Когато човек си представи пищящи деца и припадащи девойки на оглушителен и хаотичен концерт, то несъмнено в съзнанието му изникват кадри от ранните години на "Бийтълс", а не персони от класическата музика. Бийтълманията обаче е феномен с предистория - първата мания в историята на музиката предшества с повече от век появата на четворката от Ливърпул на световната сцена. Тя се появява около унгарския композитор и пианист Ференц Лист в средата на XIXвек. Именно по аналогия с листоманията се появява името на ерата, в която "Бийтълс" са на върха, а неин кръстник е поетът Хайнрих Хайне.
В средата на XIX век унгарецът Ференц Лист е достолепен композитор и талантлив пианист, оттеглил се от активен концертен живот, за да се отдаде на спокойно композиране и семейството си. Една сериозна инвестиция в... паметника на Бетовен в Бон обаче го принуждава да излезе от пенсия и да се върне на европейските сцени, за да попълни семейната хазна, олекнала с 10 000 франка заради монумента, който и днес краси родния град на великия композитор. През 1839 г. Лист
тръгва на турне в Европа, което ще продължи осем години
Личният му живот страда, но концертите на пианиста предизвикват голяма суматоха навред, където стъпи - чарът му става достояние на панконтинентална армия от почитател(к)и, които при всяка поява на музиканта изпадат в невиждана истерия.
Разбира се, Ференц Лист е повече Мик Джагър, отколкото Ози Озбърн. Поетът Хайнрих Хайне пише за него: "Колко могъщо, колко разкъсващо е самото му физическо присъствие". Ева Ханзак, любовница на Балзак, остава безмълвна пред чара на пианиста и записва в дневника си, че косата му, тялото му и устните му "карат и небесата да мечтаят". "Съвършено правата му коса е толкова дълга, че се спуска по раменете му - описва го друг негов съвременник. - Когато е развълнуван, тя скрива лицето му и човек не вижда дори носа му".
Когато свири, Лист е в непрекъснато движение - тропа с крака, мята ръце. Това докарва феновете му до екстаз. За начало на този феномен се смята
пристигането на Лист в Берлин около Коледа на 1841 г.
Там 30-ина негови обожатели от студенцията го посрещат със серенада, изпълнявайки негова песен. Няколко дни по-късно - на 27 декември, е концертът на Лист и именно реакцията на публиката тогава се смята за началото на листоманията.
За разлика от 60-те години на миналия век през XIX век "мания" е тежка дума и все още се употребява най-вече в медицински смисъл по отношение на истински патологични състояния. Случващото се по европейските сцени предизвиква голяма тревога у медицинското съсловие. Докторите надлъж и нашир разискват как да имунизират населението срещу подобни лудости - толкова сериозни били опасенията, че жените ще зарежат децата, къщите и съпрузите си, за да ходят по петите на пианиста. Хайнрих Хайне дал име на тази лудост в един фейлетон, написан на 25 април 1844 г. по повод концертния сезон в Париж през 1844 г. "Истинска лудост, нечувана в аналите на фурора!", възкликва поетът. Това е
патология, нямаща нищо общо с естетическото,
категоричен е той.
Почитателите на Лист съвсем не били само представителки на нежния пол - чарът на композитора очевидно покорявал и мъжете. "Щом се добрах до дома и свалих палтото си, се хвърлих на дивана и зароних най-горчивите, най-сладките сълзи", пише Юри Арнолд, руски критик (Лист свири в Крим, Русия, Турция). "Всяка секунда е свещена за нас и ще бъде помнена до сетния ни дъх", пишат двама приятели за паметната дата 8 април 1842 г., когато имат честта да видят своя кумир.
Феновете може да са от XIX век, но порядките им поразително приличат на сегашните - жените
носели на шията си стъкленици с кафейната утайка
на звездата, избивали се за носните му кърпи и ръкавиците, опитвали се да се доберат до него и да отрежат кичур от косата му (Лист получавал толкова много молби за кичур от косата си, че редовно изпращал на почитателите си отрязък от козината на кучето си). Както днес в публиката ще се сбият за счупената палка на любимия си барабанист, така по времето на Лист всяка скъсана струна от пианото се превръщала в ценена гривна. Тези, които нямали късмета да се докоснат до идола си, били принудени да носят лика му в брошки и бижута.
Според един разказ Лист веднъж хвърлил угарка от стара пура на улицата под зоркия поглед на влюбена почитателка, която веднага извадила угарката от канавката и я вградила в брошка с монограм от диаманти, разнасяйки я неотлъчно със себе си, без да забелязва ужасната миризма, която се разнасяла от нея.
Такова било поведението и на самите концерти, които съвсем не приличали на строгите класически концерти, които знаем днес. Звучи невероятно, но е цитиран поне един случай, в който към сцената полетяло бельо, макар че все пак това било изключение, а правилото било да се хвърлят носни кърпи. Пищенето и припадъците също били обичайни, а има и поне едно свидетелство за фенове, атакуващи сцената - от Берлин, 1842 г.
Днес, разбира се, никой не пищи и не къса дрехите си, когато слуша музика на Ференц Лист - композиторът е обратно сред строгостта на класиците. Но по световните сцени все ще се намери изпълнител, заради когото феновете да изпадат в листомания.
БИОГРАФИЯ
Ференц Лист е роден на 22 октомври 1811 г. в Доброян, Унгария, Австрийска империя. Баща му е талантлив музикант, който свири на пиано, цигулка, чело и китара, личен познат на Хайдн и Бетовен. На осемгодишна възраст Ференц вече композира елементарни композиции. Във Виена се учи при Карл Черни, ученик на Бетовен и Хумел. Изучава композиция при Антонио Салиери и Фердинандо Паер. Публичният му дебют на концерт е на 1 декември 1822 г. във Виена. Концертът има огромен успех и Лист е посрещнат в австрийските и унгарските аристократични кръгове. Запознава се с Бетовен и Шуберт.
През 1827 г. Лист се установява в Париж, където общува с Виктор Юго, Ламартин, Хайнрих Хайне. Ден преди премиерата на "Фантастична симфония" се запознава с Берлиоз. По-късно се сприятелява и с Шопен. През 1881 г. претърпява инцидент, от който не се възстановява напълно. Умира на 74-годишна възраст и е погребан в Байройт, Германия.
От 1835 до 1839 г. той живее (без брак) с графиня Мари д'Агу, френска писателка, която пише под псевдонима Даниел Стърн. Тя е майка на трите му деца. Лист е близък приятел с Рихард Вагнер, който се жени за дъщеря му Козима.
