Quantcast
Как Пирогов постави основите на спешната помощ у нас | СЕГА
facebook
twitter

Уикенд

СТАРА СЛАВА

Как Пирогов постави основите на спешната помощ у нас

Руският хирург навърта 700 км между болниците в студ и сняг по време на Руско-турската освободителна война
137
 Уикипедия
Портрет на Николай Пирогов от Иля Репин, направен през 1881 г., малко преди смъртта на хирурга.

В информационния поток през последните години дотолкова често е споменаването на Университетската многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина (УМБАЛСМ) "Н. И. Пирогов", че аудиторията вече рядко се замисля чие име носи лечебното заведение. А патронът на УМБАЛСМ не е избран случайно при откриването на болницата през 1950 г. Идеята е така да бъде почетен човекът, който полага героични усилия за ранените бойци по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878). Медикът, за когото се счита, че е указал първите стъпки за здравеопазването и спешната помощ в България и че е основоположник на военната хирургия в световен план. И чиято 210-годишнина бе почетена наскоро.

Николай Иванович Пирогов (ударението е на първото "о") е роден на 13 ноември 1810 г. в Москва. Бил е 13-ото от общо 14 деца в семейството на военния касиер майор Иван Пирогов. От всички обаче оцеляват Николай и още 5 деца. Бащата на бъдещия хирург е бил високо начетен и е приет добре в московския елит. В дома му често идвали известни гости, сред които и медици. Един от близките на Пирогов-старши - семейният лекар проф. Ефрем Мухин, помага на фамилията в тежък момент, когато цялото семейно имущество е продадено и няма пари за обучението на младия Николай. Той съдейства момчето да бъде записано да учи медицина. В Медицинския факултет на Московския университет Николай Пирогов показва забележителни знания и умения и едва 17-годишен се дипломира, при това с един от най-високите успехи. Постепенно се ориентира към хирургията, а под крилото си го взима едно от светилата в тази област - проф. Йохан Кристиан Мойер (Иван Филипович), който дори приема младежа да живее в дома му. След това преминава квалификация в Гьотинген (Гер) при един от най-изтъкнатите военни хирурзи - проф. Лангенбек.

На 26 г. Пирогов вече е защитил докторантура и е професор по хирургия - в Юревския университет (в днешен Тарту, Естония). Там създава първата хирургична клиника, слагайки началото на болничната хирургия.

През 1853 г. прочутият лекар заминава за Севастопол като военен хирург по време на Кримската война. Там осъществява на практика идеята си за разпределяне на ранените според тежестта на травмата.

 

За първи път прилага гипсови превръзки при счупвания

 

на крайниците, като така подобрява зарастването и понижава чувствително риска от инвалидност. Създава и групи от милосърдни сестри, които да са в помощ на фронтовите лекари. В Севастопол прилага и революционно решение - поставяне на пациента под етерна наркоза, за да не изпитва болка по време на операцията. Паралелно със своята пряка дейност успява да насочи вниманието на командващите към пропуските и злоупотребите на администрацията. През 1870 г. е отново на фронта  - по време на Френско-пруската война, след като е поканен от Червения кръст.

Когато започва Руско-турската освободителна война, император Александър II се обръща с молба към Пирогов (б.ред. - тогава вече на 67 г.) да помогне за организацията на военните болници на българска земя заради сложната ситуация. Възрастният лекар изисква неограничени права за действие, получава ги и

 

на 10 октомври 1877 г. пристига в България

 

Проф. Николай Пирогов избира за своя база военнополевата болница в село Горна Студена, Свищовско, където е и щабът на руското командване. Следва изключително интензивен двумесечен период, в който големият хирург изминава около 700 км, включително и с шейна. Посещава общо 11 военновременни болници, 10 лазарета, 3 аптечни склада - в Свищов, Згалево, Българене, Горна Студена, Търново, Бохот, Бяла, Плевен и др. Там се грижи лечението на ранените да бъде максимално ефективно, да има снабдяване с храна, облекло, лекарства. Извън организационната дейност непрестанно преглежда и оперира много бойци, а и немалко цивилни българи. При това в доста тежки условия. Успява да разработи за пръв път план за разположение и функциониране на превързочни пунктове, включително създаване на централен пункт. Трябва да се отбележи, че заедно с Пирогов на територията на България по време на войната действат още три медицински светила - проф. Сергей Боткин (личен лекар на императора и създател на вътрешната медицина в Русия), проф. Николай Склифасовски и проф. Фридрих (Фьодор) Ерисман (създател на руската медицинска хигиенна наука).

След войната Пирогов се оттегля в имението си в село Вишня, днешна Украйна. Умира там на 71-годишна възраст, на 23 ноември 1881 г. Оставя след себе си множество лекции, ценни медицински трудове. През кариерата си обяснимо е имал редица известни пациенти. Сред тях са Ото фон Бисмарк, Джузепе Гарибалди, Дмитрий Менделеев и др.

В България никога не забравят стореното от него. В чест на проф. Николай Пирогов са издигнати 26 обелиска, три ротонди и паметник в Скобелевия парк в Плевен. На мястото на военновременната болница в село Бохот, Плевенско, е изграден парк-музей на името на великия хирург. Под влиянието на Пирогов е основан Българският червен кръст през 1885 г. Организацията прераства през 1900 г. в болница "Червен кръст", която става и основна база на спешната помощ в България. А през 1950 г. "щафетата" се поема от УМБАЛСМ "Николай Иванович Пирогов".

Ключови думи:

стара слава, Пирогов

Още

Балтов се оплака от чегъртане в "Пирогов"

29.07.2021

2885
Зам.-директорът на "Пирогов" е подал оставка

22.07.2021

2746
Проф. Балтов е приет по спешност в "Пирогов"

21.07.2021

Обновена

9679