Помните ли началото на март, когато гръцко издателство пусна превод на "Бай Ганьо", украсен със снимка на до болка познатата ни физиономия - с автентичната му хитра усмивка и добавени балкански мустак и юнашки калпак? Гърците се извиниха за "Барба Ганьос", но грешката им беше вярна.
Сега можем да гледаме на тази случка като на подгряващо изпълнение за новото българско колекционерско издание на знаменитата книга на Алеко Константинов за националния символ, когото всички обичаме да мразим. Тази седмица издателство „Е-прес“ пусна в книжарниците „Бай Ганьо“ с илюстрации от Чавдар Николов.
Няколко български художници - Наум Хаджимладенов, Илия Бешков, Борис Ангелушев, Тодор Цонев - са рисували Ганьо Балкански с различен успех. Чавдар Николов ни представя неговата най-актуална, съвременна версия. Всъщност той прави това от доста време и ако някои герои приличат твърде много на добре познати политици - неизбежно е. „Сигурно понеже се занимавам само с политическа карикатура, това се получава без да искам. - обяснява Чавдар. - Така ме води писалката“.
Известният невъзпитан карикатурист, който има обичая да рисува хората по-дебели, е специалист по байганьовщината. Той следи зорко ганьовските золуми вече десетилетия, за което е бил награждаван. И същевременно е бил спиран, съден, изтриван и порицаван — от Дочоолу, Бочоолу, Данко Харсъзина и лично от г-н Балкански.
Две години преди да го превърне в безсмъртен литературен герой, Алеко среща прототипа на световното изложение в Чикаго през 1893 г. Оттам нататък можем да открием негови двойници - духовни, а нерядко и физически - във всяко следващо десетилетие и на все по-високи обществени позиции. Последните десетина години - на най-високи.
Карикатуристът пък дори не е сигурен откога е започнал да рисува съвременния Бай Ганьо. Предполага, че това трябва да е било по времето, когато бившият бодигард на предишния главен Бай Ганьо (селският хитрец, по-известен като Бай Тошо) беше вече назначен за Главен борец с престъпността и се занимаваше с превземането на медийната среда. „Той нали ходеше с едно черно кожено сетре, което постоянно развърташе така, че да му се вижда пищова. Трябва да е било, докато работех в "Новинар“, предполага Чавдар Николов.
По онова време героят още се старае да играе пред публиката ролята на Батман на пълен работен ден - защитник на справедливостта с пелерина и денонощен ловец на бандити в Готъм. После седна на кметското кресло, качи килограми и самочувствие, нахитря, ориентира се в изконните щения на масите и байганьовското в него напълно заличи супергеройската поза. Разбира се, той беше още от началото чист байганьовски продукт, но в батманска (по-късно банкянска) опаковка. Постепенно форма и съдържание влязоха в пълен синхрон.
В "Бай Ганьо“ Алеко описва следосвобожденската епоха с нейните трагикомични сблъсъци между традицията и новото, между патриархалното и модерното. Ако се беше родил век по-късно и описваше посткомунистическата епоха с нейните трагикомедии — вероятно фейлетоните за най-прочутия му герой нямаше да започнат с пътуването му из Европа. Биха могли да започнат примерно с „Бай Ганьо, гавазин на Бай Тошо“, да продължат с „Бай Ганю среща Мата Хари“ и може би да завършат с „Бай Ганьо се бори с пандемия“. Но другото пак щеше да е същото: „Бай Ганьо прави избори", "Бай Ганьо журналист", "Бай Ганьо и опозиция — ама де-де“, това са теми както на писателя от XIX-и век, така и на карикатуриста от XXI-ви. Вечни теми.
„Бай Ганьо“ е вечната книга на България — казва художникът. — Напоследък много хора приличат на Бай Ганьо, не е само той. Не беше ли и Тодор Живков един Бай Ганьо? Винаги има аналози, винаги. Аз затова казвам, че това е вечната книга на България. Като погледнеш - Сашо Йорданов не е ли герой на Алеко? Ами Каракачанов и Цветанов?“
„Навремето — сеща се Чавдар — когато излезе книгата "Люти чушки" на Радой Ралин, един поет, ако не се лъжа, беше казал: „А-а-а, този подпис много прилича на подписа на Генералния секретар. Димовски до последно повтаряше, че подписът не е на генералния секретар, но тя историята вече беше тръгнала. Та и сега има бдителни хора и нещата се повтарят, повтарят, и ние нищо не научаваме от повторенията, и те продължават да се повтарят. Затова Алеко е вечен.“
