Общият брой на недействителните бюлетини за общински съветници на проведените в неделя местни избори е 412 701. Това е рекордно висок дял - 15.46%, от всички подадени гласове, обявиха от Института за развитие на публичната среда (ИРПС), които са обработили данните от протоколите на общинските избирателни комисии. За справка те припомнят данните от предишните местни избори през 2019 г., когато недействителните гласове са били повече на брой - 466 077, но по-малък процент от всички гласове - 15.09%, заради по-високата избирателна активност.
На тези местни избори е отбелязана и най-ниската избирателна активност - само 44.94%. При предишните местни избори през 2019 г. тя бе 49.76%, а през 2015 г. - 53.60%.
Избирателите в Столична община са най-много, а в същото време едва 4.9 % от тях са подали недействителни гласове на изборите на 29 октомври. Ако столицата не участваше в разпределението на данните, то средният дял на недействителни бюлетини за страната щеше да е 17.14%, посочват от ИРПС.
"Тази година поставяме своеобразен рекорд с почти половин процент повече недействителни бюлетини, сравнено със същия тип вот през 2019 г. Под въпрос е до каква степен избирателите са били наясно с дизайна на бюлетините, още повече че след 2021 г. хората свикнаха с машинното гласуване, което доста улеснява”, коментира пред Нова тв Ива Лазарова от ИРПС. Тя подчерта, че при вота с машини няма възможност за недействителен глас. „Принтирана разписка пък няма как да даде основание, по което при преброяването да има различни тълкувания. Надраскването на разписката няма да я направи недействителна. Трябва сериозен анализ”, смята Лазарова.
"Числата са много смущаващи. Това означава, че вотът на избирателите е изкривен в много от случаите. За да знаем каква е хипотезата, чувалите трябва да се отворят, а ЦИК трябва да назначи някаква работна група, която да направи анализ. Особено в случаите, където процентът на невалидни бюлетини е смущаващо голям. Това досега не е правено, въпреки че Общественият съвет е поставял този въпрос нееднократно”, коментира пред Нова тв председателят на Обществения съвет на ЦИК Цветелина Пенева.
Прави впечатление, че за последните десет години такива високи проценти недействителност има само при гласуването за общински съветници на местните избори през 2015 г., 2019 г. и 2023 г.
В тези избори има общини, в които 20% и повече процента от гласовете, подадени за общински съветници са недействителни. Това са 122 от всички 265 общини в страната.
От института припомнят, че според Изборния кодекс (чл.437, ал.3) гласът е недействителен, когато: бюлетината не е по установения образец; на гърба на бюлетината няма два броя печати на СИК; в бюлетината има вписани букви, цифри и др. знаци; вотът е отбелязан със знак различен от ✕ или ✓ или с цвят различен от син; липсва отбелязан вот – бюлетината е празна; в бюлетината има отбелязано повече от едно квадратче за политически субект (партия/коалиция/независим или “Не подкрепям никого”); в бюлетината е отбелязана само преференция.
Когато на бюлетина, отговаряща на изискванията за действителност, не е откъснат поредният номер, гласът се брои за недействителен, ако този номер не съвпада с никой от номерата в кочаните, от които са откъсвани бюлетини в съответната секция.
В изборната неделя станахме свидетели на решение на Централната избирателна комисия, с което тя допусна широко тълкуване на Изборния кодекс по отношение на действителните гласове. След множество публични призиви към избирателите да не подлагат бюлетините си една под друга при гласуване, ЦИК реши в края на деня секционните комисии да отчитат като действителни бюлетини, които имат отпечатък вследствие на такова подлагане, но ясно показват волята на избирателя.
