През последните 5 години употребата на антибиотици в България се е увеличила с 27%. Това е много сериозен ръст на фона на политиката на ЕС за намаляване на приема с 20% до 2030-а г. ЕС също има проблеми с постигането на тази цел - за периода от 2019 до 2023 г. вместо да намалява, приемът на антибиотици расте. Ръстът обаче е много по-малък - 1 %, спрямо отчетеното в България. Тези данни обяви изданието Euraktiv по повод Седмицата за антимикробната резистентност. Според Европейския център за за превенция и контрол върху заболяванията (ECDC) са необходими спешни мерки за ограничаване на ненужния прием на антибиотици, което води до антибиотична резистентност. В същото време за създаването на нови лекарства може да са нужни около 15 години и до 2 милиарда евро. Как се стигна до там, че най-голямото постижение на медицината през XX век се превърна в главна медицинска заплаха на XXI век — антибиотичната резистентност?
Какво представлява антибиотичната резистентност?
Да започнем с простото: антибиотиците са лекарства, които се борят с инфекции, предизвикани от бактерии — например, стафилокок, стрептокок, дифтерийна бактерия, микобактерия, салмонела... Заболяванията, които причиняват — дифтерия, менингит или така наречената родилна треска — почти винаги са били смъртоносни до 1928 г., когато шотландският лекар и микробиолог Александър Флеминг открива пеницилина. С настъпването на ерата на антибиотиците някои от най-значимите заболявания станаха лечими.
Оказа се обаче, че антибиотиците не са панацея. Още Флеминг обръща внимание на факта, че някои бактерии успяват да устоят на пеницилина. През 1948 г. са открити щамове на златист стафилокок, устойчиви на антибиотика, а след още две десетилетия е идентифициран пневмокок, който не се повлиява от пеницилин. Става ясно, че бактериите умеят да се адаптират към неблагоприятните за тях условия, т.е. развиват устойчивост (резистентност) към антибиотиците.
През 2019 г. от инфекции, устойчиви на антибиотици, са починали 1,2 милиона души — повече, отколкото от СПИН или малария. Днес почти половината от бактериите не реагират на използваните антибиотици, а популярни лекарства като амоксицилин и цефалексин вероятно ще спрат да работят в следващите 15 години.
Как точно възниква резистентността?
За да оцелеят, бактериите постоянно еволюират, адаптират се към променящия се свят и се променят заедно с него — мутират, придобивайки нови свойства. В процеса на делене те не само предават генетичния си материал на дъщерните клетки, но и обменят генетична информация с други бактерии, при това не е задължително те да са свързани. Обменът става с помощта на плазмиди — това са съставни части на генетичния материал на бактериите.
Именно плазмидите носят гените на резистентност към различни антибиотици. Така се засилва бактериалната популация и се извършва селекция на устойчиви бактерии в нашия организъм.
Все пак резистентността може да бъде обусловена и от природните свойства на някои бактерии. Някои, например, имат дебела клетъчна стена, непропусклива за молекулите, докато други нямат рецептор за даден антибиотик и затова лекарството не действа върху тях.
Някои бактерии в процеса на еволюция са се научили да изпадат в анабиоза при контакт с антибиотик — те практически спират своята жизнена дейност и заспиват до по-добри времена. По този начин те „изчакват“ действието на антибиотика, запазвайки предишната си чувствителност към него.
„Проблемът е, че ако бактерията получи ген на резистентност, който ѝ позволява да съжителства с антибиотика, вече нищо не може да се направи. В мащабите на инфекцията това означава, че за нейното лечение вече ще е необходим друг антибактериален препарат“, обясняват инфекционистите.
Защо възниква тази устойчивост?
Първо, заради неправилната употреба на антибиотици — това е най-големият проблем. Например, лекарят предписва курс от седем таблетки, но на петия ден човекът се чувства добре и прекратява лечението. През тези пет дни някои от патогенните бактерии са загинали, но част са останали живи, получавайки своеобразна „ваксинация“ с антибиотик, която ги е направила по-силни.
Същата „ваксинация“ получават микроорганизмите, когато се опитваме да лекуваме вирусни инфекции с антибиотици. Вирусите не реагират на тези лекарства, но част от бактериите, не само „лошите“, но и „добрите“, загиват. Останалите, които са устойчиви на лекарството и оцеляват, ще се размножават и ще предават своя генетичен материал на следващите поколения бактерии, в който вече е записана устойчивостта към дадения антибиотик.
В резултат днес все по-често се случва ситуация, в която на пациента се предписва един антибиотик, след това друг, после трети, а инфекцията все не може да бъде победена. Причината е, че причинителят на инфекцията не е чувствителен към предписаните лекарства.
Своя принос към растежа на резистентността към антибиотици внесе пандемията от коронавирус, когато предписването на тези препарати в болниците се удвои.
Втората причина, колкото и парадоксално да звучи, е свързана с международния туризъм. Пътувайки между страните, ние активно обменяме патогени, включително устойчиви на антимикробни препарати, а също така получаваме антибиотици с водата и храната. След края на пандемията хората отново започнаха да пътуват по-често, което означава, че ни очаква нова вълна на антибиотична резистентност.
Какво ще кажем за антибиотиците, съдържащи се в някои храни?
Още от 50-те години на миналия век към фуражите за животни започват целенасочено да се добавят антибиотици, за да растат те по-добре и по-бързо да наддават на тегло. Тези добавки са икономически изгодни — изискват се по-малко фуражи, а месото е повече.
Проблемът е, че за добавка към фуражите се използват ниски дози антибиотици — точно такива, които не унищожават всички микроби, а позволяват на част от тях да се приспособят и да не реагират на препаратите. Продължителната употреба на един и същ антибиотик хипотетично води до натрупване в организма на животното на щамове, устойчиви на този препарат.
Освен това самите ние допринасяме за натрупването на антибиотици в организма на животните. „Много хора имат навика да купуват антибиотици за резерв, за всеки случай. Препаратът така си стои в аптечката, никой не се разболява и той не се използва, срокът на годност изтича. И какво се случва след това? Правилно, той се озовава в кошчето за боклук. След това попада на сметището, оттам в почвата, след това в растенията, водоемите, аквакултурата…", обясняват инфекционистите.
Това означава ли, че месото, което ядем, също съдържа антибиотици?
Почти сигурно е, въпросът е само в количествата. По принцип са разработени стандарти за допустимото ниво на остатъци от антибиотици в месото, като се вземат предвид опасностите от тези лекарства, а надзорните органи би трябвало стриктно да следят за спазването на разпоредбите.
Някои антимикробни агенти, забранени за ветеринарна употреба в страните от ЕС, обаче продължават да се използват в страни извън ЕС не само в животновъдството, но и за преработка на морски дарове, плодове и зеленчуци, предназначени за дългосрочно съхранение. Често превишенията на нормата възлизат на десети от процента, като в такива количества антибиотиците нямат терапевтичен ефект и се смята, че не представляват глобална заплаха. Въпреки това, хипотетично, те могат да се натрупват в тялото и да допринесат за развитието на резистентност в бактериите. Повечето от тези микроорганизми са открити в птичето месо (44,2%), месо (19,7%) и рибни продукти (3,1%).
А най-популярните сред резистентните микроорганизми, изолирани от хранителни суровини и хранителни продукти, са Salmonella (61,4%) и Staphylococcus aureus (33,2%). Последният е естествен обитател на човешкия микробиом, но при нарушаване на баланса може да причини опасна инфекция с тежки последствия като сепсис и пневмония. В началото на ХХ век пеницилинът и метицилинът успешно се бореха с тази бактерия; днес лечението й е огромен проблем поради развитието на резистентност към антибиотиците.
Това означава ли, че сме изправени пред тотална бактериална резистентност към антибиотиците?
Учените се надяват, че подобен сценарий е малко вероятен. Има бактерии, които са суперустойчиви, но от еволюционна гледна точка устойчивостта не е много перспективна, тъй като е изключително енергоемка.
Възможно ли е да се създадат нови антибиотици?
Това е най-трудното. Днес портфолиото от клинични разработки на нови антибиотици е доста скромно. През последните десетилетия не беше възможно да се създадат принципно нови формули; опитите за модифициране на вече известни молекули с химически средства също не бяха много успешни.
Сега учените търсят нови кандидати за ролята на антибиотиците - сред бактериофагите и антимикробните пептиди. Но целият този процес е много дълъг и скъп. Разработването само на едно лекарство може да отнеме до 15 години и да струва до 2 милиарда евро. А инфекциите трябва да се лекуват тук и сега.
