Максималният осигурителен доход да се увеличава всяка година по швейцарското правило както се осъвременяват пенсиите. Това е една от мерките в подписаното днес двегодишно национално споразумение между правителството, синдикатите и работодателите, чиято цел е да ускори икономическия растеж в страната. Договорката за увеличението на максималния осигурителен доход обаче е завещана за следващите управляващи, тъй като въвеждането й е предвидено за 2022 г. На практика се вменява бланкетно задължение за следващия управленски мандат, коментираха пред "Сега" участници в преговорите. Според тях част от текстовете са меко казано нереалистични.
Например синдикати и работодатели отново се споразумяха да търсят по-обективен начин за определяне на минимални заплати по икономически дейности, макар че и по този въпрос текстът е твърде пожелателен. Предвидено е стартиране на бипартитни преговори по минималните заплати през 2020 и прилагането им през 2021 г., като се отменят минималните осигурителни доходи по икономически дейности и групи професии, които отдавна не работят и се бойкотират от работодателите. Затова социалните партньори сега ще търсят "работещ механизъм, недопускащ отказа от преговори, на който и да било от участниците в тях". По същия начин се очаква да се договаря и реален ръст на работните заплати в частния сектор чрез препоръчителен индекс по сектори, отрасли и браншове.
В споразумението е предвидено въвеждане на общ подход за повишаване на основните параметри по приходите и по разходите на ДОО, съобразно прогнозите на правителството за ръст на инфлацията и на средния осигурителен доход за съответната бюджетна година, по метода на т.н. „швейцарско правило“ (по 50 на сто от прогнозната стойност на посочените два показателя)
Този подход трябва да важи за минималния осигурителен доход, когато той се изравни с минималната заплата (в момента е по-нисък за земеделските производители и тютюнопроизводителите, 420 лв.). Ако тази година правителството успее да убеди ДПС за увеличението на този праг, договорката би следвало да влезе в сила догодина. За максималния осигурителен доход е предвидено увеличението да започне от 2022 г., което гарантира на ГЕРБ, че няма да търпи негативи от увеличение на осигурителната тежест в изборната 2021 г.
В момента максималният осигурителен доход е 3000 лв. Той беше ударно увеличен миналата година въпреки обещанията на ГЕРБ да не вдига повече осигурителната тежест. В средносрочната бюджетна прогноза е предвидено размерът му да остане без промяна до края на мандата на това правителство.
В споразумението няма включени договорки за изплащането на обезщетенията за болест. Работодателите непрестанно през последните години настояваха да се върне някогашното правило те да поемат само първия ден от болничните, а останалите - НОИ. Сега темата е спряна. "Нека кажем, че сега се нуждаем от социален мир. И синдикатите, и работодателите направихме компромиси, за да постигнем това споразумение. По една ключова тема за всеки. За работодателите – болничните, за синдикатите – връщането на пари за хора с ниски заплати", обясни Цветан Симеонов, председател на БТПП, при представянето на документа пред журналисти.
Двегодишното национално споразумение между правителството, работодателите и синдикатите обхваща пет ключови области - Бизнес среда и икономика, Енергетика, Европейски зелен пакт, Демография, образование и пазар на труда и Политики за социална защита.
Работодателските организации акцентираха върху промените в енергетиката, които да гарантират конкурентни цени на електроенергията в страната. Синдикатите от своя страна - върху защитата на битовите потребители и работните места в Маришкия басейн.
В документа се предвижда провеждането на преговори за промяна на дългосрочните договори за изкупуване на електрическа енергия при преференциални цени между НЕК и двете американски централи - „Ей И Ес - ЗС Марица Изток 1“ и „Контур Глобал Марица изток 3". Освен това ще се изготви Национална програма за функционирането на комплекса "Марица-Изток", както и предприемане на действия за включване на България в платформата „Въглищни региони в преход“, без да се поема ангажимент за затваряне на централи или намаляване на производствени мощности.
"Пълната либерализация на пазара на електроенергия ще става на стъпки в следващите 5 години, като регулираните цени за битовите потребители бъдат премахнати едва след като се изработят защитни мерки за енергийно бедните домакинства", заяви министър Теменужка Петкова.
"В самото начало се съгласихме, че са необходими демографски политики, такава е договорката да се разработи национална програма за жилищна политика, която не е правена досега", заяви председателят на КНСБ Пламен Димитров. Тя предвижда подобряване на енергийна ефективност на жилищните сгради, създаване на възможности за настаняване на важни за икономическото развитие на региона специалисти, както и решаване на проблема с незаконните жилищни сгради.
В областта на образованието договорките са да се увеличи броят на студентите по технически специалности. "Това трябва да се стане за сметка на специалности, които нямат голямо приложение", заяви председателят на КТ Подкрепа Димитър Манолов. И допълни: "А завършилите държавна поръчка университет у нас да бъдат така любезни да поработят в тази държава".
Приемането на България в ОИСР, Шенген, ERM2, борбата със сивата икономика, монопола, корупцията, продължаването на административната реформа и електронното управление са сред приоритетите в споразумението.
