няколко дни в края на януари, членовете й направиха поредица от грешки, предизвикали тежки скандали, които сериозно опетниха нейната репутация в навечерието на парламентарните избори. Нещо повече – комисията оставя впечатлението, че
се подава на политически влияния,
както и че е вътрешно разцепена на враждуващи лагери.
Първо дойде гафът с решението на ЦИК, определящо правилата за регистрация на партии и коалиции за изборите. По предложение на председателя й Александър Андреев се прие, че наименованието на една коалиция може да съдържа само името на една или няколко партии, влизащи в коалицията. Мотивът – да не се объркат избирателите, когато подбират за кого да гласуват. Решението имаше ефекта на избухнала бомба. Първа скочи лидерът на „Изправи се.БГ” Мая Манолова, която гръмогласно обвини комисията, че работи в полза на партиите на статуквото като възпира извънпарламентарната опозиция. Не остана сама – за нула време ЦИК беше затрупана от жалби от знайни и незнайни политици, надушили удобен момент да се изпъчат пред обществеността като опоненти на властта. Стреснати, комисарите побързаха да отстъпят, още повече, че почти единодушно бяха подкрепили предложението на шефа си Андреев.
Грешките и спорните решения продължиха, а с тях излязоха наяве и раздорите в ЦИК, иначе скрити за публиката. Буквално ден след скандала с коалициите повечето членове на комисията подкрепиха искането на ВМРО и НФСБ да бъде формално извадена „Атака” от коалицията „Обединени патриоти”. По този начин на практика ЦИК лиши партията на Волен Сидеров от възможността да разполага със свои представители в избирателните комисии – а това е безценно преимущество за една политическа сила при избори. „Взимаме едно решение в услуга на една част от управляващата коалиция, в разрез с всякакви норми на Изборния кодекс, давайки им възможност субектите, които са решили, да си назначат секционни комисии и да носят същото наименование – неща, които по принцип са забранени”, коментира решението Ивайло Ивков – един от малцината комисари, гласували против. Подкрепи го Ерхан Чаушев: „Значи оттук-нататък волунтаристично ЦИК, независимо от наличие на правни основания, може да прави каквото си ще.”
Предупрежденията им, че
правото не е страната на ЦИК,
се оказаха оправдани. Хората на Сидеров атакуваха решението пред съда, който подкрепи жалбата им. Тяхната победа беше унизително поражение за комисията. Не само излезе, че членовете й нарушават законите, по които работят, а отгоре на всичко се получи така, че са действали в интерес на партии, участващи в правителството. Това беше тежък имиджов удар, при положение, че Изборният кодекс определя ЦИК като „независим държавен орган”.
По същото време в комисията се зароди друг казус, който не стигна до публиката, но изпокара жестоко членовете й. Става въпрос за заявленията за гласуване, подадени на хартия от български граждани в чужбина в нашите посолства и консулства. Мнозинството в ЦИК прие, че задграничните ни мисии не могат да изпращат подобни заявления директно на комисията, а на външното ни министерство, което да ги обработи, обобщи и препрати на изборната администрация – с мотива, че така се улеснява работата й. Срещу това решение изригна Ерхан Чаушев (издигнат от ДПС), който напомни, че Изборният кодекс изисква от посланиците и консулите да изпращат незабавно на ЦИК постъпилите при тях заявления. Чаушев обяви, че в миналото над 3000 заявления били „филтрирни” и върнати от служителите на МВнР: „Просто да не се даде на гражданите да си заявят желанието да гласуват, а най-вече да не им се разкриват секции в чужбина.” Така показа и къде го стяга чепикът – че контролираното от ГЕРБ дипломатическо ведомство получава
по-сериозно влияние върху организацията на изборите в чужбина,
откъдето ДПС традиционно очаква много гласове. В крайна сметка, за първи път партията на Бойко Борисов директно подготвя парламентарен вот.
Тук отново се намеси Ивайло Ивков (подкрепен от бившия Реформаторски блок), който направо обвини мнозинството в комисията, че служи на партийни интереси: „ЦИК започва да издиша още в началната фаза на тези избори. И то не заради незнание или нещо друго, а заради скрити комплоти, заради измамни действия и заради очевидно нежелание да се спазва Изборният кодекс в услуга на един или друг.” „Ние в момента очевидно правим така, че всичко в ЦИК да бъде затруднено, да се създаде едно послание и едно внушение, че изборите няма да бъдат произведени законосъобразно, и че ние, видиш ли, правим някакви нарушения”, обиди се колежката му Йорданка Ганчева (номинирана от ГЕРБ). А Александър Андреев сухо напомни на гневящия се Чаушев, че в миналото е подкрепял същата мярка, от която сега се възмущава.
Всичко това са само щрихи от проблемите на ЦИК. Всеки, който наблюдава заседанията й, може да усети
крайно неприятната атмосфера, в която протичат
– непрестанни караници и заяждания, явно забележими личностни вражди, едва прикрити обвинения в обслужване на партийни интереси. Обстановката заприлича досущ на парламента – с арогантни управляващи, които си гласуват каквото поискат, и враждебна опозиция, която подскача настръхнала срещу всичко.
Въобще изборните комисари не оставят впечатлението, че са на нивото на поставената им задача. А това е лошо предзнаменование. Половината състав на ЦИК кара втори (някои и трети) мандат. Тоест, това са най-опитните „изборджии”. Ако мозъкът на изборната администрация е в такава лоша форма, човек направо се плаши от мисълта какво ли е положението в останалите й части.
