Кога САЩ ще нанесат военен удар на Иран? Това е въпрос, който в последните дни е изключително актуален. Отговор засега няма, а Вашингтон дава противоречи сигнали за намеренията си спрямо Техеран. Ситуацията силно се изостри в края на миналата седмица, когато стана ясно, че иранците са свалили американски безпилотен летателен апарат, нарушил въздушното пространство над страната. Гневен, президентът на САЩ Доналд Тръмп нареди въздушен удар, но минути по-късно размисли и се отказа от първоначалното си решение. Той дори значително омекна в позицията си и в Туитър написа, че при атаката ще загинат 150 души, което "не е пропорционално" на свалянето на безпилотен американски дрон, извършено от иранците. Тръмп обаче одобри кибератака срещу иранските компютърни системи, контролиращи ракетните установки. Той не спира да повтаря, че не иска война с Иран, а ядрена сделка, за да не може Техеран да се сдобие с атомно оръжие.
Защо
изведнъж се стопи решителността на Тръмп,
след като от месеци САЩ изпращат допълнителни сили в Персийския залив? Освен това една от кликите в Белия дом, тази на войнствено настроения съветник по националната сигурност Джон Болтън, повече от всички в администрацията на американския президент се стреми към започването на конфликт с Иран. Болтън, разбира се, има идеологически съмишленици в Техеран - основно Корпуса на иранската революционна гвардия, който също се готви за битка.
Война между САЩ и Иран ще има не само дългосрочни регионални последствия, но ще предизвика големи глобални икономически и енергийни трусове. Подобен конфликт също така сериозно ще отвлече вниманието на САЩ в момент, когато страната се позиционира в надпреварата с големи сили като Китай и Русия. И все пак има фактори, които могат да подтикнат Вашингтон и Техеран да влязат във война.
Двете държави обаче остават
предпазливи към една скъпа война помежду им.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп има много поддръжници във Вашингтон, особено в Пентагона, които биха предпочели да избегнат война, а вниманието и ресурсите на страната да бъдат насочени към продължаващата надпревара за мощ с Русия и Китай. Едва ли може да се очаква от Техеран да се държи кавалерски пред опасността от потенциален конфликт с Вашингтон, при това на фона на изключително несъразмерната сила между двете страни и разрушителния ефект, който подобен конфликт може да има върху народа на Иран и евентуално върху властта. Но конфликт в по-голям мащаб изглежда съвсем реален заради взаимната враждебност и недоверието между двете държави, липсата на комуникационни канали за бързо разрешаване на проблемни ситуации, както и иранските сили, чийто основен стимул е да нанесат удар, докато желязото още е горещо.
Техеран е напълно наясно, че САЩ имат огромно превъзходство по отношение на конвенционалните сили. Това е и причината от десетилетия Иран да инвестира в асиметрични възможности като проксисили, балистични ракети, военноморски мини и високоскоростни бойни кораби. Целта е да може да предприеме възможно най-ефективна атака срещу САЩ, както и да удари много важна енергийна инфраструктура в района на Персийския залив и други стратегически цели в региона. Тези сили и тактики обаче eдва ли могат да компенсират общата относителна военна слабост на Иран: страната напълно осъзнава, че много от активите й са изключително уязвими при американски удар, докато се намират в пристанища, гарнизони или бази.
Например заплахите на Иран да затвори Ормузкия проток в голяма степен зависят от военноморската мощ на Корпуса на иранската революционна гвардия. Той разполага с кораби за поставяне на мини, с ракети и с торпедо, въоръжени моторни лодки и крайбрежни кораби с противокорабни ракети. Не само че много от тях могат лесно да станат обект на прецизни удари на САЩ, докато все още се намират в пристанищата или базите си, но също така
рискуват да бъдат унищожени от американски
или съюзнически самолети дори и ако успеят да излязат преди началото на конфликт. С други думи, Иран има много ограничени възможности да разположи мини и да нанесе възможно най-големи щети в Ормузкия проток, преди САЩ и съюзниците им значително да отслабят възможностите му да действа. Същото важи и за арсенала на Иран от балистичните ракети, когато става въпрос за възможностите на страната да атакува американски бази и енергийна инфраструктура в региона. Ако Техеран не успее да изстреля ракети по време на конфликт, Вашингтон може да разруши много от тях, преди да донесат смъртоносните си заряди.
При тези условия Иран е изправен пред истинска дилема „използвай или загуби“, тъй като има причини не само да реагира бързо на атаката, но и да предприеме превантивни мерки, за да предизвика възможно най-много щети, преди враговете му, които значително го превъзхождат по отношение на огневата мощ, да нанесат удари. За да бъде ясно: дори и ако американските атаки продължат няколко месеци, няма напълно да разоръжат Иран, но колкото по-дълго Техеран не успява да използва асиметричните си активи, най-вече ракетните и военноморски сили, толкова по-голям риск съществува САЩ да унищожат тези оръжия, преди Ислямската република да е успяла да ги използва.
Други фактори, които могат допълнително да изострят противопоставянето между САЩ и Иран, са липсата на ефективна директна връзка между представители на двете страни. Отсъствието на „гореща линия“ и доказани методи за незабавно успокояване на напрежението могат да
породят по-голямо недоверие и недоразумения
относно намеренията на противника. Липсата на канали за диалог се наблюдава и на по-високо министерско ниво. На въпрос могат ли Иран и САЩ бързо да общуват, за да предотвратят криза, министърът на външните работи на Иран Джавад Зариф казва, че за разлика от изключително бързите преговори с бившия държавен секретар на САЩ Джон Кери с приемника му на поста Майк Помпео никога не е разговарял директно. Освен това Зариф признава, че не смята, че е длъжен да отговаря на призивите, отправяни му от държавния секретар на САЩ заради враждебните им отношения.
Разбира се, ако се стигне до ескалация на напрежението, ирански и американски чиновници все пак ще могат да установят контакт помежду си, ако поискат да направят това, но в ситуацията, когато всичко трябва да се реши в рамките на няколко минути, а не на часове, липсата на история в общуването или на канали за решаване на конфликти несъмнено ще бъде проблем за намаляването на напрежението.
Както САЩ, така и Иран, изглежда, че искат да избегнат избухването на война; много по-малко вероятно да се стигне до въоръжен конфликт от това да продължи противопоставянето, което държавите водят с невоенни средства. Комбинацията от дълбоко недоверие, участието на голям брой доверени хора и второстепенни играчи, незабавните мерки в случай на опасност, които Иран смята за своя първостепенна задача, а също така и липсата на ефективни канали за връзка – всичко това дава основание да се предполага, че една-единствена грешка може да се смята за първата искра на пожар, който ще бъде трудно да се потуши дори и от по-трезвомислещи лидери във Вашингтон и Техеран.
Конфликт в района на Персийския залив може да се разпространи безконтролно, предупреждава високопоставеният ирански генерал-майор Голам Али Рашид, цитиран от полуофициалната информационна агенция Фарс. Според него "ако в региона избухне конфликт, никоя държава няма да е в състояние да овладее неговия обхват, нито времето, когато ще се случва".
