Заради пандемията светът изпадна в състояние на тежка културна недостатъчност: почти без концерти и музика на живо, със затворени филхармонии, оперни и драматични театри, замряла киноиндустрия, заключени киносалони, галерии… и музеи.
2020-а светът посрещна с около 95 000 музея - с 60% повече, отколкото през 2012 г. В същото време въздействието на пандемията върху сектора е особено силно: 90% са затворили по време на кризата; според Международния съвет на музеите (ICOM) над 10% от тях - завинаги. Изправени пред опасност, музеите предприеха спешни действия за разширяване на присъствието си в интернет пространството. Тук цифровото неравенство се прояви по-остро от всякога: само 5% от музеите в Африка и малките островни развиващи се държави са били в състояние да предложат онлайн съдържание, по данни на ЮНЕСКО.
Въпреки предизвикателствата, породени от безпрецедентната криза, много институции и професионалисти продължиха да служат на общностите, като измислят нови начини за осигуряване на достъп до култура и образование. След като през март бяха затворени от наложените мерки, те не само започнаха да използват по-активно съществуващите си онлайн ресурси и страници в социалните мрежи, но и доставиха ново съдържание - виртуални изложби, кураторски дискусии и виртуални обиколки на галериите им чрез стрийминг платформи, образователни материали за деца и възрастни....
Британският музей например освен детайлните виртуални разходки, записани лекции на екскурзоводи, подробни описания с много снимки и други дейности, свързани с програмата Google Arts & Culture, предложи приложение, което позволява на всеки желаещ да си направи селфи автопортрет с любимо произведение.
Една от най-забавните и оригинални идеи беше заснетата разходка на група пингвини из Природонаучния музей „Фийлдс“ в Чикаго. Още на 17 март няколко пингвина бяха пуснати да инспектират пустите зали и коридори на затворения за посетители аквариум „Шед“, където се намира домът им. 2-3 месеца по-късно полярните птици обиколиха още няколко големи американски музеи и галерии, а видеата с разходките им - досущ като хора, те спираху, за да разгледат по-задълбочено някои експонати - предизвикваха усмивки и заглавия. Пингвините свършиха и още нещо ценно в тези тревожни времена - оцветиха в по-весели тонове представата за музейните зали като сериозни места, където се шепне и се стъпва на пръсти.
Столичните музеи реагираха различно
Природонаучният, основан от княз Фердинанд през 1889-а, държи няколко рекорда - той е най-старият музей у нас, най-старият от своя вид и с най-богата колекция от природонаучните музеи на Балканския полуостров. И още нещо, което говори много за отношението към музейното дело през цялата съвременна история на България — той е единственият в София, чиято настояща сграда е строена специално за музей. Това се случва през 1936 г. Но единственият досега пълен каталог на колекциите му е издаден през 1907 г.
Крайно непълна е и дигитализацията му. Колекциите на НПМ-БАН, съхранявани най-вече в основната сграда в София, но също и в палеонтологическия филиал в Асеновград, наброяват около 1,5 милиона единици. Те включват основно зоологични колекции от цял свят — безгръбначни, насекоми, риби, змии, птици, бозайници, палеонтологична и минералогична колекция с почти 1/3 от видовете минерали в света, както и хербарий. ИБЕИ-БАН съхранява още половин милион експоната. В рамките на проекта CEBDER между 2009-2012 г. е направена първата цифрова база данни на най-ценните екземпляри, съхранявани в научните колекции. В момента този архив за научна дейност е достъпен на сайта на музея и наброява 1982 записа.
Сайтът предлага добре направена 3D виртуална разходка, с която можете да обиколите всичките му четири етажа и 15 зали, информация за отделите и колекциите, както и образователни видеолекции. Темите варират от "Как фосилите разказват истории" и "Динозаврите - еволюция, биология и изчезване" до "Тайният живот на прилепите" и актуалната "Нововъзникващи инфекциозни заболявания при хората: откъде идват и можем ли да ги спрем".
Националният археологически институт с музей към БАН (НАИМ) има на сайта си минигалерия с 19 малки снимки в два раздела - Античност и Праистория. Текстово са представени четирите зали на музея - Праистория, Трезор, Централна и Средновековие, неговата история, разкопките, в които е участвал при други аспекти на дейността му. НАИМ не разполага с Отдел "Информационно обслужване и връзки с обществеността“ и това си личи. Единствената визуално привлекателна част от сайта му е 3D виртуалната обиколка.
Първото, което се вижда в сайта на Военноисторическия музей (НВИМ) от няколко дни, е реклама за кампанията „Нарисувай Коледа за героите в бяло“, която предлага на децата да снимат и изпратят своите рисунки в имейла или Фейсбук профила на музея, като аргументира навлизането си в територията на здравеопазването с обяснението, че медицинските работници са „воините на нашето време“.
От друга новина на сайта научаваме, че НВИМ е част от официалната селекция (shortlist) за европейската награда на фондацията Art Explora заедно с Британския музей, Националната галерия в Лондон, Версай, Музея на Ван Гог... общо 23 предложения от подадени 350, които ще бъдат популяризирани и ще продължат в състезанието за първите три места. НВИМ участва със своя пилотен проект Art M Back (Отвърни с изкуство), чиято цел е с помощта на технологиите да съчетае класическата музейна беседа с креативността на посетителя, който създава собствена художествена интерпретация на видяното и чутото - в тон с най-добрите практики за активно ангажиране на музейната аудитория.
Сайтът разполага с много снимки, текстова информация, новини, онлайн игри и раздел за децата, в който те могат да си свалят картинки на дървени войници за оцветяване или да се научат да правят оригами. Не е пропусната и винаги привличащата вниманието 3D разходка. Изглежда, можем да очакваме и нови функции или инициативи, защото излиза предупреждение, че „Сайтът е в процес на обновяване“, което не му пречи да функционира нормално.
През последните две години НИМ
(Националният исторически музей) обогати онлайн представянето си - предимно с експонати във витрини. "Идеята е да се опитаме да разкажем малко повече за всеки от тези експонати - разказва Михаил Ваклинов, ръководителят на отдел "Информационно обслужване и връзки с обществеността". - След като вече знае историята на намирането му, или историята, която стои зад него във времето, човек да дойде да го види на живо в музея. Това става трудно, само със собствени средства, тъй като ние за съжаление нямаме никакво финансиране. Кандидатствали сме по няколко проекта и ни е било отказано."
Другото, направено със собствени усилия, са виртуалните 360-градусови турове на два от значимите паметници, които са част от музея - Боянската църква и Земенският манастир. Същото ще се случи и със сградата на основната експозиция - в момента служителите използват затварянето, за да подготвят залите и витрините за предстоящото заснемане. Правят се и видеофилми до 35 мин., които да представят залите като екскурзоводски беседи. Те ще бъдат предоставени на български училища в Испания, Великобритания и другаде.
По-кратки видеа за социалните мрежи ще представят отделен експонат в рамките на половин до 1 минута. Допреди 2-3 години нямаше и наченки от дигитализация, казва Ваклинов, но нещата напредват. Пандемията е изиграла своята роля за този процес, но плановете, а също и виртуалните посещения в Боянската църква и Земенския манастир, са отпреди COVID-19.
Изложбата, посветена на археологическите открития от последния сезон, която е трябвало да бъде открита на 17 декември, ще бъде наредена и представена именно онлайн - с кратки филмчета анотации. Всяка от витрините ще бъде снимана, докато се подрежда, а археологът, който е работил на обекта, ще разказва за артефактите и тяхната история.
Столичната библиотека е сред добрите примери,
що се отнася до дигиталните услуги за читателите. Дигитализацията е започнала през 2000 г. с периодични издания с временен режим на съхранение. Платформата „Българската литературна класика – знание за всички“, създадена в партньорство с Института по литература на БАН и Националния литературен музей, например включва над 280 000 дигитални копия на архивни материали (ръкописи, писма, снимки, лични документи, юбилейни листове и първи публикации) за 13 български писатели класици.
Digital Sofia представя колекции от фондовете на трите най-значими културни института в София: Столична библиотека, Софийска градска художествена галерия и Регионалния исторически музей София, достъпни и за потребителите на европейската мрежа EUROPEANA. Уникалната дигитална платформа „Сердика“ съдържа 307 редки и ценни книги, 63 нотни издания, 78 периодични издания, 40 877 дигитални обекта от периодичния печат, от тях 37 082 са от детския периодичен печат преди 1944 г., 1973 статии от сп. „Сердика“ и 1822 от сп „София“.
Само от началото на 2020 г. са сканирани 59 823 страници от редки книжни носители. Столичната библиотека е представена в интернет пространството чрез сайт, ФБ страница, а отскоро и Инстаграм. След въвеждане на противоепидемичните мерки ползването на онлайн ресурсите се удвоява, като от началото на 2020 г. сайтът и онлайн каталогът са посетени от 73 571 потребители. Посещенията на ФБ страницата, където се представят много онлайн инициативи, се увеличават 3,5 пъти, като само за последния месец са над 150 000.
Дигиталната колекция на Националната библиотека
"Св. св. Кирил и Методий" се изгражда повече от 13 години и се ползва от потребители от цял свят, разказва директорът на институцията доц. Красимира Александрова. През 2020 г. са дигитализирани 153 439 страници от 8125 документа, съхранявани там. От целия фонд на Националната библиотека - 8.5 млн., са обработени 2 %. Със средства по проект "Наследство БГ" неотдавна е закупен нов планетарен скенер, който помага нещата да се случват по-бързо.
"Потребителите ни с удоволствие разглеждат "Рибния буквар" на д-р Петър Берон, чието дигитално копие сме включили в компютърната система за визуализиране в зала "История на книгата". Тази година отбелязахме 170-ата годишнина от рождението на Иван Вазов с представяне на електронно издание на „Под игото” от 1894 г. То е естествено продължение на вече създадените електронни версии на личните бележници на Васил Левски, Христо Ботев и Г. С. Раковски", раказва директорката.
"Пандемията сложи отпечатък върху работата на библиотеките по цял свят, отрази се и на нашите служители и потребители. Това е прецедент в историята на библиотеките (датирани от 5000 г.), когато те са затворени за реални посещения - споделя доц. Александрова. - За никого не е лесно, но ние не възприемаме понятието изолация като бездействие. Имаме самочувствие за успешно и добре обмислено присъствие в сложната ситуация. Броят на читателите ни към края на ноември е 19 000, а за сравнение, през 2018 и 2019 г. е съответно 12 000 и 16 000. След първото затваряне през пролетта последва вълна от много нови читатели - както онлайн, така и на живо в библиотеката. НБКМ предложи разнообразни дигитални събития и изложби във всички онлайн канали."
Националната библиотека току-що отбеляза и своя 142-ри рожден ден в онлайн среда - на 10 декември честванията течаха в нейния сайт, Фейсбук, Инстаграм и YouTube канал, където бе разказана и показана историята на институцията от създаването й до наши дни.
