Проф. Диана Гергова. Български археолог в областта на тракийската култура. Автор на над 200 статии и множество книги. Дългогодишен ръководител на проучвания в резервата "Сборяново", селищната могила при с. Дядово, светилището на Дионис при Велинград и др. Член на БНК на ИКОМОС, Световен археологически конгрес и др.
2001. Жена на годината в областта на археологията и бизнеса на Американския биографичен институт; 2006. Награда на „Мото Пфое” за опазване на културното наследство; 2013 Почетен знак на БАН; 2016. Награда „Академик А. Явашов“; 2017 Награда за опазване на наследството „Дунавски орел“; 2019. Японски държавен „Орден на изгряващото слънце – златни лъчи с розетка“.
------------------
1. Жезълът на Дионис и подсказващият Херодот
Започваме проучвания на тракийското светилище на високия 1433 м връх Острец. Към него води стръмен горски път. Отгоре има нова църква „Св. Георги“, издигната на мястото на раннохристиянски храм по инициатива на шефа на Горското стопанство Гено Пеев и с общи дарения на християни и мюсюлмани.
Светилището е "обгрижено" от иманярите, разграбвали ценни дарове и монети, та дори и глинени съдове с уникални култови символи и сцени, създавани само от бесите. Непобеждавани и свободни, бесите са прочутите пазители на прорицалището на Дионис, пише Херодот.
Пластовете са преобърнати, стените на храма и светилището - подкопани. И все пак разкопките за няколко сезона показаха, че то е съществувало цели две хилядолетия. Безброй съдове за винопиене и излияния, някои с уникални форми, накити, умбо на щит от мед, бронз и злато, бронзов шлем, глинен прешлен с посвещение, показващ, че траките са писмен народ, предполагат, че то е значимо и най- вероятно - споменатото от Херодот.
Първият историк ни подсказва, че вероятно е така. Знанията му за бесите са свързани с Пистирос на Егейско море, чиито жители малко по-късно основали Емпорион Пистирос в долината на Марица, много близо до светилището на Острец. Свързвал ги единствен път по тесния пролом на река Чепинска, този, в който вероятно Александър Македонски след полученото в светилището на Дионис през 335 г. пр. Хр. знамение за слава бил пресрещнат от "мнозина въоръжени емпорити и независими траки“.
На третия ден от началото на разкопките ни сигналът на металотърсача локализира една от най-вълнуващите находки – железен жезъл с усукана дръжка и змийски глави. Изобразяван върху гръцките вази, такъв жезъл принадлежи единствено на олимпийски бог, а досега не е откриван. "Виждаш ли колко особено място е това“, обърнаха ми внимание работниците ни, когато проливен дъжд заля планината, а на светилището не падна и капка.
Вече много години за светилището на Дионис няма средства нито за разкопки, нито за консервация. Има недосегаеми иманяри. Не искам да свикна с мисълта, че ще бъде доунищожено.
2. Крачки по земята и под звездите
Първите крачки на младия археолог обикновено съвпадат с първите крачки на детето му. Моите бяха в Западните Родопи. От земята край Кочан и Сатовча се подаваха бронзови тракийски накити - предмет на дисертацията ми. Екипът на първите ми разкопки включваше български археолози, полски и съветски студенти - днес все видни имена. В края на деня някой от екипа прибираше сина ми от яслата в селото. Весел е споменът от деня, когато го видях крачещ, но поддържан от един от двамата руснаци. Другият беше спрял една крава и разклащаше хлопката ѝ вместо дрънкалка. След много години, в Москва, съпругата му се похвали, че бил много опитен в грижите за тяхното бебе. Синът ми проходи в Кабиле, надавайки ликуващ вик и отправяйки се навън, към двора и разкопките.
На тези родопски проучвания се породи първата обич между мой колега и неговата полякиня. И още семейства имаха своето начало в моите експедиции. Шегуваме се, че няма „рекламации“.
Най-силни са преживяванията ми в Свещари заради почти четирите десетилетия разкопки. Синът ми растеше, правейки бели, колекционирайки гущери, които се появяваха в хладилника на базата. Моят въпрос какво означаваше Херодотовото твърдение, че гетите обезсмъртяват, получи отговор. Във всяка следваща гробница, разположена в група като съзвездие, се откриваха нови данни, но и се случваше нещо необичайно. При първото влизане на 6 септември 1988 г. в първата проучена от мен гробница се роди малко преждевременно моята племенница. Дъщерята на нашия геофизик и колежка се роди в деня на обсъждането на книгата ми за обреда на обезсмъртяването, а тази на моя докторант – при работата ни върху Голямата Свещарска могила. Накрая не остана без бебе, макар и късно, и Свещарската гробница. След спечелването на американското финансиране за нея се наложи да отложим работното посещение през 2019 година, защото американският културен аташе излетя същия ден за започналото по-рано раждане на неговото дете. Има безсмъртие.
3. Необичайна археология в Ахтопол
Ахтопол е малък град с древна история и почти напълно застроен. Изкопи за основи на частна сграда в най-високата и стара част на града са унищожили най-дебелите културни пластове. Разрушените останки са се превърнали в дълъг десетки метри насип пред Гръцкото училище и единствената стара средновековна църква. Бетонови колчета и тухли са смесени с древни находки и затова археологическите проучвания ще са необичайни. Насипът ще бъде пресят, извлечените находки ще покажат бил ли е Ахтопол като останалите ни черноморски градове ранно селище на траките, приели гръцките колонисти и заедно създавали висока култура и изящно изкуство? И какъв е бил през по-късните епохи?
За разкопки като тези, когато парите са малко, квартирите скъпи, морето мами, а работници няма, помагат само доброволци от Европа. Моята надежда е съчетана с прецизността и старанието на руси скандинавки, тъмнокоси испанки и чернокож французин. Откриваме хиляди фрагменти от праисторията до Средновековието, сред монетите - единични екземпляри на тракийски владетели. Най-ценни са две миниатюрни стъклени кубчета с позлата. Тесерите, стотици и хиляди, в безброй цветове, оформяли приказни мозайки. А тези две мъничета ни казват, че тук се е намирала раннохристиянската базилика на античния Агатополис – с каменни колони, с резбите от местната сбирка и озарена от позлатени мозаечни икони.
4. Сагата "Свещари", достойна за роман на Дан Браун
С откритата през 1982 г. и неповторима с архитектурната, скулптурната и живописната украса гробница съм свързана още от началото на проучването. 40 години по-късно най-после, с американска помощ, ще бъде реставриран в своята цялост - с трите си страни и фигурки на Нике имитиращият малък храм наискос, сега показан само с грозно залепената си фасада. Единствен цялостно запазен в света, той е свързан с орфическото безсмъртие, преминало в християнството, предшественик е на олтарните стени в раннохристиянската архитектура.
Осветлението, което сега е като в стая за разпит, ще бъде артистично, старата електрическа инсталация - подменена, нова експозиция ще представи всички находки от гробницата и ще разкаже за талантливите подходи на българските специалисти в проучването и опазването ѝ.
Но последна е думата на „илюминатите“. С впечатляваща дисциплина и синхрон именни и безименни „просветлени и озарени“, свързани с Министерството на културата, те не признават положителните оценки на проекта от 10 най-добри експерти от страната и чужбина. Бавят достъпа до документи, подменят законови термини, пишат протоколи с невярно съдържание, заплашват със съд. Не са наясно какво е автентичност, рискови им изглеждат елементарни реставрационни операции, но компетентно твърдят, че проектът не е необходим. Но за да не се изпуснат средствата, препоръчват и къде да бъдат насочени след елиминирането на екипа. Министърът на културата подписва, защото знае, че последици за него няма да има. Това е тригодишната сага на проекта ни, наречена „достойна за Дан Браун“ от един виден наш архитект.
5. Съкровището и змията в могилата на Котела
Такава история не може да се измисли. Случи се на двадесетата година от започналите през 1992 г. разкопки на 20 метра високата Голяма Свещарска, или още Омуртагова могила, най-голямата в царския гетски некропол в резервата "Сборяново".
Монументалната гробница със запазена част с протодорийски колони е самотна на фона на огромната могила. Установяваме, че е разрушена от земетресение от 7.5 степен по скалата на Рихтер в първата половина на III в. пр.Хр. и демонтирана от гетите, които после възстановили могилния насип.
Но на кого е принадлежала? Годините минават в предопределено безпаричие, но геофизичната апаратура се усъвършенства и установява, че в самия център на могилата има още една аномалия. За да извлечеш истината, трябва да стигнеш до сърцето на обекта.
В слънчевия ноемврийски ден от високия и чист от находки могилен насип, с болен гръбнак и скъсан менискус, наблюдавам работата на багера. Стрелата е насочена към центъра на могилата, а по ската право към мен пълзи змия. Не съм пъргава да избягам, но си спомням, че тук няма отровни змии. Тя стигна твърде близо до мен, погледнахме се и се шмугна в храстите. „Сега змиите спят“ - рекоха багеристът и шофьорът на камиона. На следващия 7 ноември 2012 г. след почистване на профилите на сондажа щяхме да се заемем със светлото петно, забелязано на 4 м височина. Минавайки покрай него, в краката ми проблеснаха дребни златни предмети. Откъде се бяха появили, преди малко ги нямаше? Влязох в кофата на багера, който ме издигна до петното. Пред очите ми се разкри кухината от сандъче с много златни предмети. Това не беше геофизичната аномалия.
Качилият се на стълбата докторант се дръпна и каза: "Не. Тук има змия“. Симпатизиращият на змиите археолог инспектор извади змията и я хвърли на земята. Същата от вчера ли беше, не знам. Зоолози установиха по снимката, че това е най-голямата неотровна змия у нас - Големият стрелец. Усещайки ни, тя се бе раздвижила и избутвайки дребни находки, бе ускорила откриването на едно от най-красивите тракийски съкровища. Накити и апликации към конска сбруя с невероятна изработка и непознати образи бяха златните дарове към боговете на гетския владетел Котела - съюзник на Филип II Македонски, дал му дъщеря си Меда за следваща негова съпруга след майката на Александър. Съкровището обля в светлина фигурата на един голям гетски владетел от втората половина на IV в. пр.Хр. То бе моята награда свише за 20-годишни терзания.
