След Освобождението през 1878 г. една от сферите, на които българското общество отдава най-голямо значение, е образованието. Неоценими заслуги за неговото развитие у нас имат и чуждестранните специалисти. Сред тях несъмнено се откроява Елизабет Кларк (1868-1942).
Елизабет (често се използва нейното побългарено име Елисавета) е родена в Пловдив. Тя е дъщеря на известния протестантски мисионер д-р Джеймс Франклин Кларк, който пристига от Америка в България, за да подпомогне българската просвета. Образованието си мис Кларк получава в Самоков, Цариград и САЩ. За кратко прекъсва обучението си, за да се грижи за болната си майка. Решаващо значение за нея има завършването на Националния колеж за предучилищно възпитание в Чикаго (1894-1897). Елизабет е пряка възпитаничка на световноизвестния педагог Фридрих Фрьобел и по-късно става негова ревностна последователка.
През 1898 г. тя се завръща в България и
веднага открива детска градина в Самоков.
Започва работа с 15 деца и развива дейност за тяхното предучилищно възпитание. Две години по-късно с разрешение на Министерството на народното просвещение учебното заведение се премества в София. Малчуганите се обучават по Фрьобеловия метод. Програмата е изградена върху принципите на американския прагматизъм. През първата учебна година в градината се записват 26 деца, но през 1908 г. броят им достига 100. Към него се открива и частен курс за подготовка на детски учителки. Той е завършен от трите сестри на поета Гео Милев, сред които се откроява Пенка Касабова. Първоначално занятията се водят на английски, а по-късно и на български език. Кларк постоянно осъвременява теоретическите предмети в педагогическите курсове. Американската детска градина е притегателен център за много деца и скоро става модел за откриване на други десетки подобни центрове. Тя се помещава в специално построено за целта здание на ъгъла на централните улици "Солунска" и "Христо Белчев".
Професори и студенти от Софийския университет, както и училищни инспектори я посещават, за да се запознаят с обстановката и методите на функциониране. През 1914 г. се открива неин клон в един от най-бедните квартали на София - Ючбунар (Три кладенци). Тази градина функционира с успех едва три години, но е закрита поради участието на България в Първата световна война. В нея работят първите завършили курсистки.
Кларк търси различни пътища и средства,
за да осъществи своята основна цел -
всяко българско дете, преди да постъпи в училище, да мине през благотворното влияние на детската градина. Ето защо тя основава списание "Детска градина" (1923-1927) и дружество "Фридрих Фрьобел" (1929). Превежда и издава материали и статии с педагогическа тематика. Автор е на книгата "Изучаване на детската природа от гледище на детската градина". Работи за сиропиталището "Отец Паисий". Провежда шестмесечен безплатен курс за софийските детските учителки и организира опреснителни двуседмични занимания за преподаватели от цялата страна. Смята личния пример на родителите и учителите за изключително важно средство за възпитанието на децата. Кларк е директор на Американската детска градина и отговаря за двегодишния курс за детски учителки до 1933 г. След това тя обръща специално внимание на селските деца. Заминава за село (днес град) Кнежа. Там с помощта на свои възпитанички открива също частна детска градина. Дейността на Кларк обхваща повече от 30 години. Тя работи и в неделните училища. Организира беседи за млади майки. Става инициатор за учредяване на Дружество за покровителство на животните.
Но да се върнем към детската градина в София. Поради липса на средства тя изпада в трудно положение и е пред закриване. Налага се намесата на просветното министерство. То поема грижата да назначава по-голяма част от преподавателите и помощния персонал. Тя е одържавена реално през 1936 г., когато Педагогическия факултет към Софийския университет организира в нея първите самостоятелни курсове за детски възпитателки с разширена програма и изпраща редовни лектори с професионална теоретична подготовка. По този начин училището прераства в национален център за учебно-възпитателна работа с деца от предучилищна възраст. Американски остават само някои конкретни методи в провеждането на ежедневните занимания и практически съвети към родителите.
Благородната американка няма собствени деца. След Балканската война (1912-1913 г.) обаче осиновява две български сирачета - пеленачетата Жорж и Борис, а след това и едно петгодишно момиченце. Грижи се за тях като истинска майка. Дава им своето име и осигурява образование.
Сред активните обществени прояви на Елизабет Кларк се откроява още едно благородно начинание. На 15 февруари 1940 г. с нотариален акт тя учредява "Фондация за предучилищно възпитание". Като мотиви за своето решение посочва голямата си любов към България, която за нея е втора родина, обичта си към децата и желанието те да бъдат прилично отгледани и добре възпитани. Кларк декларира, че дарява 400 000 лева с учредяването на фондацията. От тях
100 000 лева лични средства внася веднага,
а останалата сума ще бъде включена, след като бъде събрана от други източници. През 1942 г. фондацията организира 45-дневен курс за подготовка на учителки за летни детски градини в селата. Част от нейния капитал е вложен в недвижим имот, на който се предвижда изграждането на Институт за предучилищно настоятелство. Теренът с размер 1000 кв.м. се намира в софийския квартал Лозенец, но за съжаление тази идея не се реализира. През есента на 1944 г. фондацията активизира своята дейност. Открива две детски градини в София, чието функциониране и поддържане се осъществява с нейни средства. Най-голямата инициатива е създаването през декември 1945 г. на Дом за деца от предучилищна възраст - сираци от Отечествената война. Той се помещава в триетажната сграда на ул. "Христо Белчев" в столицата. Капацитетът му е 50-60 деца и съществува в продължение на 5 години. Но през 2000 г. отново е възстановена под името Сдружение "Елисавета Кларк и Пенка Касабова".
Делото на Кларк намира обществено и държавно признание. През 1937 г. по повод 100-годишнината от откриването на първата детска градина в света тя е наградена от Министерството на народната просвета във Военния клуб с орден "Св. св. равноапостоли Кирил и Методий" І степен. Това е заслужено признание за нейната всеотдайна дейност и педагогически принос. Макар че в жилите й не тече българска кръв, тя отдава целия си живот в служба на страната. Погребана е в гроба на баща си в Софийските централни гробища.
