Jin Monic е една от нашумелите в последните години български инди (б.р. - от independent) рок групи, част от лейбъла "Хомеовоксмюзик". Петимата членове не се определят като професионални музиканти, а като група приятели, споделящи обща страст към музиката. Те са изпълнявали своите характерни, леко меланхолични песни на фестивали като Spirit of Burgas през 2015 г., Wrong Fest (2016), в програмата са за тазгодишния Hills of Rock в Пловдив. Популярни са и техните клубни концерти, като са били и съпорт на култовата руска група "Моторама" през 2016 г. Тази пролет предстои излизането на новия им миниалбум Black Beaches. В групата са Николай Иванов (вокали), Ивайло Василев (китара, вокали), Боян Дечев (китара), Джокич Стефанов (бас) и Георги Иванов (барабани).
1. Провалената репетиция
"Репетиционни номади – такива бяхме в годините, преди да се установим в общо помещение с "Остава". Моцарт - легендарен плевенски мултиинструменталист, по-известен като барабанист на Casual Threesome и съдържател на музикални студиа, е пътеводна светлина на Jin Monic от самото ѝ създаване. На Моци се налагаше често да сменя локациите на студиото си и минавайки през "Красна поляна", центъра, Сточна гара, в един момент космическата му апаратура и предприемаческият му музикален дух кацнаха в едно подземно помещение в Гара Елин Пелин. С бандата веднага прегърнахме идеята за новото място и реално пътувахме извън София, за да усъвършенстваме уменията си", разказва Ивайло. И продължава: "В една зимна вечер с Джокича бяхме потеглили за репетиция, но с всеки километър по-нататък мъглата ставаше все по-ужасяваща. Тъй като още не бяхме свикнали с локацията и взехме да се губим по пътя, обадихме се на останалите. Взеха да ни дават указания – тук наляво, там надясно, а около колата – само мъгла, дори не виждаш къде има пряка да завиеш. Нещата взеха да се превръщат във фарс – въртяхме се в кръг, слизахме от колата, питахме някакви не по-малко заблудени хора, в един момент стигнахме до някакъв ремонт под един мост, където беше абсурд да се мине. След повече от час лутане немислимото стана факт – във времена на техническа и дигитална революция, с модерен 4x4 автомобил, с включена навигация, с жива връзка по телефона, с Джокича се върнахме на главния път и запрашихме обратно към София, оставяйки момчетата да пият бира и да страдат по липсата ни."
2. Арктически студ в Бургас
"В бандата винаги водещо за решението дали да се впуснем в някаква активност е дали сме я правили преди и дали ще се забавляваме. Въпреки това, когато получихме покана да свирим на новогодишния празник в Бургас, леко се замислихме – да, не сме го правили и ще е забавно, но дали сме готови да пътуваме и да прекараме Нова година, свирейки на студения площад?", спомня си Ивайло Василев. "Като никога решихме да поискаме висок за нашите стандарти хонорар - с идеята, че едва ли ще бъде приет. Само че община Бургас очевидно беше готова да инвестира в индирок 2016 Нова година и прие нашата оферта, а като основен изпълнител ангажираха и нашите братя от "Остава". Всичко изглеждаше чудесно до момента, в който разбрахме прогнозата за времето – арктически ледников космически студ, минус 12 градуса, усеща се като минус 40. През деня на 31 декември се втурнахме из бургаските магазини, преди да затворят - накупихме си пуловери, шалове, ръкавици, вълнени гащи и др. Вечерта сцената беше "напълно" подготвена за метеорологичните условия – обгърната с винил, дебел около два милиметра, и две малки вентилаторни печки в двата края на сцената. Ефектът от печките би бил като да скокна до плажа, да излея едно "Бургаско" във водата и да кажа, че морето вече става за пиене. Часът е 01:50. Излизаме на сцената. Пред нас – 15-ина премръзнали почерпени бургазлии. Крайниците ни – вкочанени. Естествено, първото парче от сетлиста ни - Down, е с някакво "къдраво" соло, за което се изискват гъвкави и топли пръстчета на лявата ръка – мисля, че успях да изсвиря два-три правилни тона. Николай пее, дъхът му замръзва и пада с тропот на земята. Около 18 минути по-късно организаторите ни казаха да се спасяваме, преди да сме загинали, и ние ги послушахме. Равносметката все пак беше най-високоплатеният ни гиг в историята за времето, прекарано на сцена."
3. Рапърът с гипсирана ръка
"Заради грешка в графика на репетиционната веднъж се озовахме едновременно с някаква хип-хоп формация. Бяха десетина човека, които си пускаха семпли и импровизираха лириките си отгоре – беше супер различно изживяване за свикналите ни на китарни кънтежи глави. Наложи се да се наместим в малката зала на репетиционната и си действахме по план. На една от почивките ни хрумна да извикаме някой от съседната зала да удари едно рап включване с нас. Влязох, видях едно момче с гипсирана ръка и го убедих да прескочи при нас. В средата на едно наше парче - Fake, дойде неговият момент и той взе да реди мегасилни импровизирани лирики. Направихме още едно-две неща заедно, изкефихме се и се разбрахме някой път да го включим на наш гиг. Записах си телефона му като Томи Гипс. Както често се случва, идеята си остана само добро намерение. Няколко години по-късно бях на концерт на Ицо Хазарта и видях Томи Гипс леко нервен до сцената. Напомних му как сме репетирали и той се сети, че е било много яко. Пет минути по-късно Хазарта го покани на сцената да изпълнят заедно "Имам човек" и се оказа, че това е Homelesz, който в момента е един от изгряващите яки български рапъри", споделя Ивайло.
4. Как видяхме НЛО
"Миналото лято станах горд собственик на няколко каравани в един черноморски къмпинг и с Ивайло от бандата редовно ги посещавахме", разказва на свой ред Николай. "При едно от уикенд посещенията ни, на които се изливаше порядъчно количество коктейли и бяло вино, бяхме посред нощ на близкия плаж с китара и няколко Jin Monic групита в нетрезво състояние. Небето беше ясно и пълно със звезди, леките вълни спокойно се клатушкаха към брега на метри от нас и целият плаж беше празен, само за нас. Падаше голямо купонясване, докато някой от нас не забеляза странно съзвездие в небето. Показа го на останалите и замлъкнали, проследихме с погледи няколко десетки звезди с различна големина, подредени в редица, които бавно се движеха от единия към другия край на небосклона. С викове: "Ставай, Йордане, виж! Извънземни! Извънземни!!!", събудихме едно заспало до нас групи и зяпнахме отново нагоре с невярващи очи. Съзвездието се изниза и ние стояхме безмълвни, пресмятайки наум колко сме изпили и какво изобщо се случва. Някой отвори още една бутилка вино и както седяхме, опитвайки се да съберем мислите си и да преценим дали очите ни не са ни излъгали, съзвездието се появи отново от друг ъгъл на небосклона и отново премина над нас. На сутринта някой пусна в Google няколко ключови думи, за да потърсим обяснение на феномена, на който станахме свидетели, и се оказа, че са били някакви сателити на Space X."
5. Хамали и роботи
"При едно от преместванията на репетиционната на Моцарт решихме да му помагаме", спомня си Николай. "След като големият хамалски камион пристигна на новия адрес, на който преди време се е помещавала зала за фитнес, взехме каса бира от близкия магазин и се заехме весело да стоварваме апаратурата на Моци и да я вкарваме по едни стълби надолу в помещението, планирано за репетиционна. То се оказа потънало в прах и ентусиазмът ни, свързан с новото място, веднага посърна при мисълта за това колко време и усилия ще са ни необходими да го приведем в използваем вид. Тогава ми присветна, че вкъщи имам нов робот за чистене - от тези, които човек пуска вкъщи и те обикалят по пода по някакви техни си правила, докато не изчистят всичко. Фирмата за роботи в тогавашната ми работа ни беше клиент и ни бяха оставили няколко бройки да се научим как действат. Светкавично го донесох от нас и никога няма да забравя как с блясък в очите тримата с Моцарт и Ивайло го поставяме в средата на прашното помещение, пускаме го, той тръгва напред, минава точно два метра и спира с активирани всякакви мигащи светлинки и пищящи звукови сигнализации. Оказа се прекалено мръсно за него. Не помня колко време ни отне да изчистим новата репетиционна на ръка, но след това два дни обезпрашавах робота с всичките му четчици и филтри, за да мога да го върна в офиса в нормален вид."
