След като битовият кът на терасата ми изгоря, не паднах духом. 

Викнах няколко войничета да разчистят и реших да се погрижа за телесната ми обвивка. 

Така даже е по-хубава терасата - открито пространство, да не се спира погледът! Така и вътрешният взор се разширява, границите падат, духът лети и не знае предел! 

И така на човек му идват смели идеи - започнах да се занимавам със строева подготовка на терасата. Място има, моралът на войската е висок.

Не се чудете какъв е тоя морал! Макар че колегите от ГЕРБ обичат да говорят за морал в политиката и да наричат оставката "морален акт", тая дума има и други значения. Аз понеже съм от НАТО, мога да ви обясня - английската дума moral освен "морал" или "поука" означава също "боен дух" (само се пише малко по-различно - morale). Когато войската има здрав морал, това значи, че не се страхува от врага, опасностите и несгодите, готова е да срещне всякакви трудности, без да охне или както е казал Ботев за Стамболов: "ще търпим, но няма да охнем пред никакви мъки човешки!" 

Аз например също търпя укори и присмех глупешки заради формите си. Ботев все едно за мен е писал: "Отзад кир Михалаки беше някак по-деликатен: вратът му – като талията на свинята, гърбът – като табашки кош, а под гърба – кръгла манастирска трапеза". 

Недостойно е да се осмива човекът заради физическите му показатели. Но така или иначе, живеем в сексоцентричен свят, от хората на високи административни длъжности вече се иска не само да могат да крадат с мярка, но и да са секси, пиарите им да не са талибани... Какво ли няма да измислят! Утре някой ще каже, че вече изобщо се отменя краденето - няма да се краде във властта, освен с много, много, много сложни и непроследими схеми. И аз какво - добре, повече няма да крада тъпанарски, почвам да мисля суперсложни схеми с доставки за армията и разни от сорта. Айде, да си имаме уваженията! Мен не са ме учили така. Аз си знам, че във властта се краде безогледно, небрежно, между другото. Понеже, съгласете се, един държавник има и друга работа, не може само да краде. Ако нямахме други задължения - съгласен съм, почвам да мисля схеми за изискано и незабележимо крадене. Ама така, както е сега - хем работа да вършим, хем да крадем с кадифени ръкавици - не става, брат ми, мене ме няма в тоя консенсус! 

Ето такива мисли се въртят из главата ми, докато се изтягам на шезлонга ми, а слънчевите зайчета играят на криеница по гънките на шкембето ми. Идилия. Почнах да пошляпвам шкембето в такт. 

Не се чудете какъв такт. Леви-леви, раз-два-три - строил съм войската на терасата да ми правят строева подготовка, нали ви казах, че съм решил да се стягам. 

От ритмичното набиване на крак и ласките на слънцето даже малко почнах да се унасям.

Докато в един момент усетих, че някакви трегери май поддават и терасата изглежда се повреди от ритмичното набиване на крак. Сетих се как едно време ни учеха, че на мост не се марширува - от синхронните удари се получават някакви вибрации, бе става там нещо и падат мостове точно както падна терасата ми, добре че войската успя навреме да ме изтегли в безопасност! 

Ама сега ми е по-леко. Собствеността е примка на шията и предмет на недостойни разговори. Да се освободиш от собственост, е като да скъсаш веригите и да махнеш релса от врата си. 

Няма тераса, няма проблем.

Пред мен са блеснали каските на войската!