Бихте ли ме почесали по носа? Благодаря – нали знаете, когато ви сърби носа, то е на ядове… Макар че какви повече ядове от това…
А сега – бихте ли ме почесали и тук? И тук… Извинете за странните ми молби, но с тия ръце, вързани отзад, няма как да го направя. Не искат да ми махнат усмирителната – твърдят, че съм бил опасен. Аз, ако бях опасен, досега да съм ухапал някого, ама не съм! Макар че много ми се иска. Но аз съм нормален и не хапя, освен при самозащита – затова ухапах първо доктора, после двамата санитари и накрая полицая, който дойде да види каква е тая тупурдия при кмета.
А за всичко са виновни зелените. Не, не зелените човечета, тях не съм ги виждал, макар така да пише в амбулаторния картон. Ония зелени, дето броят дърветата и пясъка по плажовете с цел опазването им. Докато бях нормален по документи, смятах, че от дърветата няма особена необходимост – като му потрябва сянка, човек може да си бодне чадър в пясъка. В това е смисълът на пясъка край морето – той за бетон не става, че е солен, но да си забодеш чадъра – става идеално. Но пък откакто измислиха стойките за чадъри, и от пясък вече няма нужда – слагаш си дюшечето върху каквото там е останало и пак си на меко!
Но това беше, докато бях документирано нормален. Зелените с тяхната соросоидна псевдоекокампания са виновни – бихте ли ме почесали по дясната плешка, за да продължа? Благодаря – накратко, вързах им се, уйдисах им на акъла. Позеленях!
Отивам при кмета и казвам – мой човек, тоя парцел, дето си е мой, дай да му променим статута, че нещо ме нерви.
Кметът гледа шарено и казва, ама нали преди година го променихме, толкова натискаше да начертаем, че попада в урбанизираната зона, ето те, в зоната си, какво още искаш – да го обявим за централна градска част ли?
Искам, казвам, да го деурбанизираме тазгодишно – да го обявим за горски фонд.
И какво, почваме дърводобив, така ли, опитва се да загрее кметът. Пък после – заравняване на неравностите, да ти се открие гледка към плажа, ясен си ми. Може да се уреди, само че в министерството ще поискат доста уважение и малко документи, за да оправят работата, ако зависеше само от мен – още утре пускай резачката, ама работата отива по-нанагорно, ако разбираш за какво ти говоря.
Разбирам, обяснявам му, че аз вече съм зелен, а пък дървета в парцела няма. Обаче много ми се иска да си имам горски екопарцел, да си посадя в него дървета, пък като пораснат достатъчно, да си опъна под тях палатката и да си живея като птичка Божия.
Тук вече работата отиде не по-нанагорно, ами направо загрубя.
И какво ще кажат комшиите, попита кметът. Както е тръгнало, догодина ти ще поискаш и буферна зона около парцелчето си. С четирима почтени бизнесмени граничиш, какво сега – да им бутаме хотелите, така ли? Ти у ред ли си, бе, зелен гущер откачен?
Ей, казвам, не ми викай зелен гущер, че се сещам за оная песен с росното ливаде и продължението – да не ти напомням как беше, че за сексуална закана към майка на лице на публична длъжност попадам под ударите на четири закона и пет поправки. Ако искаш да знаеш, на мен хората ми казват зелен октопод! Какъв гущер, какви пет лева! И - щом така пише в закона – да си ги събарят!
На мен по-късно ми написаха в амбулаторния, че съм откачалка, но онзи още тогава направо откачи. Кой закон бе, вика, онзи ли, или този, дето ти го написа миналия мандат и коловоз направи по магистралата до София, за да го прокарат твоите хора? Вие всичките сте откачени – онзи ден един разора плажа, за да сее просо – по кадастър бил орна земя, пък на него просеник му се прияло! Сега и ти ми кукваш на главата – дървета щял да сади. Джанки ли, ракия да вариш?
Няма да са джанки, обяснявам, каваци ще са, каваците растат по-бързо, правят добра шарена сянка и са радост за окото, а от джанковицата ме боли глава.
Ей сега ще те заболи още повече, каза кметът и докато се обърна, дойде докторът с двамата санитари и останалото вече го пише в картона.
Бихте ли ме почесали и по другата плешка… И тук… И тук… Я, давайте навсякъде… Че полицаят, който дойде да види каква е тая тупурдия при кмета, се случи нервен…
