Зелената сделка и целите за намаляване на парниковите газове означават, че регулациите за емисиите ще се затягат, вкл. и за транспорта. Така производителите на автомобили са под натиск да въвеждат алтернативни системи. Натискът върху промишлеността също се увеличава. Експерти в областта на технологиите, бизнеса и политиката твърдят, че енергийният преход е невъзможен без водород (H2) и той ще има ключова роля за мобилността и бъдещата глобална икономика.
Но наред с експертните мнения продължават да се разпространяват всякакви митове срещу водорода. Статия в специализираното издание h2-tech.com опровергава пет от най-тиражираните заблуди:
Мит 1: H2 не е екологично чист
Всъщност H2 се оценява като климатично неутрален и ефективен енергоносител. При изгарянето му се отделят само водни пàри без вредни за околната среда вещества. От друга страна, ако енергията, необходима за производството на H2
идва от изкопаеми горива, този аргумент важи отчасти. Зелен H2 се произвежда чрез електролиза на вода с електричество от възобновяеми източници. Следователно припроизводството на зелен H2 чрез електролиза с полимерна електролитна мембрана няма никакъв CO2. В допълнение зеленият водород е подходящ за съхранение на възобновяема енергия и може да се използва за компенсиране в пикови ситуации в енергийната система, тъй като може удобно да се съхранява дълго време в газовата мрежа или в резервоари.
Мит 2: Производството на H2 е много скъпо.
Когато става въпрос за нови технологии, цените винаги падат с увеличаването на производствения капацитет. Това се отнася и за производството на H2, което може много бързо да бъде увеличено, за да отговори на търсенето. Намаляващите разходи за възобновяем ток работят в полза на зеления водород - до 75% от разходите за електролиза с полимерна електролитна мембрана са именно за електроенергия. Така когато цената на тока се понижава, намаляват и разходитеза за производство на зелен H2 чрез електролиза.
Водородният съвет – сдружение на повече от 90 международни компании, очаква, че разходите по много от моделите на прилагане на H2 ще намалеят наполовина през следващите 10 години. Това ще отвори възможности за още повече приложения на водорода.
Мит 3: Загубите при производството на водород са много големи
Общото правило е, че до 25% от енергията, ползвана при производството на H2, се "изпарява" под формата на топлина. Но ако тази топлина се улавя и канализира в отоплителна система, „загубата“ се превръща в източник на енергия, която може да се подава в топлофикационната мрежа или да отива директно за отопление на жилищни и офис сгради.
Производството на H2 дава възможност за т.нар. комбиниране на сектори. Когато предимствата на трите сектора – електричество, отопление и транспорт – се обединят в едно, проектите стават значително по-устойчиви и рентабилни.
Мит 4: H2 е неподходящ за транспорт
Н2 всъщност е конкурент на електрическите батерии. Батериите са тежък "багаж" и влошават експлоатационните показатели на електрическите транспортни средства. По данни на Службата за енергийна ефективност и възобновяема енергия за по-едрогабаритни и тежки превозни превозни средства, пътуващи на големи разстояния, е по-разумно да се използва H2. Това важи и за корабите, и за самолетите, и за влаковете.
Транспортните компании са отговорни за 33% от емисиите на парникови газове в транспортния сектор в Германия. Голямата част от тях се дължат на тежкотоварни автомобили с тегло между 26 и 40 тона.
Н2 технологиите имат място в корабната индустрия, тежкотоварния и обществения транспорт и др. Съвременните автобуси с горивни клетки могат да изминават до 350 км. При разход на H2 от 8 –12 кг на 100 км, те изразходват значително по-малко дизеловите си съперници.
Тежкотоварни автомобили с горивни клетки могат да достигнат разстояние от 1000 км при разход на H2 около 8 кг на 100 км. Горивни клетки се ползват на практика и в железния пътнически транспорт. Пилотните проекти постигат разстояние от 1000 км при разход на H2 от 18-28 кг на 100 км и вече преминават към етап на редовно функциониране.
Мит 5: Приложението на H2 е някъде в бъдещето.
От няколко години посетителите на специализирани изложения виждат с очите си, че зеленият H2 не е просто мечта. Реализирани проекти показват успешно съчетаване на различни технологии - например включване на вятърни и соларни
паркове и производството на зелен H2.
H2 вече се използва рентабилно за зелен транспорт и отопление, както и при подаване в регионални енергийни системи – в наши дни повече от 10% може да се подава и съхранява в мрежите за природен газ.
Зеленият H2 играе специална роля за декарбонизацията на промишлените процеси. Налице са много практически примери как се използва успешно (напр. пещи за производство на стъкло, цимент или стомана). По данни на Германската търговско-
промишлена камара само стоманодобивната промишленост отговаря за 8% от емисиите на CO2 в Германия, като 80% от емисиите могат да се избегнат при преминаване на H2 и природен газ.
Провеждат се тестове и за използването на H2 като суровина за производството на промишлени продукти. При смесване на H2 и CO2 се получава висококачествен синтетичен газ. Чрез този новаторски процес, който се прилага успешно в Исландия, може да се улавят емисиите CO2. От синтетичния газ може да се произвеждат компоненти за химикали, полимери и синтетични горива. Дори амоняк – основният компонент на минералните торове, може да се произвежда с екологично производство на H2.
Германия в момента е водеща страна по патенти с H2 в Европа. Според проучване на Европейското патентно ведомство и Международната агенция по енергетика тя е втора в света след Япония. Европа е водеща по производствени мощности за електролизери с два регионална клъстера в Мюнхен и Рурската област.
