"Преброяване на дивите зайци" е български игрален филми от началото на 70-те години на миналия век. Има критици, които го поставят в Топ 10 на българското кино изобщо. В него се разказва за абсурдно начинание, наредено "отгоре", при което отговорни фактори броят зайци в землището на едно село. Броят и имитират дейност заради страха от наказания. Накрая преброяването приключва без нито един заек в статистиката, което не пречи на преброителите да отпразнуват „изпълнената задача” шумно и с много вино и ракия.
Ние обаче не сме някакви диваци, ами влизаме в сюжет с култивирани зайчета. "Ставаме опитни зайци срещу 1500 лв.", пише "Монитор". "Всяка година изпитват 200 медикамента в България... тежко болните участват в клиничните проучвания без заплащане". А иначе като заетост - "напълно здрави хора подписват договори с фирми за включване в клинични изпитвания на нови лекарства, които все още не са на пазара". Болните пари не вземат - "за тях цялото изпитание е без заплащане, шансът им е то да се окаже успешно".
Към експеримент отива и колоезденето в България. "Колоездачите ще карат в бус лентите", пише "24 часа". Това било искане на самите велосипедисти и то влизало в проект за нов закон за движение по пътищата. "Колоездачите искат да ги изпреварват на 1 метър вляво, да карат прави и в бус лентите", пише още всекидневникът. Аргументите: "Ние сме малки и лесни за заобикаляне. Не би било проблем да ни дадат да се движим там. Ако това не стане, ще трябва да сме притиснати между 2 превозни средства, много по-големи от нас - кола и автобус. А ако е камион?" - това е риториката на заинтересованите.
В интерес на истината - каквито и правила да направят, те не се спазват и колоездачите карат където им скимне - тъй че цялото им участие в пътното движение е един нерегулиран и нерегламентиран експеримент, нерядко с печален изход.