Не винаги истината е във виното. Понякога – и в онова, което хората наричат за благоприличие „говнянка”, за да не споменат какво точно са бутали в ракиения казан. В края на краищата важно е постигнатото, а пътят, по който е стигнато до него, не е чак от такова значение. Вече сме се разбрали никой да не пита за първия милион – политически коректно всички започват да разпитват чак от шестия етаж нагоре.

Запуши носа, приятел, така минава по-лесно, казвам на нещастника, който размишлява над евтината чаша в кръчмето, полей нещастието си със спиртец, да видиш как от искрата ще избухне пламък и организмът ще се препълни отново с радостни размисли и страсти.

Нещастникът очевидно вече е преизпълнен, защото налита да ме целуне по челото и казва, че е щастлив да срещне разбиране извън дома – жена му не го разбирала.

Тия са ми съмнителни, особено от известно време насам, затова се премествам малко по-настрани и питам предпазливо какъв му е проблемът, след като чашата е пълна, а салатата – недоядена. В края на краищата благосъстоянието на населението расте – то се вижда и с просто око, стига човек да е непредубеден.

Непредубедена е баба ти, казва нещастникът, аз вече съм предубеден – на никого и на нищо не вярвам!

Сега я втасахме – от толкова непредубедени избиратели да попадна точно на предубедения. И какво толкова те разочарова, драги, любопитствам, какво толкова не ти харесва в тоя живот, та дори доматите са ти непобутнати.

Някои работи не бива да се питат – получавате неочаквани отговори.

Ами, започва онзи, като чух в новините, че трябва да прекарваме магистрали помежду си, казвам на жената – дай да скъсим дистанцията между нас, да прокараме магистрала от мен до теб и обратно, не чу ли какво рекоха по телевизията. А тя не само, че не прокарва магистрала, ами минава в насрещното платно и пита за каква магистралка става дума, ти мен за каква ме мислиш. За никаква, казвам, само искам да прекарам необратима магистрала към сърцето и ума ти, злато мое, и ще видиш как не с десет, а с поне двайсет процента ще се качи брутният семеен продукт! Жените, приятел, са странни същества – ти им говориш едно, те ти отвръщат друго – ако си намерил, заявява, от ония Шабленски пакети, хич и не си помисляй, че и аз ще шмъркам заедно с теб, ненашмъркал се, не ти стига говнянката, ами и на бяло взе да минаваш – а от парното вече трети път звънят на вратата и питат какъв ни е телевизорът.

Опитах да прокарам магистралата по стария начин – с трясък и искри, и оттам ми е това, синьото под лявото око – много тежка ръка има, да знаеш. И ме нарече джендър – можеш ли да си представиш – само че с онази, старата дума, дето вече и по вестниците не я пишат!

Нещастникът се разревава – представяте ли си! Налага се да го успокоявам. Цапни едно, казвам, успокой топката, бодни това доматче, размисли сега логично – на теб тая магистрала от какъв зор ти е – огледай се наоколо – имаме си магистрали всякакви, още една малко отгоре ще ни дойде! И не бива всичко да приемаш буквално – като са ти рекли, че нов път ще се прокара, друже, тука – тоя нов път го прокарват вече от половин век, от изборна кампания на изборна кампания – на всеки избор – по километър-два. Не бива да се избързва с демократичните процеси – ако много бързо стигнем до края на магистралата, с какво ще провеждаме следващите избори! И – за какво, пита се.

Ами, за да спрем джентрификацията на държавата – казва оня. Отечеството е в демографска опасност!

Много хубаво, одобрявам, спираме и нея. И какво става с демократичния процес? Къде отива мотивировката на избирателя? Демокрацията е в опасност – не просто отечеството!

Това, говнянката, е голяма работа – човекът отпи голяма глътка и дойде на себе си.

- Значи, тогава един е лозунгът – демокрация – това означава нашите на власт плюс магистрализация и джентрификация на цялата страна! Не наведнъж, разбира се, само колкото трябва!

Най-после!

Както биха рекли социалните антрополози – за нас днес от всички изкуства най-важно е спиртоварното!