Преди 50 години черните дупки бяха просто теория и дори астрономите не бяха напълно убедени в съществуването им. Днес те не само се приемат от науката, а и се заснемат индиректно от космическите обсерватории.

Телескопът "Джеймс Уеб" например откри най-отдалечената досега свръхмасивна черна дупка. Тя е толкова далеч, че се намира в една от най-ранните галактики на Вселената.

Новооткритата черна дупка се намира в центъра на GN-z11 - светеща галактика, която е била жива, когато Вселената е била само на около 430 милиона години. За сравнение, днес тя е на приблизителна възраст около 14 милиарда години.

Черните дупки са едни от най-неизследваните явления в космическото пространство, тъй като имат толкова силна гравитация, че нищо не може да я напусне - дори и светлината. Именно затова не можем да ги наблюдаваме директно, а само посредством заобикалящите ги креационни дискове.

Свръхмасивните черни дупки от своя страна са изключително големи и масата им често е равна на масата на милиони слънца. Много астрофизици и космолози смятат, че тези невидими гиганти се крият в центъра на почти всички галактики. Неотдавнашни наблюдения с космическия телескоп "Хъбъл" подкрепиха теорията, че свръхмасивните черни дупки се формират в прашните ядра на галактиките, където бързо се създават нови звезди. Но учените все още се опитват да обяснят тази теория.