Антарктида е единственият континент, който няма постоянно население. По всяко време обаче на него пребивават от 1000 до 5000 души от десетки държави. Те обитават станции, разпръснати из целия континент, и обикновено задачата им е да провеждат изследвания в различни области на науката. Тези станции навремето са били просто дървени бараки. Днешните бази обаче са горди представители на своеобразен антарктически стил екстремна архитектура.
Международните отношения на Антарктида се регулират от Антарктическата договорна система. В центъра на тази система е Антарктическият договор, който определя Антарктика като цялата земна площ и ледения шелф на юг от 60-ия паралел. Договорът влиза в сила през 1961 г. и е подписан от 49 страни. Според него Антарктика е научен резерват, в който има свобода на научните проучвания, но и забрани за почти всякаква друга дейност като добив, военни действия и пр.
България има присъствие на Ледения континент от 1988 г. Базата ни носи името на св. Климент Охридски. В близост до нашата база - на 2.7 км, се намира испанската база "Хуан Карлос Първи". Тя е достъпна или с лодки "Зодиак", или по сухопътен 5.5-километров маршрут през платото Балкан, седловината Чаруа и ледника Джонсън. Българските и испанските полярни изследователи работят в тясно сътрудничество, обясняват от Българския антарктически институт.
Най-голямата станция е "Макмърдо" на остров Рос, върху последната твърда земя на юг, която може да се достигне с кораб. Станцията съществува от декември 1955 г. и е логистичният хъб на американската антарктическа програма. С 85 сгради базата вече прилича направо на градче и си има дори вестник - "Антарктическо слънце". Средната температура тук е минус 18 градуса, като в най-студените периоди пада до минус 50 градуса, а в най-топлите се покачва до цели 8 градуса над нулата. Базата има не само учени, но и творческа програма, която настанява художници и писатели.
Строителството на Антарктида не прилича на никое друго по света. Тук строителен материал почти няма - ако искате да строите с дърво, ще трябва да си го донесете. Подходящ камък се намира трудно, а когато се намери, трябва да се действа бързо, защото всичко е непрекъснато под заплахата да замръзне, да отплава с ледовете или да го отнесе ураган. Съвсем отделно предизвикателство е транспортирането на строителни работници - изключително скъпо занимание. По тези причини повечето бази на континента пристигат готови да бъдат сглобени на място.
Първите експедиции нощували на корабите си. След това изследователите се престрашили да нощуват на континента, но първоначално сковавали дървени бараки, стъпили направо на земята, което гарантирало ветровит, леденостуден подслон. Сега базите вече стъпват на постамент или хидравлични колони, така че да не ги отнася топенето на ледовете, нито пък да ги затрупват снеговете. С добавянето на нови и нови постройки, всяка с различна функция, станциите се превръщат в цветна сбирщина, в която архитектурата минава малко на заден план. По-новите бази обаче използват принудата на условията, за да проявяват амбиция и в дизайна.
