Както можеше да се очаква, партиите започнаха да размислят и вчерашното решение да се въведе брутна минимална заплата у нас започна да губи подкрепа в парламента. "Продължаваме промяната" се разграничи от идеята, въпреки че имаше идентично предложение, а в комисията депутатът от партията Искрен Арабаджиев дори директно се обяви за премахване на класа. Въпросът остава отворен, след като окончателното гласуване в пленарна зала на промените в Кодекса на труда днес бе осуетено.
Вчера социалната комисия изненадващо прие промени в Кодекса на труда, с които въведе понятието брутна минимална заплата. За това имаше две предложения - на ГЕРБ и ПП, които получиха подкрепата на всички без БСП. Сега тя е основна и добавките се начисляват върху определената от Министерския съвет сума. Според гласувания вчера текст сумата става брутна и в нея влиза класът, което означава, че увеличението ще бъде по-ниско и при това различно за всеки човек според стажа му. То би означавало и по-ниски разходи за работодателите, поради което те горещо го подкрепят. На другия полюс са БСП и синдикатите, които виждат провал на увеличението на минималната заплата през 2023 г.
"Минималната работна заплата да бъде основна, а стойността й да се определя като 50% от средната работна заплата за първите две тримесечия от текущата година. Това е позицията на ПП и именно това предложение ще подкрепят депутатите на партията на второ четене във връзка с предложените промени в Кодекса на труда", обявиха днес от партията. Оттам изтъкнаха, че с БСП са направили всичко възможно да преместят темата по-напред в дневния ред на заседанието, но мнозинството е надделяло.
"Важно е да подчертаем, че определянето на минималната работна заплата изисква балансиран подход и разговори с работодателите и синдикатите", заявяват от партията, след като вчера КНСБ им откри фронт със заплахата "Който пипа клас, пада от власт" и обяви, че вижда враг в цялата парламентарна група.
„Продължаваме промяната“ се въздържахме на предложението на ГЕРБ. Ние подкрепяме минималната работна заплата да бъде 50% от средната за страната за първите 2 тримесечия на текущата година. Никога не сме предлагали класът да отпадне. Смятаме, че в момента разговорът дали минималната работна заплата да бъде брутна, или основна, не може да се проведе в зала, тъй като изисква допълнителна работа по формиране на дефиниция какво означава брутна работна заплата и не можем в рамките на този кратък срок да приемем такава промяна“, заяви Искрен Арабаджиев, който освен депутат на ПП е и зам.-председател на комисията.
Именно Арабаджиев обаче вчера отвори дума за отпадането на класа - ГЕРБ първоначално не смяташе, че той влиза в брутната заплата. "Трябва да премахнем класа като разписан в нашето законодателство. Той в момента пречи да се привличат младите специалисти. Затова смятаме, че трябва да отпадне, както отпадна за държавния служител", каза депутатът в комисията. Днес обаче обясни, че макар решението да има своите аргументи, в момента няма време да се осигури адекватна дефиниция на брутна заплата. Арабаджиев повече не повдигна въпроса за класа и подчерта, че имат общи виждания с БСП. На въпрос дали темата затваря вратата за разговори с БСП за правителство, той отговори с „разбира се, че не“.
БСП обаче и днес атакува остро колегите си. Нинова отново определи вчерашното решение за безобразие и абсурд. Тя се обърна директно към работещите хора: „Да е ясно кой блокира увеличението на минималната работна заплата на 850 лв. Да е ясно и кой, с предложенията, които направиха между първо и второ четене, де факто намаляват минималната работна заплата“, посочи тя. Трябва обаче да припомним, че предложението на БСП също не беше съвсем работещо, тъй като според него минималната заплата за следващата година трябва да се определя до края на октомври на текущата година по данни за предходните 12 месеца, а такива към 31 октомври няма.
„Между първо и второ четене ПП обявиха, че искат да се отнеме клас “прослужено време“ на работещите хора. ГЕРБ предложиха 850 лв. да бъде брутна минимална заплата. Това означава, че в нея се включват клас “прослужено време“, извънреден труд, нощен труд – всички допълнителни плащания, които досега се плащаха над минималната“, обясни Нинова и уточни, че когато от 850 лв. се извадят всички тези допълнителни плащания, може да се окаже, че нетният минимален доход на хората ще падне и под сегашния от 710 лв.
Соцлидерът не пропусна да отбележи, че в декларацията с приоритети, с която ПП тестват подкрепата за тяхно правителство с втория мандат, липсва брутната минимална заплата. „Четвърта точка в тази декларация е минимална заплата 50% от средната заплата. Няма думата “брутна“, няма отпадане на класа. Между това, което са ни дали и това, което правят вчера и днес, има тотално разминаване“, заяви Нинова.
ОТПОР
Силни коментари по вчерашното решение направиха днес и работодателските организации. Българската стопанска камара апелира за разум и отхвърляне на законопроекта при второто четене в пленарна зала. "Ние сме категорични, че не е работа на законодателя да определя размера на минималната работна заплата!", пишат в позиция от камарата.
Българската стопанска камара заявява готовността си да инициира разговори със службите на Европейската комисия и Международната организация на труда в случай на реализиране на тази или подобни законодателни инициативи, които тотално подменят целите и духа на директивата и международните стандарти в областта, подкопават и обезсмислят социалния диалог, заявяват още от организацията. Оттам напомнят, че има съществени различия в заплащането по сектори и региони и необосновано увеличаване на МРЗ ще затрудни допълнително предприятията в райони, в които равнищата на заплащане като цяло са ниски.
Асоциацията на индустриалния капитал в България пък поиска Министерският съвет също да обяви брутна минимална работна заплата за 2023 г., а не основна, както досега се правеше.
Депутатите оставиха решението за 2023 г. на служебното правителство поради липса на време. Както е известно, правителството смята да обяви 770 лв. минимална заплата от 1 януари - с 60 лв. по-голяма от сегашното ниво, което е 710 лв. Понеже в парламента се говореше за доста по-високи суми, надхвърлящи даже предложението на БСП за 850 лв., сега АИКБ горчиво пише на социалния министър Лазар Лазаров, че макар да е винаги против административното увеличение, сега е принудена да го възприеме като по-приемливо.
"В обстановката на войнстващ популизъм в Народното събрание, а и не само там, ние сме принудени да оценим предложението на Министерския съвет за МРЗ = 770 лева за несравнимо по-реалистично и кореспондиращо на бюджетната прогноза в сравнение със съвършено безотговорните опити за определяне на МРЗ чрез повишаване на минималната работна заплата с промени в Кодекса на труда", пише бизнес организацията, водена от Васил Велев. Оттам обаче правят уговорката, че "нашата подкрепа ще бъде в сила, ако бъде уточнено, че става дума за БРУТНА минимална работна заплата".
Всичко за изненадата с брутната минимална заплата:
