За първите си 100 дни като главен прокурор Иван Гешев не е постигнал целите си за старта на мандата, които си е поставил по време на изслушването при избора му. За сметка на това обаче има стабилно медийно присъствие. Това са основните изводи от анализа на първите му 100 дни (до 26 март), направен от БИПИ, неправителствена организация, която от години наблюдава съдебната власт.
По време на изслушването на Гешев от Висшия съдебен съвет БИПИ го попита кои са най-важните неща, които планира за първите 100 дни на поста. Той отговори: "Аз не кандидатствам за политическа длъжност, за да очаквам някакъв толеранс и съм сигурен, че няма да го получа." Но посочи най-важното, което би направил - сформиране на екип и "продължаване на действията по оптимизиране на районните прокуратури", които трябва да бъдат закрити и трансформирани в териториални отделения от 1 януари 2020 г. Според БИПИ първата цел на Гешев е изпълнена - екипът му е окомплектован.
По втората му цел обаче по-скоро работата е замряла, смятат от организацията. Те правят извода си на базата на заседанията на прокурорската колегия на ВСС, която трябва да се занимава с оптимизирането на структурите на обвинението. Откакто Гешев е главен прокурор, колегията е заседавала 12 пъти, а той е присъствал на 7 от заседанията, но в дневния ред на нито един от тях няма включени точки, които да се отнасят до продължаване на действията по оптимизиране на районните прокуратури. Има само едно изключение - на заседанието на 18 декември, на което Гешев не присъства, има извънредна точка за приемане на указание към административните ръководители във връзка с втория етап на оптимизиране. Няма данни от кого е внесена тази точка, но едва ли е от него, след като той не е бил там.
Голяма част от работата на колегията в останалите 11 заседания е свързана освен с атестиране и конкурси, най-вече с увеличаване на щатната численост на служители във Върховната касационна прокуратура, администрацията на главния прокурор, Бюрото по защита при главния прокурор, а също и Националната следствена служба.
"За сметка на това и отделно от работата си в рамките на ВСС, за 100-те си дни г-н Гешев показа завидна публична и медийна активност. Той демонстрира и желание за лично присъствие на различни акции провеждани предимно от МВР и като резултат масираната му публична дейност се комбинира и с лично физическо присъствие в населеното място където се провежда акцията. Неслучайно едно от първите неща, които прокуратурата направи под неговото ръководство е свой собствен канал в Youtube", отбелязва БИПИ.
Ако има дело срещу главния, той не упражнява надзор, пише обвинител N1 до КС
Главният прокурор смята, че правомощието му да осъществява методическо ръководство и надзор за законност върху дейността на всички прокурори не може и не следва да се упражнява по конкретно наказателно производство или преписка, образувани по сигнали срещу него.
"По конкретни преписки и дела, които касаят главния прокурор (например подадени сигнали и/или започнати разследвания срещу него), той не може и не следва да cе намесва, включително и като осъществява надзор за законност и методическо ръководство. Конституцията и законът (НПК и ЗСВ) съдържат достатъчно гаранции срещу такава намеса", се казва в становището му до Конституционния съд по делото за тълкуване на правомощията, които основният закон дава на началника на обвинението.
Конституционният съд се занимава с казуса, след като беше сезиран от правителството. Повод за това станаха приетите от кабинета промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ), с които се предлага шефът на инспектората във Върховната касационна прокуратура да получи нов статут и правомощие да разследва главния прокурор и заместниците му. Предвижда се Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет да го избира с квалифицирано мнозинство, а главният прокурор да не може да го контролира. Конституцията обаче казва, че "главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори" и правителството попита КС дали този надзор включва и случаите, когато има сигнал срещу самия главен прокурор.
Правителството твърди, че с предложените промени ще бъде сложен край на безотчетността и безконтролността на главния прокурор. Смята още, че са съобразени препоръките на Венецианската комисия, както и на Съда в Страсбург.
Позицията на главния прокурор е пратена до КС още в началото на месеца, пише lex.bg. Гешев обяснява, че независимостта на магистратите е гаранция за свободно формиране на вътрешното убеждение, основано единствено на събраните доказателства и на закона. "Затова и контролът за правилността на постановените актове се осъществява от изградена, според Конституцията пирамидална структура на съдилищата и съответната ѝ на прокуратурата, по ред, предвиден в процесуалните закони". Той сравнява контрола, който упражняват върховните съдилища върху актовете на долните инстанции, с правомощията на главния прокурор за надзор.
Гешев припомня, че през 2006 г. КС е отказал да тълкува въпросната разпоредба от конституцията с мотива, че как главният прокурор осъществява функциите си за надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички обвинители е въпрос, свързан с организацията и дейността на прокуратурата, т.е. отговорите трябва да бъдат търсени в ЗСВ и НПК. Затова и главният прокурор разглежда съдебния закон и НПК. И подчертава, че трябва да се прави разлика между правомощията на главния прокурор като административен ръководител и тези, които произтичат от длъжността "прокурор".
Гешев твърди, че по силата на ЗСВ прокуратурата е единна, но не и централизирана. И че има гаранции, че шефовете не се месят във вътрешното убеждение на прокурорите, които решават преписки и дела. Според него са премахнати "възможностите за влияние и подмяна на преценката на решаващия прокурор чрез необоснована отмяна на прокурорски актове и произволни указания при упражняване на инстанционния и служебния контрол".
Колкото до НПК, Гешев обяснява, че главният прокурор може да издава писмени указания, които се отнасят за всички в прокуратурата, а не са за конкретно дело. И припомня, че той, като всеки обвинител от горестояща прокуратура, може писмено да отменя или изменя прокурорски актове, но не и ако са били предмет на съдебен контрол. Но подчертава, че законът го задължава да дава писмени и мотивирани указания, и то само за прилагането на закона, без да засяга вътрешното убеждение на прокурора, чийто акт изменя или отменя. И припомня, че този, срещу когото се извършва проверка или се води наказателно производство, не може да участва като решаващ орган, нито като такъв, осъществяващ инстанционен или служебен контрол по делото – това е абсолютно основание за отвод, а неизпълнението му винаги предпоставя отмяна на постановения акт.
