От една страна, кръговете в ада на ТЕЛК никога не са били толкова малко. Ако за всички други системи последните няколко години бяха пропилени заради смяната на едно краткотрайно правителство с друго, медицинската експертиза претърпя изумителна за нейните стандарти оптимизация. Пак не липсват скандални случаи, но голямото постпандемично задръстване бе на 3/4 изчистено и много пациенти бяха сащисани от новата бързина. Натрупаните негативи обаче са такива, че тук често решаването на един проблем поражда нов.
Сега двойно повече комисии обработват заявления, но не всяка болница има капацитет или желание за ТЕЛК, поради което част от новите звена работят с голяма съпротива или междудругото. Досиетата се разпределят на случаен принцип и това от една страна обещава обективност, но от друга - увеличава сигналите, че се раздават произволни проценти. Решенията вече се вземат наистина само по документи, но някои пациенти намират липсата на контакт с комисията и факта, че тя е в друг град, за дефицит.
Най-видимият проблем
от новите правила в системата е увеличението на обжалваните решения. От януари до края на ноември 2024 г. са издадени общо 137 813 решения, от които 12 571 са обжалвани, показва информация от Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), получена от "Сега" по Закона за достъп до информация. Това е доста висок процент обжалвания - над 9%, като тенденцията е към увеличение. За сравнение, през 2023 г. са обжалвани 10 767 решения от 183 070 издадени, което е 5,9%.
Случайното разпределение бе въведено от 21 юни 2024 г. и самата статистика показва до какво ускоряване на решенията е довело то - от 21 юни до 15 декември броят на постановените по този начин експертни решения от ТЕЛК е 113 863. За същия период броят на обжалваните експертни решения на ТЕЛК пред НЕЛК е 8027 броя (тук обаче не влизат само случайно разпределени дела, а и такива от предходни периоди).
От пациентските организации също има сигнали, че обжалванията се увеличават и според тях това се дължи на влизането в системата на нови комисии, които тепърва се учат да "телкуват". Пациенти се оплакват от произволно намаляване на проценти, подминати документи, променени кодове на заболявания. Според председателя на Асоциацията на родители на деца с епилепсия Веска Събева,
някои комисии дават 0%,
когато в самата комисия няма даден специалист. Според МЗ, проблемите се дължат основно на недобре събраната медицинска документация.
От началото на миналата година до 15 декември НЕЛК е отменила и върнала за ново разглеждане 5326 експертни решения на ТЕЛК, като от предоставените данни не може да се направи заключение какъв е делът на успешно оспорените решения. Има обаче данни за 2023 г. и тогава над 50% от обжалваните решения са отменени и върнати за ново разглеждане (5554). Освен пациента, решенията се обжалват и от НОИ при съмнение.
Обжалването води до ново забавяне дори и накрая да завърши с по-благоприятна развръзка за пациента. Това забавяне може да е от няколко месеца и да е с точно толкова неизвестен край, колкото беше и преди промените. Въпреки че то не би трябвало да прекъсва получаването на пенсия и помощи, законът за здравето ще бъде специално дописан, за да се доизясни този въпрос, тъй като сега има практика правата да се спират, когато НЕЛК отмени и върне решението на ТЕЛК за ново освидетелстване/преосвидетелстване на лицето.
Помените не са изкоренили и друг класически проблем на системата - мистериозните брънки, в които се
размотават решенията без видимо обяснение
Естествено, пациентите си представят вината в новите правила, заради които документите пътуват още по-дълго от град на град. Но системата всъщност е електронна, а проблемът е в "добрата" стара комбинация от човешки фактори и бумащина, която у нас е неизбежна даже за наглед дигитализирани системи. Ето някои примери за ненужно забавяне от последните дни:
От ТЕЛК-Добрич се оправдават за закъсняло решение със "забавени доставки в пощите". В друг случай жена, прекарала инсулт, е посъветвана от НОИ да чака до Великден, без обяснение. В трети случай ТЕЛК в Свищов отхвърля заявление на неподвижен мъж, докато в същия ден в пощата на селото, където той живее, постъпва писмо с искане да се предоставят допълнителни изследвания. Както се питат в репортажа на Би Ти Ви: "Колко дълго е пътувало писмото от Свищов до селото, не е ясно. Защо не е прикачено и в електронното досие на пациента към РЗИ, също не е ясно".
Според данните на НЕЛК всичко това са по-скоро изключения. За периода от 1 януари 2024 г. до 20 декември 2024 г. има само 3544 заявления, за които е насрочена дата отвъд тримесечния срок за произнасяне, и 2066, при които разглеждането е насрочено в срок, но експертното решение е издадено след изтичането на трите месеца. Според предишния здравен министър Галя Кондева повечето комисии вече са нормализирали работата си и проблемите са единични.
В момента
активно работещите комисии на ТЕЛК са 134,
почти двойно повече, отколкото бяха преди година, показва предоставената на "Сега" информация. Но част от тези комисии бяха сформирани насила и някои от тях продължават да бойкотират новите си задачи или просто да нямат време за тях. Завесата към една такава комисия бе повдигната миналия месец покрай драматичен случай от Велинград. Там жена, дарила черен дроб на дъщеря си, месеци наред чакаше освидетелстване от ТЕЛК, показа Би Ти Ви. Репортажът и намесата на здравния министър бързо осигуриха извънредно заседание, на което случаят бе разрешен. Но случаят разкри смущаващи детайли от кухнята на ТЕЛК-Велинград.
Комисията във Велинград на практика спира работа по някое време миналата година и досиетата започват да се трупат. Обяснението е "кадрови проблеми". През октомври МЗ преустановява разпределението на нови досиета не само във Велинград, но и към другите две ТЕЛК в областта, които са в Пазарджик. Комисиите уж поемат ангажимент в рамките на 3-4 месеца да изчистят натрупаните случаи, след което да започнат да приемат нови, но в началото на декември от МБАЛ-Велинград поискват да закрият ТЕЛК-а. Комисията формално продължава да работи, но става ясно, че решения няма. Тогава се взема ново решение 1000 чакащи случая да се прехвърлят на други комисии. Същите комисии в МБАЛ-Пазарджик бяха далеч по-пъргави с фалшивите експертизи за болести на своите шефове и на директора, според едно разследване от 2019 г. на Нова телевизия.
Увеличението на комисиите стана възможно, след като с промени в наредбата всички държавни и общински многопрофилни болници и комплексни онкологични центрове бяха задължени да разкрият поне една ТЕЛК. Особено в общинските болници обаче капацитетът за тази допълнителна работа не стига, дори да има желание. И задължените лекари
отмятат ТЕЛК в обедната почивка
Повече от ясно е, че обедната почивка не може да е време за решаване на въпрос, който в национален мащаб ни струва почти 3 млрд. лв. само за инвалидни пенсии и то само за девет месеца на миналата година.
Оптимистичната прогноза на МЗ е, че всички забавени случаи ще бъдат изчистени до края на март и системата ще се нормализира. С това обаче е крайно време да започне много по-тежкият разговор за нейните изначални пороци, които все още позволяват цели села да възприемат ТЕЛК като пенсия, за която няма нужда да работиш. Това не е само въпрос на корупция, контрол, отговорност и пр., а на цялостен подход - у нас сега е важно какви са медицинските ти дефицити, а не какви възможности имаш въпреки тях. С други думи - плаща се, за да боледуваш, а не да бъдеш пълноценен въпреки заболяването си. Затова и 10% от населението имат някакъв процент от ТЕЛК, но само 40% работят, а близо 600 000 получават поне един вид подкрепа или облекчение за процента си (по данни от Преброяване 2021). Звучи невероятно, но всъщност моментът да сложим край на това е повече от подходящ.
Две от партиите в новото правителство - БСП и ИТН, преди три години сложиха подписа си под коалиционно споразумение, в което бе предвидено премахване на системата на ТЕЛК и преминаване към Международната класификация на функционирането, увреждането и здравето ICF. За въвеждането на тази система у нас се говори от години, включително и при правителствата на ГЕРБ. Тя ще промени оценката на уврежданията от чисто медицинска, каквато е сега у нас, към комбинация от медицински, психологически и социални показатели. Едва тогава ще може да се говори и за истинска нормализация.
