Видно място във формирането на цвета на обществеността ни през втората половина на XIX век има Южнославянският пансион в град Николаев, Одеска област. А създаването и функционирането на културно-просветното заведение е тясно свързано с личността на Тодор Николов Минков (1833-1906).
Той е част от плеядата видни просветни дейци и общественици. Дописен член на Българското книжовно дружество. Роден е в Русе, но заможният му род произхожда от Арбанаси. Начално образование получава в родния си град. Завършва реална гимназия във Виена с отличен успех. След това постъпва в Политехническия университет в Дрезден. Учебната си практика прекарва по строежите на железопътните линии в Саксония. Прекъсва образованието си и участва като доброволец в Кримската война (1853-1856). Произведен е в офицерски чин подпоручик. Ранен е в крака, а за проявената храброст по време на бойните действия е награден с Георгиевски кръст и 2000 декара земя в Крим. След края на войната продължава следването си в Дрезден и се дипломира като инженер през 1861 г.
Минков напуска Саксония, но не се завръща в родината си. Установява се в град Николаев, в близост до Черно море. Според негови близки той избира този регион за седалище на своите бъдещи изяви защото климатът тук е близък до този в българските земи, връзките с родината са традиционни, а и там живеят и компактни български преселнически маси.
Минков предприема първите организационни действия. Той посещава Москва и Санкт Петербург и търси помощ от руското правителство. Като първи жест Азиатският департамент отпуска 35 стипендии на юноши от балканските държави да учат в руски училища. Посочен е град Николаев като център за реализиране на начинанието. Така през април 1863 г. Минков създава и поема отговорността на директор на пансион за младежи християни от Османската империя. По статут институцията се води към местната Първа Александровска гимназия, но функционира напълно самостоятелно. Междувременно Тодор се запознава и влюбва в богатата местна девойка Ксения Павловна. Скоро любовта прераства в брачна връзка. А това ще окаже позитивно въздействие в бъдещото развитие на пансиона.
По време на сватбеното им пътешествие из Европа в Николаев започват да пристигат първите български ученици, които са настанени в помещения на гимназията. Минков веднага се заема да изготви програма за занятията на своите възпитаници. Полага грижи за решаване на техните битови проблеми, за облеклото и учебните помагала. Първоначално в пансиона се обучават 25-30 младежи. Между тях има българи, сърби, черногорци и две-три русначета. Ето защо
по настояване на Минков пансионът е наречен "Южнославянски".
С нарастването на броя на пансионерите се налага някои от тях да бъдат настанявани в частни квартири. Прави впечатление, че почти всички са от бедни семейства. Още първите години от съществуването на пансиона дават добри резултати. Голям процент от завършилите го се отличават с успехите си и след това се записват във висши учебни заведения.
Дейността на Южнославянския пансион предизвиква силна неприязън сред турските управляващи кръгове. В цариградските вестници се публикуват статии за него, които са пропити с ненавист и злоба. Съвсем друго е отношението на родните родолюбци. Добри Войников изказва хвалебствени думи за делото на Минков. А завършилият пансиона виден революционер Атанас Узунов пише следното в писмо до директора: "Благодаря на руското правителство, което ме прие и възпита. Аз сега съм в състояние да бъда народен учител на родината. За това благодеяние аз Ви много благодаря".
Тодор Минков не престава да търси вариант за по-голяма автономност на пансиона. За това той разчита на своята съпруга. Ксения притежава огромен двуетажен палат, в който те живеят. Тя му дава идеята да го предоставят за пребиваване на пансионерите и за провеждане на учебните програми. През 1866 г. пансионът се отделя от местната гимназия и се прехвърля в дома на Ксения Павловна. Той заема целият първи етаж на зданието. Обучението се извършва в 8 стаи. До тях се помещава канцеларията и библиотеката. В сутерена са разположени спалните помещения, столовата и санитарните възли. На втория етаж са обособени болнично заведение и жилището на директора и семейството му. Учениците се разхождат в обширен двор. Минков въвежда и военно обучение на пансионерите. То се извършва три пъти седмично.
Пансионът се обитава през годините средно от 150 младежи. Минков е строг ръководител, с огромен авторитет сред възпитаниците и персонала. Заведението се превръща в същността на живота му. Всички преподаватели и обслужващи
се издържат изцяло от личните средства на Минков.
През 1885 г. в пансиона се отпразнува деня на славянските просветители Кирил и Методий (11 май). На тържеството присъства руският император Александър ІІІ. Вишочайшият гост поздравява учениците и дълго разговаря с директора.
Минков не оставя писмено наследство след себе си, но всички негови близки и приятели единодушно открояват качествата му на пламенен родолюбец и голям педагог. Това определя значимото му място в нашата нова история.
По време на съществуването на Южнославянския пансион през него преминават над 600 български възпитаници. Те са от различни региони на българските земи, но също и от семейства в Цариград, Одрин, Браила, Букурещ, Галац и Албания. Най-известните сред тях са Панайот Волов, Атанас Узунов Георги Кирков - известен социалдемократ, Александър Малинов - министър-председател на България, бъдещите министри Петър Абрашев, Петър Пешев, Теодор Теодоров, Димитър Тончев, писателите Алеко Константинов, Георги Стаматов и Стоян Михайловски, трима от синовете на Петко Р. Славейков, революционерът Михаил Греков, първият професор по астрономия Марин Бъчваров. Пансионът се използва и за
временен подслон на българските революционери.
В него са били подслонявани Христо Ботев, Стефан Стамболов, Филип Тотю, Стоян Заимов и други известни национални герои и дейци на Възраждането.
Ала постепенно Южнославянският пансион изиграва своята историческа роля и в неговото съществуване настъпват кризисни моменти. След Освобождението през 1878 г. стипендиите на българските младежи са намалени. А когато в страната ни се откриват първите гимназии и Висшето училище (1888), финансовите помощи са прекратени. Това принуждава Тодор Минков да предприеме крайна мярка. През 1892 г. пансионът е закрит. Но достолепният му ръководител не спира дейността си. Българското Министерство на външните работи се съгласява с неговите аргументи и му разрешава да открие подготвителен пансион за военни в имението си "Ровини" в Гродненска губерния. Той съществува 13 години и също изпраща много обучени кадри в отечеството.
