Докато светът шокиран е вперил очи във войната в Украйна, малки и големи държави спорят и за последната педя земя, запокитена далеч из Световния океан. Из него напоследък ври и кипи - появяват се нови острови, други се борят за независимост, трети - за нова идентичност.
Архипелагът Чагос
Чагос е архипелаг от седем атола и около 60 острова в Индийския океан, отстоящ на средата на пътя между Танзания и Индонезия. В навечерието на войната в Украйна Мавриций обяви победа в една своя миниатюрна от световна гледна точка битка, която водеше без оръжие - да вземе архипелага под своя юрисдикция. На 14 февруари, докато другаде празнуваха Св. Валентин, посланикът на Мавриций в ООН заби знамето на своята държава на остров Перос Банос.
Жестът трябваше да бъде финал в дългата съдебна битка на Мавриций срещу досегашния владетел на островите Великобритания. От 2019 г. до днес всички международни институции и съдилища са отсъдили, че архипелагът принадлежи на Мавриций. Властите на Мавриций твърдят, че Великобритания е "забравила" да им върне архипелага, когато им дава независимост през 1968 г. Властите в Лондон обаче отказват да признаят международните решения и твърдят, че островите й принадлежат от 1814 г. и завинаги остават част от Британската индоокеанска територия (БИОТ).
Сравнен с разкошните курорти на съседните Малдиви, Чагос наистина изглежда забравен. В началото на 70-те години на миналия век тук започва масова депортация на местното население - потомци на роби от Африка. Донякъде причината може да се търси във военната база на САЩ на остров Диаго Гарсия, но основната причина се корени в резолюция на ООН от 1960 г. По силата на този акт всеки има право на самоопределяне. Това означава, че Великобритания може да основе нова колония - Британската индоокеанска територия, само ако никой не живее в нея. Оттогава чагосци водят борба срещу своето принудително изгнание.
Мавриций има спор за Чагос и с Малдивите. Той пък е породен не от миналото, а в известна степен от бъдещето. Териториалните претенции по тези ширини напоследък все повече зависят от глобалното затопляне и повишаването на нивото на Световния океан. Затова и преди месец Мавриций започна обследване на атола Бленхайм. Целта на замерванията е да се установи дали при прилив нещо от рифа остава над водата. Ако се установи, че остава, то според конвенциите на ООН Мавриций ще може да разшири своите морски територии. За това е достатъчно дори една малка скаличка или пясъчна коса да стои над водата по всяко време.
Замесена в тези разправии се оказа и световната търсачка Гугъл, която без обяснения отказва да промени имената на островите в своите карти. Там те все още се водят под неблагозвучното съкращение БИОТ, вместо да минат към територията на Мавриций.
Новите острови на Папуа Нова Гвинея
Докато събратята им потъват, жителите на един регион в Папуа Нова Гвинея имат обратния проблем - от водите на океана изникна нов остров, който веднага стана повод за сблъсъци между враждуващи кланове. Още никой не е изследвал как се е създал новият остров, но местните хора смятат, че е дело на ветровете и вълните. Първоначално той бил само пясък и натрошени корали, но в последните 20 години океанът е довлякъл достатъчно семена, от които никне не само ниска растителност, но и дървета.
Островът е безлюден, с изключение на някой и друг рибар. Това обаче не пречи към него да има претенции от съпернически кланове в най-близката провинция на основния остров - Оро. Спорът се води основно в регионалните съдилища, но на няколко пъти се стига и до сблъсъци, в които до този момент е пострадал един човек.
Племето Йега твърди, че техните предци са населявали най-близкия бряг до острова от стотици години в село Уаусусу, след което мигрирали по-навътре в сушата. Племето Гарара обаче оспорва тези претенции и смята, че островът му принадлежи, защото именно то населява брега в момента. "На старите карти този остров го няма - посочва философски провинциалният администратор Джо Мокада. - Тъй че, когато племената са воювали за земя, тази земя не е съществувала, за да участва в битката." Странен феномен е това - чуди се Мокада, - докато другите в Тихия океан губят земята под краката си, ние получаваме нова земя.
За съжаление, тази нова земя трудно може да компенсира щетите от глобалното затопляне. Хората по тези места се препитават основно с риболов, но сега са принудени да плават с километри в открито море, защото топлата вода около брега е прогонила надалеч рибата.
Нова Каледония - засега във Франция
В днешните разделни времена има и контрапункт - остров Нова Каледония, който в края на миналата година подкрепи на референдум оставането си към Франция. Това е трето допитване до населението по въпроса, като за оставане във Франция гласуваха 96.49%. През 2018 г. 43% подкрепиха независимостта, а през 2020 г. този процент се покачи на 47% при над 85% активност.
Сега обаче само 40% от имащите право на глас отидоха до урните, а решението за бойкот дойде точно от искащите независимост - племето канак. Те смятаха, че кампанията им е провалена заради ковид пандемията, поради което призоваха хората си да не гласуват.
Париж на свой ред, си взе поука и обяви, че макар референдумът да потвърждава ролята на Франция в Тихоокеанския регион, то започва период на преход. "Освободени от черно-белия избор между да и не, днес ние трябва да изградим свой съвместен проект, признавайки достойнството на всеки един от нас", обяви в изявление по повод гласуването френският президент Емануел Макрон.
