40 дни от старта на мандат са малко време, за да се правят генерални оценки за управленски действия или бездействия. Приблизително такъв период отмина от клетвата на стари и нови кметове. Обикновено нищо кой знае какво не се случва за толкова дни в живота на общините, като изключим залисията по вдигане на данъци - и друг път веднага след местен вот е била подемана кампания за увеличаването им. Този път обаче имаме случки от друг порядък. Процесът е общ: в Пловдив се проведе протест срещу застрояване на междублоково пространство; и във Варна имаше; в София на преден план отново излезе съдбата на небостъргача „Златен век“; във Враца се появи багер в квартал, хора наскочиха - версията засега е, че ще се строи тротоар. Изобщо,
където няма воден режим, презастрояването е огромната болка,
на хората в градовете. Страхът от бетона е като цирей, който се пука, щом изборите свършат и животът потече в делничното си русло (просто вотът позадържа неполитическите активности). Затова тези 40 дни, макар недостатъчни за дълбоки изводи, са повод за оценка как кметовете отговарят на това предизвикателство.
Първата следизборна проява на Йорданка Фандъкова по тази болна тема бе леко странна. Тя оповести „законодателна инициатива“ за спиране на строителство на сгради, които уж са за обществено ползване (с ателиета), а реално са жилищни. В консултации с Министерството на регионалното развитие и благоустройството експерти на Столичната община настояли и за ред други промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ) – да не се продават самостоятелни обекти в сгради, предназначени за хотели и общежития, да се обвържат зданията с паркоместа, разширяване на отстоянията при строителство и т.н. Няма съмнение, че Фандъкова и екипът й правилно са схванали какво е водещото желание на хората. Само че е странно кмет да предлага нов закон, макар да е от управляващата партия - законите все пак зависят от депутатите. Въобще не се знае те какво и как ще приемат. Още повече че и сега на теория Законът за устройство на територията не е лош, а вратички може да се намерят и в най-добрата нормативна база -
стига някой да иска, а друг да си затваря очите
ГЕРБ управлява България почти 10 години, сега ли се сетиха за проблема? Всъщност единственият начин да се озапти строителството (не само в София) зависи от самите кметове. И колкото парадоксален да изглежда, начинът е: решава се определен брой терени в район да не се застрояват, след което багери просто не се допускат там; една община има хиляди възможности (ако щете, и на ръба на закона) да спре машините, ако е взела наистина политическото решение – строители и собственици се обезщетяват с други имоти, толкоз!
Всичко останало е демагогия –
никакво значение няма например дали отстоянията между сградите ще се увеличат, да кажем, с метър. Но Фандъкова не тръгна лично да решава проблемите, прехвърля ги на депутатите, от там – и своята отговорност.
Интересен е сюжетът и около „Златен век“. Новият кмет на район „Лозенец“ Константин Павлов, който е от опозиционна сила („Демократична България“) и с практически малко правомощия, използва факта, че му е широко около врата, и поиска събаряне на сградата. Казусът така или иначе влезе в съда доста преди Павлов да стане кмет. Но дори проявата му да е популистка, тя е политически акт срещу строителството. А има ли политическа воля, правни основания срещу сградата винаги ще бъдат намерени. И няма да бъдат, ако волята е обратна. Важно е обаче не какво иска Павлов, а началничката му Фандъкова. Тя мълчи.
В Пловдив, както стана ясно, страстите преливат в протест. Напрежението е в район „Южен“. Хората там не искат поредна сграда да им отнема земя, въздух и гледка. Протестиращите посетиха сесия на общинския съвет, а тия дни се състоя тристранна среща с новия кмет Здравко Димитров и инвеститора. Обещано им бе като компенсация да се изградят алеи, детска площадка и озеленяване на засегнатия терен. Как ще се развие казусът, не е ясно, но вижте какво се получава - ако сградата се вдигне,
земя, въздух и гледка няма да бъдат върнати
Нима катерушки и пейки могат да ги заместят? Именно затова е важна политическа воля, прицелена базисно в проблема.
Под тепетата има и други „замразени" конфликти. Всички те са заварено наследство за Димитров. Но с първите си действия той не даде оптимизъм. Димитров избра главен архитект без конкурс, при това назначеният е с дискусионна биография. Дълго време при Иван Тотев община Пловдив нямаше титуляр на поста, а наследникът му сложи Димитър Ахрянов, който заемаше длъжността в община Карлово. Бе използвана вратичка в Закона за държавния служител, която позволява конкурс да не се провежда, ако съответният човек е изпълнявал същите функции. Местната архитектурната гилдия бе недоволна за пренебрегването й. Още повече че Ахрянов е участвал в конкурси на Тотев, а не е спечелил. Но по-лошото е, че с името му са свързани неразбории в Тютюневия град. "Подписът на новоназначения главен архитект на Пловдив арх. Димитър Ахрянов седи под проекта за ПУП-а, заради който събориха тютюневия склад на „Одрин" 8. Към онзи момент той е бил част от голямо проектантско бюро, но именно той е човекът, който е подписал чертежите в ключовия документ, отключил впоследствие всички драматични събития около паметника на културата", написа сайтът „Под тепето“. Самият Ахрянов в интервю нареди презастрояването сред основните проблеми на Пловдив. Това е добре. Не е добре, че думите някак увисват при случките през 40-те дни. Засега
не е показана категорична воля срещу бетона и в Пловдив
Варненският протест пък бе в квартал „Кайсиева градина“. Организиран бе от политика Костадин Костадинов, който не успя да пребори кмета Иван Портних на балотаж. Костадинов живее в същия район, а историята на напрежението там е прозаична – реституирани терени, частникът иска да строи, хората от панелките недоволстват. Портних прати главния си архитект Виктор Бузев да потушава страстите. Лична реакция на кмета няма, а строителството се вихри не само в "Кайсиева градина". По повод евентуални строежи в центъра на града Портних каза преди изборите, че обликът му следва да се запази. Но той бе казал, че и данъците няма да се вдигат, а Варна също се включи в калкулацията на нови ставки. За 40 дни кметът обиколи десетина ремонта, ръкостисна се с петнадесетина баби, потупа тридесетина мъже в работни комбинезони... - очевидно плачевният изборен резултат е светнал лампичка, че трябва да е по-близо до хората. Само че нищо няма да постигне без действия срещу презастрояването.
Но не само Портних спечели трудно вота. Натоварената на макс изборна машина на ГЕРБ стигна за успех с 4% на Фандъкова над Мая Манолова. Проблеми имаше и за Димитров в Пловдив. Но всички те очевидно не са схванали основното послание на електората – работят с минимален кредит на доверие. И следваше от първия ден да го оправдават активно. (Без)действията срещу бетона са най-големият тест.
