Скача, пърха и мърмори
многогласен птичи двор;
ту петел с простора спори,
ту мисирки писнат в хор.
И в неистовата врява
посред пилешкия шум
гъски чоплят важно плява
и показват своя ум.
С ципестите си крачета
в двора по диагонал
патетата - цяла чета,
газят пясък, цапкат кал.
Ех, да съм такава птица,
бих политнал веднага,
щото нашият бащица
идва с хляб и нож в ръка!
Ала те не вярват в чудо,
те заети са с храна -
те си чакат без заблуда
да останат без глава.
Вечна глъчка, вечна врява,
вечно глупав, важен вид.
В жизненият опит явно
не откриват смисъл скрит.
Техният живот послушен
е в човешките ръце,
а душата - във кауша
на страхливото сърце.
__________
Избрахме това стихотворение от съветската класика, подбудени от наново разразилия се социо-орнитологичен дискурс на тема: мисирки ли са журналистите, както любезно ги нарича премиерът? Преводът и заглавията са на "После". Оригиналното заглавие е "Птичий двор".
Ако искате да подкрепите независимата и качествена журналистика в “Сега”,
можете да направите дарение през PayPal
можете да направите дарение през PayPal