Да бъде ли безсрочно удължена програмата за подпомагане на украинските бежанци у нас - тази тема вече е на вниманието на народните представители. Тя бе точка от днешната програма на комисията по правата на човека. Предстоят още заседания, а също и в комисиите по финанси и туризъм.
ИДЕЯ И МНЕНИЯ
Предложението за удължаване на програмата "до отпадане на необходимостта" бе внесено от ДБ на 3 ноември. Идеята е да се задължи правителството безсрочно да реализира програмата по правилата от преди 31 октомври (просъществували до средата на ноември). Тоест - тя да продължи, обхващайки спане и изхранване, включително в хотели. Основният мотив - държавните бази не спомагат за интеграцията, ситуацията е неясна, на хората трябва да се помага.
Министерството на туризма обаче опонира с внесено становище, че програмата няма как да е безсрочна, защото противоречи на статута на временна закрила, върху който се основава. Според експерти той може да бъде удължен максимум една година, тоест до 24 февруари 2024 г. В момента изтича на 24 февруари 2023 г., понастоящем до тогава е и програмата. ДБ не отговориха на въпросите на "Сега" виждат ли наистина проблем със статута и как би бил преодолян.
Позиции са изпратили още Български хелзинкски комитет (БХК), сдружение "Помощ за Украйна" и омбудсманът. Първата неправителствена организация също настоява за безсрочно удължаване на програмата. Втората - до изтичане на статута или безсрочно - но само за уязвимите групи. Омбудсманът Диана Ковачева също пледира за по-широка грижа за бежанците. Но и трите позиции по същество не разглеждат фактора "срок на временната закрила" (Всички техни позиции - тук.). Така или иначе темата с продължителността на закрилата е доста важна. Тя засяга въобще пребиването на украинските бежанци.
Със становище общо около грижата за бежанците се присъедини и фондация "Три жени". "Необходимо е осигуряването на храна и топлина за зимата за онези украинци, които са в държавните бази. В тези бази останаха само най-уязвимите групи - хора без материална възможност, със специални нужди, инвалиди, трудноподвижни, в тежко здравословно състояние, многодетни майки. Те се намират на по 30 км от населени места. Фондация “Три жени”, както още много доброволци и организации от цялата страна, полагаме всевъзможни и безвъзмездни усилия по набиране на средства и снабдяване на бежанците с неща от първа необходимост – храна, топли дрехи и одеяла. Обръщаме внимание, че летните бази, в които те са настанени, не са пригодени за зимно обитаване. Местната власт организира временни решения за някои от базите. Нима ще оставим хората на Бъдни вечер и Коледа без храна? Призоваваме служебното правителство на Република България да преразгледа решенията си", се казва в декларацията, отправена днес.
ТРУДНО НАЧАЛО
Обсъждането в комисията премина не особено продуктивно. На нея най-напред трябваше да бъде изслушан вицепремиера Иван Демерджиев общо по ситуацията с бежанците, но той бе в Брюксел заради проблемите с Шенген. Вместо него в дискусията участваха представители на няколко министерства, но те не произведоха отговори, които са неизвестни до момента. Темата за безсрочната помощ бе засегната единствено от Кремена Кунева (ДБ), представяйки предложението. Но го преформулира от името на вносителите. В новия вариант правителството се задължава да: предприеме "действия за извършване проучване на нуждите, социалния и финансов статус на разселените лица от Украйна с предоставена временна закрила, на базата на което да бъдат дефинирани различни групи нуждаещи се, за които да се изготви специализиран механизъм за подкрепа за всяка отделна група, като подкрепата може да е срочна или безсрочна, частична или пълна, в зависимост от обследвания статус; и още: "разселените лица от Украйна биват предварително информирани за възможностите и времевите диапазони на подпомагане". Допуска се и нуждаещите се да бъдат настанявани "на свободен принцип в населено място по тяхно желание".
Накратко - безсрочната помощ остава като вариант, но не за всички, тъй като самата помощ се профилира съобразно нуждите и статуса.
Така или иначе това семпло начало на дебатите нищо не означава. Пътят до приемането на решението, ако въобще се приеме, не е кратък. Възможно е накрая да бъде факт, но в съвсем друг вид.
БЪЛГАРСКИ ПАРИ
Министерството на финансите също е пратило становище в комисията. В него оповестява, че 30 млн. лв. без ДДС струва удължаването на програмата в периода 16 ноември - 24 февруари 2023 г. Парите са за сметка на държавния бюджет.
В сряда пък станаха ясни още суми, отпуснати за украинските бежанци - 448 000 лв. за оказана медицинска помощ и 6.82 млн. лв. за здравни осигуровки. Това са допълнителни трансфери от правителството към здравното министерство и здравната каса.
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПАРИ
"Сега" отправи няколко въпроса към Европейската комисия относно предоставените от нея средства на България от началото на войната. Засегнати бяха и други теми.
Отговорът очерта следната рамка на отпуснатите пари:
Суми по линия на Европейския фонд за регионално развитие за периода 2014—2020 г., пренасочени за покриване на разходите за настаняване и храна по време на етапа на приемане:
- 13 293 589 евро ЕФРР от ОП „Околна среда“ (Европейски структурни и инвестиционни фондове (ESIF)
- 41 007 258 евро от ОП „Иновации и конкурентоспособност“ (REACT EU 2022)
2. Европейски социален фонд (ЕСФ) за периода 2014—2020 г.:
- 18 513 884 евро от ОП „Добро управление“ за настаняване и храна по време на етапа на приемане (ESIF)
- 23 823 574 евро от ОП „Човешки ресурси“ за интеграция на пазара на труда (REACT-EU 2022)
- 2 249 649 евро по линия на Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (FEAD) за продоволствена и материална подкрепа чрез ваучери (REACT-EU 2022).
"ЕС удължи периода на изпълнение на трите фонда в областта на вътрешните работи за периода 2014—2020 г. с една година. Това дава допълнителна гъвкавост на българските органи да използват неизразходваното финансиране в подкрепа на украинските бежанци, и по-специално по отношение на нуждите от първоначално приемане, като например спешно настаняване, храна, здравеопазване и допълнителен персонал", уточняват от комисията.
Освен това новите фондове за вътрешните работи в периода 2021—2027 г. ще дадат възможност за допълнителни ресурси за държавите. Разпределените за България средства възлизат на 28.5 млн. евро по линия на „Убежище, миграция и интеграция“ (AMIF) и 121.5 млн. евро по линия на Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика (BMVI). "България получава 10.9 млн. евро и под формата на спешна помощ за справяне с извънредния натиск върху нейната система за приемане и управление на границите", отговарят още от комисията.
"От компетентността на националните органи е да предлагат съответни мерки, ако има конкретна необходимост. Българските органи не са се свързали с комисията, за да обсъдят липсата на храна за украинските бежанци след средата на ноември" - това пък гласи коментарът по повод спряната храна.
Попитахме и има ли данни каква част от предоставените на България средства са изразходвани досега. "Според информацията, получена от комисията, почти всички суми вече са били използвани и мерките, финансирани с тези средства, са в процес на изпълнение", гласи отговорът. По специално мерките и етапите са: настаняването и храната от 24 февруари до 31 май 2022 г.; дейностите за интеграция на пазара на труда, стартирала през юни 2022 г. ; програмата с ваучери за продоволствено и материално подпомагане по линия на FEAD, започнала на 1 ноември.
Още по темата:
