Кабинетът измени националната програма за превенция на хроничните незаразни болести, за да направи тази година извънреден скрининг за рак на шийката на матката сред млади жени. Причина за промените е фактът, че този вид рак заема второ място по честота сред раковите заболявания при жените на възраст между 15 и 44 г., обясняват от правителствената пресслужба.
Решението предвижда да се допълнят дейностите, финансирани от НЗОК, като се включат прегледи от специалист по акушерство и гинекология и цитонамазка на жени на възраст 20-29 г. и 40-49 г., независимо от здравноосигурителния им статут. Включват се същите изследвания и за жени без здравно осигуряване на възраст 30-40 г.
Предвижда се да бъдат извършени 90 000 прегледа при лекар специалист по акушерство и гинекология и 90 000 медико-диагностични изследвания на цитонамазка, като ще са необходими допълнителни средства в размер на 9 000 000 лв. за трансфер по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2024 г., допълват от МС. Ще бъдат покрити разходи за прегледи и изследвания сред уязвими групи в труднодостъпни и отдалечени райони. Има пари и за информационна кампания сред населението.
Ракът на маточната шийка е определян като рак на младите, обясняват специалисти. Нарастването на заболеваемостта е най-изразено в две от възрастовите групи - при жени на възраст от 30-39 г. и 40-49 г. За разлика от тях темповете на нарастване на заболеваемостта при жени над 60 години и при 20-29-годишните са сравнително ниски.
Превенцията минава през ваксинация срещу човешкия папилома вирус (HPV), който е сред основните причинители на този вид рак, като в световен мащаб тя се прави при момчета и момичета, които още не са започнали половия си живот на възраст между 9 и 13 години. У нас обаче към процедурата има голяма подозрителност и покритието на ваксината е около 3%. Преди година на специализиран форум бяха огласени данни, че се наблюдава намаляване на смъртността от рака на маточната шийка в страните от Западна и Централна Европа, но увеличаване в страните от Източна Европа. "България заема едно много тъжно място в тези статистики. Лошото е, че имаме програма, но тя не се изпълнява", коментира тогава проф. д-р Радка Аргирова, председател на Националния експертен борд по вирусология.
