Ако има форма на обучение, която може най-бързо и пряко да свърже училището с трудовия пазар, където в крайна сметка се озовават всички ученици след завършването си, то това е дуалната. У нас тя стартира през 2015/16 г. чрез два проекта, по които страната ни си получава подкрепа - от Швейцария и Австрия. От тогава досега броят на учениците, които работят, докато учат, се е увеличил 30 пъти - от 353 през 2016 г. на 11 500 младежи през т.г. Успехът е безспорен. Натрупан е обаче и достатъчно горчив опит, който показва какви промени още са нужни. Стимули за работодателите, административни облекчения и мащабна кампания сред младежите са само част от мерките, които биха могли да съживят дуалната форма, която според някои директори позатихва като интерес. А защо не и да го превърнат в локомотива, който да издърпа професионалното образование от прашния коловоз, в който стои от години?
Кой да е водещ?
Въпреки че е естествено да гледат в една посока, бизнесът и професионалните гимназии се разминават по редица въпроси на дуалното образование. Училищата очакват фирмите да са по-активни и повече работодатели да откликват. Работодателите очакват същото, но от училищата. Както казва директорът на професионалната гимназия по архитектура и дървообработване "Хр. Ботев" в Пловдив Костадин Костадинов: "Дуалното обучение е като любовта - и двете страни трябва да го искат". "Понякога ние напъваме, а бизнесът бяга. Друг път е обратното", казва той. Истината е, че и двете страни имат нужда от специфична подкрепа.
Търсенето не среща предлагането
Дуално обучение у нас се развива добре в определени сфери като машиностроене, електротехника и туризъм, където има и най-голямо търсене на кадри, вкл. и в различните видове техника - автомобилна, газова и др. В други сектори обаче все още е рядкост учениците да се обучават, работейки. От години МОН се опитва да увеличава приема в професионалните гимназии за сметка на профилираните, но все още има области, където наличните специалности се разминават драстично с потребностите на местната икономика. По данни на Института за пазарна икономика за около 1/2 от учениците в професионалното образование няма насрещно търсене в реалния сектор и заетост.
"Във Варна редовно получаваме запитвания от наши членове за дуално обучение в областта на корабостроителството и кораборемонтите, но възможностите за такова обучение и кандидатите са твърде малко", дава за пример Росица Стелианова, директор "Програми проекти" в Асоциацията на индустриалния капитал в България. По думите й големият проблем у нас е не толкова неравномерното разпределение на дуалния формат, колкото това, че не всички професионални гимназии имат нагласата, възможностите и готовността да въведат дуално обучение. "Последните години имаше доста промени в професионалните гимназии. Някои се закриха - в областта на транспорта например останаха много малко. Повечето вече не са толкова специализирани, както преди, и предлагат множество специалности, което пък се отразява на качеството на материалната база. В Северозападна България имаме компании в машиностроенето, които обаче много трудно успяват да се уговорят с професионални гимназии, имащи дуални паралелки в този сектор", посочва тя.
Според Стелианова процедурата по определяне на план-приема в гимназиите след седми клас е хаотична и до голяма степен се прави на парче. "РУО-тата казват на гимназиите: "Срещнете се с бизнеса и вижте от какви кадри имат нужда". Гимназиите обаче знаят с каква база и преподаватели разполагат и не тръгват току-така да създават нови специалности, само защото са търсени от бизнеса. Те казват: "Ние предлагаме това, моля подкрепете ни". Ние няма как да не ги подкрепим, защото иначе няма да имат паралелки. Така обаче се въртим в един омагьосан кръг", казва Стелианова.
Изключително необходимо е да се създаде единна информационна система за професионалното образование, вкл. и за дуалното, в която работодателите да могат да заявяват потребностите си от работна ръка, за да се вижда от какви кадри има нужда на регионално и национално ниво, смятат от АИКБ. Въпросната система трябва да дава възможност за проследяване на реализацията на завършилите, както и да представя рейтинг на професионалните гимназии. "Това ще позволи, когато идват определени европейски средства, те да се насочват там, където има най-голяма нужда. Ако в даден регион има 10 фирми, които искат дуално обучение в дадена област, но нита една гимназия не предлага такова, ще може да се инвестира именно в материална база и обучение на преподаватели в тази област", дава пример Стелианова.
"Какво са 120 лв. на месец?"
Според някои директори възнагражденията, които получават учениците по време на работата си в реална работна среда, са твърде ниски. "В 11 клас, когато са 2 дни във фирмата, те получават 120 лв. на месец. В 12 клас, при три работни дни, възнаграждението им е 180 лв. Понякога, ако махнем изборите, ваканциите и различните празници, учениците работят по-малко дни и получават едва 50-60 лв. През 2016 г. тези суми може би бяха достатъчни, но сега определено не са", казва Костадин Костадинов.
Професионалната гимназия по вътрешна архитектура и дървообработване в Пловдив, която той ръководи, е от първите, които предлагат дуално обучение у нас. Още когато се появила наредбата за този вид обучение, той въвел дуална форма за половин паралелка от 10 ученици в специалността производство на тапицирани изделия. В последствие се включва в българо-швейцарския проект ДОМИНО, с помощта на който се създават нови учебни планове и програми, специално за дуално обучение, което се разширява и към паралелката по мебелно производство. Понастоящем гимназията предлага дуална форма за 13 от 22-те си паралелки, или за 60% от учениците си, като успешно е развила тази форма благодарение на личните контакти на директора. "Аз съм от бранша, познавам всички мебелни фирми, партнирам си с 18 фирми, така да се каже, дори по приятелска линия имам комуникация с тях. Но не трябва на това да се разчита на национално ниво", казва Костадинов.
Директорът споделя, че при въвеждане на дуалното обучение е имало огромен ентусиазъм, тъй като и държавата е обещала да помогне чрез данъчни облекчения на фирмите. "Това обаче не се случи и постепенно виждам затихване. Като добавим и ковид пандемията, проблемите стават много", казва той. Сред спънките, на които се е натъквал, е например фирма да откаже да вземе на работа определения брой ученици, които е заявила. "В осми клас, когато планираме приема, например заявяват 5 души в дуална форма. В 11 клас обаче ни казват, че не могат да вземат повече от двама. Е, аз какво да правя с останалите трима, мога ли да ги преместя в дневна форма? Законовата уредба не дава отговор на този въпрос", казва Костадинов.
Действително, периодът от 8 клас, когато училището сключва договор с даден фирма за дуално обучение, до 11 клас, когато реално започва обучението в реална работна среда, е твърде дълъг. През това време много неща могат да се променят или объркат, затова някои наблюдатели препоръчват да се помисли договарянето с фирмите да се случва непосредствено преди приемането на ученици.
"Някои фирми пускат децата в дълбокото, а те още нямат изградени трудови навици. Машините освен това са опасни. Нужни са наставници, а всеки наставник е допълнителен разход за фирмата. По последния проект, по който работихме, успяхме да платим на 34 наставници, по около 1000 лв. за година", казва той. По думите му неразбиране има и сред родителите, които стават все по-капризни и питат: "Защо детето ми трябва да мете?".
Някои директори се натъкват и на административни проблеми - например при получаването на разрешения за работа за непълнолетните ученици от инспекцията по труда. "Т.г. имахме малък проблем с инспекцията по труда, която не беше наясно какво представлява дуалната форма и с нашите нужди. Времево се забавихме, искахме и съдействието на РУО-то, но получихме съответните разрешения за работа", казва директорът на професионалната гимназия по земеделие "Стефан Цанев" в Кнежа Светла Калапишева. По думите й всички документи, които трудовата инспекция изисква от работодателите - като график на работата, медицински на учениците и други документи, вероятно са нужни, за да се гарантират правата на младежите, но е нужна по-своевременна организация на целия процес по подаване на документите и получване на разрешенията. Много полезни според нея са и пробните стажувания, на които са ходили учениците й във фирми по европроекта за подкрепа на дуалното обучение, в който са участвали наскоро. Това дава възможност учениците да се запознаят с работния процес и с евентуалните си бъдещи работодатели, а те от своя страна, да подберат бъдещите си служители. По проекта освен това си позволохме да закупим работни облекла за учениците, техника и оборудване за обучението им, съвременна литература по специалността и др.", казва още Калапишева.
"Работят 3 дни, а плащаме пълни осигуровки"
От бизнеса отдавна настояват за стимули и данъчни облекчения за включване в дуалната форма - така, както се случва в други страни, които са особено важни за по-малките и средни предпроятия, които не могат да си позволят разходите за този вид обучение.
"При сключване на трудов договор с ученик в дуална форма, работодателят поема осигуровките му - в размер на минималния осигурителен доход. Реално обаче учениците работят от 2 до 3 дни в седмицата и не получават пълна заплата. Затова настояваме осигуровките да са 50% от минималния осигурителен доход. Това може да стане със законови промени и да влезе в сила още от следващата учебна година. Не виждаме защо това не може да стане по подобие например на облекченията, които има за наемането на хора с увреждания", казва Стелианова. По думите й в това изискване работодателите виждат несправедливост, затова и понякога се отдръпват от дуалната форма. Според нея би могло да се помисли и за по-гъвкаво обучение - вместо два дни да учат, три да работят и така да разпокъсват времето си, младежите биха могли да учат теория три седмици в училище, след което - например две седмици да са плътно в предприятията, усвоявайки професията в реална работна среда.
Според Стелианова възприемането на професионалните гимназии като неелитни вече се преодолява и редица ученици доказват това със собствения си професионален път, който понякога започва буквално на следващия ден след завършването. Все обаче според нея стои проблемът с по-ниската привлекателност на някои професии, лиспва и достатъчен интерес от учениците към дуалната форма и нейните предимства, за което е нужна целенасочена стратегия от държавата, вкл. и мащабна информационна кампания.
Други представители на бизнеса директно признават, че понякога учениците са слабо мотивирани, попаднали са случайно в конкретната специалност в дуална форма, както и че им е много трудно да съдействат за наваксване на пропуските, които младежите са натрупали в основната степен на образованието. Бизнесът като цяло посочва и недоброто качество на професионалното образование и нуждата от нови, адекватни на съвременните условия, учебни програми. Като проблеми от ИПИ открояват още методите на обучение, които са остарели, както и квалификацията на учителите, които имат нужда от допълнителни обучения. Нееднократно представители на работодателите са посочвали и принципа "парите следват ученика" като вреден за професионалното обучение и дуалното образование, настоявайки за нов модел на финансиране, базиран на критерии за качество.
Бъдеще
Наскоро МОН прие стратегическа визия за развитие на дуалното обучение в България до 2030 г., която предвижда гъвкави пътеки за прием в дуално обучение, както и облекчения за работодателите (записани са такива, но без да се уточнява точно какви, с изключение на "покриване на разходите за застраховане срещу злополука"). Кога написаното ще стане реалност, предстои да видим, включително и как ще се развие планираната реформа в професионалното образование. В момента се структурират 20 секторни съвета към МОН, от които следва да дойдат предложенията за промени в различните области. Резултатите от работата им обаче, която ще включва и актуализиране на учебните програми за професионално образование, ще се видят след доста време. Планираният нов, не толкова детайлизиран, Списък на професиите, например ще е готов поне след 2 г.
"От 2 г. сигнализирам за най-различни проблеми, но правителствата и министрите постоянно се сменят. Трябва да седнем на една маса, да си кажем кривците и двете страни и да започнем да ги решаваме", призовава Костадинов. "Много са проблемите, но и предложенията. Нищо не е невъзможно. Виждам голяма воля и хъс за работа в новия екип на МОН. Налични са и нужните средства. Трябва обаче комплексен подход и подкрепа и от други институции - като НОИ, социалното, икономическото и финансовото министерство, както и да се състави конкретен план за работа и всеки да поеме отговорността си", казва и Стелианова.
