Малка победа за неправителствения сектор беше отбелязана днес във връзка с предстоящата процедура за избор на омбудсман. В парламентарната комисия, отговаряща за връзките с гражданското общество, беше разгледан и одобрен проект на процедурни правила за избор на омбудсман. В него бяха направени промени, с които гражданските организации ще могат да предлагат на Народното събрание кандидатури за поста без да се нуждаят от посредничеството на депутати или парламентарни групи, които да внасят номинациите за разглеждане, както беше в миналото.
Омбудсманът е обществен защитник, който се застъпва за гражданите, когато се нарушават техните права и свободи. Постът е овакантен вече над 9 месеца, след като миналия април Диана Ковачева, която изпълняваше длъжността, подаде оставка, защото беше избрана за български съдия в Европейския съд за правата на човека.
А това кой ще заеме поста стана важно не само за гражданите, но и за политиците след промените в Конституцията от 2023 г. С поправките омбудсманът и неговият заместник влязоха в списъка на висшите държавни длъжности, от които президентът може да избира служебен министър-председател. Иначе казано, който заеме поста, автоматично става потенциален служебен премиер.
Законът за омбудсмана казва, че предложение за избор на омбудсман могат да правят депутатите, парламентарните групи и юридически лица с нестопанска цел в обществена полза. През 2020 г., когато последно беше проведен избор за омбудсман, тогавашното мнозинство, водено от ГЕРБ-СДС, обаче одобри процедура за избор, според която Предложенията се внасят в Народното събрание само чрез депутати или парламентарни групи.
С други думи, онези НПО, които искат да издигнат кандидат за обществен защитник, трябваше да си намерят приятелски настроен депутат или цяла група, която да вкара кандидатурата за разглеждане в парламента. Такова изискване няма в закона. Тогава управляващите го добавят по свое усмотрение в процедурата.
Очевидно така процесът става доста по-малко демократичен. Депутатите обаче са улеснени, защото няма да им се налага да се занимават с многобройни граждански кандидатури. За омбудсман през 2020 г. бе избрана Ковачева, която беше министър на правосъдието в първото правителство на ГЕРБ.
Днес ПП-ДБ повдигнаха въпроса, докато в комисията се обсъждаше проектът. Росица Кирова от ГЕРБ-СДС, която оглавява комисията, констатира, че ограничението е улеснявало работата на парламента, но пък оставя политиците открити за атаки, че не спазват буквата на закона. Тя направи възражения срещу промяна в правилата, но накрая все пак предложи в процедурата да се запише текстът от закона, че НПО, работещи в обществена полза, могат да номинират омбудсман, а след това да се добави, че кандидатурите се внасят до комисията за гражданското общество чрез председателя на парламента в срок от 28 дни, след като Народното събрание одобри процедурните правила. Това означава, че предложенията няма да се нуждаят от депутат или група, които да ги внесат.
На това се противопоставиха ИТН, ДПС-НН и "Възраждане". Промяната обаче мина на гласуването със съвместната подкрепа на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и БСП. Сега остава да видим дали ще успее и при гласуването на правилата в пленарната зала.
Кандидат
Претендент за поста е бившият омбудсман Мая Манолова. Тя го заемаше до 2019 г., когато подаде оставка, за да се кандидатира за кмет на София – неуспешно, както се оказа накрая. Манолова, която е бивш политик от БСП, създаде собствена партия "Изправи се България", която на последните парламентарни избори през октомври м.г. влезе в коалицията "БСП-Обединена левица". Наскоро тя обяви кандидатурата си за омбудсман, която по думите й се подкрепя от граждански организации.
На днешното заседание на парламентарната комисия Станислав Балабанов от ИТН предположи, че промяната в процедурата ще даде шанс на "ярка политическа фигура, която иска да получи номинация от гражданския сектор и е изгубила позициите си сред парламентарно представените формации". Той обаче не спомена конкретно име.
