Добре, че е "24 часа", да ни отвори прозорец към щастието. Цитира американския писател Ерик Уайнър, който рекъл в София: "Българите намират щастието с ракия". Ама се бил пошегувал. Нека сега някой пробва да посегне на ракийката и салатката на Бай Българин, да го видим тоя майтап! "Българите наистина ли са нещастни, или само се правят на такива?", запитал Уайнър и добавил, че "щастието се корени в доверието, а при българите то често липсва".

Дотук разбираме, че освен да пие, човек трябва и да мези. Затова се казва "хапване-пийване". Иначе не само отлита щастието, но има и банален риск за физическото оцеляване. "Труд" предупреждава от 1-ва стр.: "Бързото отслабване съкращава живота".

Флагманът на групата "Корпулейшън Таймс" - вестник "Телеграф" - обаче е вдигнал мерника на опонентите си и тръби от челното си заглавие: "0 лв. субсидия" (за партиите). С други думи - които партии не са се научили да се финансират от хидроинженерство, политинженерство и далавер-инженеринг - не заслужават да развиват политическа дейност! Това несъмнено би убило партийното щастие.

На тема ядене разсъждава и "Монитор" - също от фермата на Дон Шиши, където не се гладува. Под заглавие "Между 50 и 160 лв. за "златна" будка на морето" той прави смело разследване, което съдържа следното откритие: "Ден година храни е принципът, с който се прехранват много семейства през летния сезон". 

Левият печат усеща, че се задава диета, и се чуди как ще си осигурява прехраната. Анжел Вагенщайн обяснява в писмо "До др. Сашо Симов" "Тънката разлика" между прагматизъм и конформизъм, между БСП и ГЕРБ. Припомня си някогашни автобуси в Западен Берлин с изписани върху тях реклами: "Московская - тънката разлика!" И завършва ободрително: "Бъди здрав, винаги ще имаш 1 лев за моя глас!"

Което ни връща към извечния извод: Щастието не е в парите, ама един лев си е един лев!