След цялата трескавост около казуса с машинните разписки, който въвлече основните политически сили и стигна дори до Върховния административен съд (ВАС), Централната избирателна комисия (ЦИК) прибързано го приключи. А това беше един от основните въпроси, около които се въртеше предизборната кампания за последните избори на 14 ноември.
Тогава бившите управляващи от ГЕРБ настояваха за ръчно броене на бележките от всички избирателни секции с машинно гласуване. Получиха го, въпреки сериозното натоварване, което тази мъчна и досадна работа представляваше за секционните избирателни комисии. В крайна сметка обаче, това се оказа абсолютно излишно – оказа се, че никой, включително самите членове на ЦИК, няма да анализира резултатите от това неистово броене.
В началото на 2022 г. комисарите са извършили собственоръчно проверка на бележките, разпечатани от машините в само 3 столични секции, за които имаше сигнали за нередности. Повторното броене е потвърдило, че разписките съвпадат с числовите данни от машинното гласуване. Грешки са установени в работата на самите секционни комисии, което едва ли изненадва някого. За членовете на ЦИК това се оказва достатъчно, за да оставят в миналото цялата тема с разписките, която предизвика толкова вълнения и спорове миналата година.
Общественият съвет иска да се работи, ЦИК се дърпа
На 9 декември 2021 г. комисията решава да се самосезира заради сигнали за разминавания в резултатите от броенето на бележките в следните секции в София: СИК № 234608002, СИК № 244606022 и СИК № 234623006. За целта комисарите изискват да им се предоставят разписките от тези секции, за да проверят броя им и действителните гласове, подадени с тях.
Междувременно от Обществения съвет към ЦИК обръщат внимание на комисарите за твърденията в публичното пространство за изборни измами с разписките. И правят множество предложения към ЦИК в тази връзка, включително да извърши цялостен анализ на проведеното контролно броене.
Членовете на ЦИК им отвръщат, че ще се занимаят само със споменатите по-горе СИК-ове. А за останалите секции казват, че данните са качени на сайта им – и всеки, който желае, може да си ги проверява. Иначе казано, комисарите отказват да се занимават с нищо друго, извън ограничената задача, която са си поставили.
Какво е свършила комисията
На 6 януари т.г. е избрана група членове на ЦИК, които да проверят разписките. Работата е свършена на 10 януари. За СИК № 234608002 са установени 264 разписки, от които 255 са подадени за партии, коалиции и инициативни комитети, а в 9 е отбелязан вот „Не подкрепям никого”. Хваната е в грешка секционната комисия – вместо 85 гласа за „Продължаваме промяната” (ПП), в приложението, където се описват разписките, са вписани само 25 гласа. Това не повлиява на изборния резултат, тъй като данните в секционния протокол са коректни – 85 гласа. А и самите разписки нямат отношение към определянето на резултатите.
В СИК № 244606022 разписките са 316, от които 309 са гласове за изборните участници, а останалите 7 – „Не подкрепям никого”. И тази комисия е вписала погрешни данни за ПП в приложението – 23 гласа вместо 103. В секционния протокол всичко е точно – 103 гласа.
В СИК № 234623006 са налице 297 бележки, от 295 действителни гласа и 2 с вота „Не подкрепям никого”. Тук е хванат и единственият случай на физически липсваща разписка – 1 брой, с подаден глас за ПП. Затова в секционния протокол гласовете за формацията са 73, а бележките са 72 броя. Отгоре на всичко, отново е установена грешка в приложението – от секционната комисия са написали, че разписките за ПП са нула. Това е отбелязано в документа само с дума, не и с цифра.
Остават догадките
Тук започват въпросите. Първо, защо има разлики между приложението за разписките и секционния протокол? Второ, защо тези разлики са засегнали само ПП? Трето, къде е изчезнала цяла една разписка? Четвърто, което е най-важно – докъде ли се простират подобни проблеми в останалите хиляди машинни секции?
От ЦИК съставят протокол за проверката си и дори го рекламират пред медиите. В него обаче липсва не просто анализ, а дори най-бегъл коментар на изредените по-горе данни. Комисарите не са се поинтересували да разговарят с членовете на трите секционни комисии, за да се опитат да разберат откъде идват грешките. А проблемът е, че подобни грешки много лесно могат да бъдат обявени за умишлени. Особено след като и в трите случая е засегната една и съща политическа сила.
Отказът на ЦИК да се занимае в детайли с тези въпроси, както и да направи цялостен анализ на контролното броене, само ще създаде впечатление, че нещо се покрива – най-малкото грешките на секционните комисии.
