С безредие, което остави всички участници недоволни, премина първото досега обществено обсъждане на промените в Изборния кодекс. Поправките бяха внесени от БСП и подкрепени от ГЕРБ-СДС и ДПС – тройката, станала известна като "хартиената коалиция", тъй като иска хартиените бюлетини да се върнат като метод за гласуване, наравно с машините.
Дискусията се проведе в четвъртък в парламентарната комисия по електронно управление. Тя се оглавява от Калина Константинова – бивш вицепремиер в кабинета "Петков", а сега депутат от ПП. Нейната политическа сила се бори с връщането на хартията в масова употреба, заедно с ДБ, "Възраждане" и БВ. Засега безуспешно, защото законопроектът на левицата вече мина на първо четене. Всъщност мястото на дискусията беше в правната комисия на Народното събрание, но тя се ръководи от депутата от ГЕРБ-СДС Радомир Чолаков, едно от остриетата на "хартиената коалиция".
Още в началото обсъждането изнерви и членовете на комисията, и многобройните гости, които искаха да споделят мнението си по въпроса. Причината беше избухналият спор между депутатите в какъв формат да бъде дебатът и дали въобще правилникът им позволява да проведат такъв. Това продължи толкова дълго, че в един момент ядосаната Константинова гневно извика: "Да приключваме дискусията как да проведем дискусията!"
ДНЕВНИЦИ В ОРИГИНАЛ
Когато най-накрая обсъждането започна, разговора откри Благовест Кирилов – зам.-министър на електронното управление и ексдепутат от БСП. Той държеше да обясни на комисията, че фамозният случай с надписа "Дневникът е подправен" от изборния ден на 2 октомври, всъщност не е индикатор за измама.
Според Кирилов надписът звучи странно на български, но всъщност трябвало да се вземе предвид оригиналът на английски: "The log file has been tampered with". "Това не показва, че вотът е подправен, а че машината не е влязла до вота, защото защитата е сработила", обясни зам.-министърът. И укори политиците, че щяха да знаят за това, ако бяха пратили свои представители на проверката, която държавните органи направиха на машините преди изборите.
Това подразни депутатите. "Хубаво е да гледаме в оригинал. Но нека да обърнем внимание, че българските избиратели, като отидат да гласуват, те виждат някакви съобщения на машините и със сигурност нямат достъп до оригиналните текстове на тези съобщения за грешки, нито имат представа как функционират системите за удостоверяване на сигурността", коментира Павел Христов от ГЕРБ-СДС.
РАЗГОВОРИ МЕЖДУ ФЛАШКИ
Малко по-ясно обясни нещата колегата му от ДБ Божидар Божанов, който беше министър на електронното управление в кабинета "Петков". Той посочи, че надписът за грешката в дневника (log) се появява, когато има разминаване между информацията в двете флашки, на които се съхранява паметта на машината за гласуване. "Когато се размине дори един бит, машината казва: тук някой може би се опитва да вкара външна флашка, затова ще спра изборния ден", разясни Божанов логиката на устройството.
Отново се намеси Павел Христов, който изтъкна, че депутатите са тук, за да правят политики и закони. "Понякога експертният подход наистина е полезен, но чак да слизаме на ниво как една флашка си говори с друга е наистина пресилено за една парламентарна комисия", саркастично каза той. Божанов му отвърна, че държавните органи все по-често трябва да се занимават с технологии и трябва да са достатъчно осведомени, за да вземат информирани решения.
МНОГОЗНАЧИТЕЛНИ УСМИВКИ
Междувременно се включи Атанас Шарков, който беше съветник в служебното правителство на Стефан Янев миналата година и тогава герберите публично го набедиха, че участва в схема за манипулиране на машините. "В сегашния начин на управление на Централната избирателна комисия (ЦИК) не е възможно изграждане на устойчиви и защитени ИТ процеси, които гарантират произвеждане на качествени и сигурни изборни резултати", обяви Шарков, който в момента е експерт към гражданското движение БОЕЦ.
Той предизвика смях и многозначителни усмивки сред депутатите, когато се опита да включи в дискусията свой колега експерт и го представи така: "Де факто това е човекът, който най-много е пипал българския код (на машините – бел. а.)."
Малко по-късно вече всички се подсмихваха многозначително на думите на друг човек – депутатът от ДПС Сезгин Мехмед. Докато се опитваше да обясни избирателната активност в селата, Мехмед каза: "Ние (ДПС – бел. а.) правим много сериозна система, в която си знаем всеки един избирател в тези населени места." Стреснат от смеха на колегите си, младият депутат се заоправдава, че партията му се опитва да убеди всеки гласоподавател да я подкрепи.
Градусът на дискусията се покачи, когато Шарков нападна депутатите: "Нито един от Вас не знае за какво става въпрос, освен колегата Божанов (Божидар Божанов – бел.а.).“ Разнесоха се гневни възклицания от парламентаристите, на които Шарков, припомнил си нападките от герберите миналата година, още по-гневно обяви: "Трябва да Ви го обясним и трябва да се срещнем толкова пъти, колкото е необходимо, а не г-н Борисов (Бойко Борисов – бел.а.) да говори глупости за 4 процента плюс и минус! Това е опасна и престъпна манипулация!"
НАЙ-ВАЖНОТО
Оказа се, че комисията трябва да прекрати заседанието си, за да отстъпи залата си на друга комисия. Точно тогава се чу най-важното мнение – на Цветелина Пенева, председателят на Обществения съвет към ЦИК. Тя напомни, че ако законопроектът на БСП се приеме по начина, по който е внесен, тогава на следващия вот изборната администрация ще се сблъска с гигантски проблем, който беше останал в миналото – събирането на гласовете от хартиения и машинния вот в общи протоколи.
На парламентарните избори на 4 април м. г., когато това трябваше да се прави, последиците бяха огромни опашки при предаването на изборните протоколи, ужасяващо много грешки и страшно претоварване на членовете на комисии.
Пенева напомни, че предстоят местни избори през 2023 г., които са особено сложни. "Тогава няма да имаме избори 2 в 1, а ще имаме места, където ще бъдат 3 в 1, а в София – 4 в 1 - кмет на район, кмет на кметство, кмет на София и общински съвет. Секционните комисии в края на изборния ден ще трябва да събират 4 резултата по 2, което означава 8 протокола", изреди тревожно тя. И призова депутатите "това безумие да отпадне".
Вместо съгласие обаче, получи раздразнени коментари от типа: "Ами, дайте конкретно предложение как това да се случи". Чуха се и откъслечни признания, че от комисията по електронно управление всъщност нищо не зависи – нали на второ четене законопроектът ще се гледа от комисията по правни въпроси.
На заседанието чакаха още много хора, за да говорят, но време нямаше и Калина Константинова обеща ново изслушване следващата седмица. Избухна наново спор на кого е вината това да не се случи днес и депутатите се разделиха по същия начин, по който започнаха заседанието - с нападки и обвинения.
СТАТИСТИЧЕСКИ АНАЛИЗ
Твърдението, че машините снижават активността на изборите, което е основният довод на противниците им, беше опровергано от Обществения съвет към комисията по електронно управление. В своето становище по законопроекта на БСП от съвета посочват, че до момента няма изследвания, които да доказват, че страхът от устройствата отблъсва избирателите. Всъщност, постоянните промени в изборната система са основният фактор, който действа по този начин на хората, твърдят от съвета. И изтъкват, че опитът да се върнат хартиените бюлетини идва едва година, след като парламентът гласува законовия текст в противоположната посока. Толкова кратко време не позволява на избирателите да се адаптират, нито да се натрупа достатъчно информация за изборите, за да се вземат информирани и ефективни решения от законотворците.
От съвета цитират данни в своя подкрепа - на изборите през март 2017 г., когато се използва само хартия, недействителните гласове са 169 009, а преправените протоколи - над 15 000; през април 2021 г., когато се ползват и хартия, и машини, невалидните гласове са 86 527; през ноември с.г., когато се гласува само с устройства, са само 11 315. Членовете на съвета признават, че в Европа се използва предимно хибриден вариант на гласуване, но изтъкват, че в никоя друга държава на континента няма толкова много недействителни гласове и преправени протоколи.
Накрая в становището се прилага статистически анализ на взаимовръзката между големината на избирателната секция и избирателната активност във вотовете от 2013 до 2022 г. Изводът от анализа е, че в големите секции гласуват относително по-малко хора и това не се променя от това дали се използва хартия или машини.
