Миналия месец, по повод Световния ден на културното разнообразие, гръцкият министър на културата Лина Мендони припомни за пореден път, че Британският музей трябва да върне „откраднатите скулптури“ от Партенона - молба, която от поколения в Лондон няма кой да чуе.
Новият музей на Акропола бе създаден с ясна цел - да бъде домакин на единствения проблем, за който в Гърция цари единодушие: мраморните скулптури от Партенона трябва да бъдат върнати от Лондон, припомня в. „Гардиън“.
В събота се навършиха 11 години от откриването на четириетажната сграда в подножието на Акропола и Атина засили културния натиск, като нарече задържането на античните мрамори в Британския музей незаконно.
„От септември 2003 г., когато започна строежът на Музея на Акропола, Гърция систематично настоява за връщането на скулптурите, изложени в Британския музей, защото те са продукт на кражба“, заяви министърът на културата на страната Лина Мендони пред гръцкия вестник Ta Nea.
„Сегашното гръцко правителство - както всяко гръцко правителство - няма да спре да претендира за откраднатите скулптури, които Британският музей, противно на всички морални принципи, продължава да съхранява незаконно.“
Години наред, каза тя, ръководството на Британския музея твърдеше, че Атина няма къде да покаже достойно шедьоврите на Фидий, като тази позицията е "в пълен контраст" с възгледите на британската общественост. В многократни анкети британците изразяват подкрепа за репатрирането на мраморите, свалени от Партенона през 1802 г. по искане на лорд Елгин, британският посланик в Османската империя, който ги отнася в Лондон.
По-късно Елгин твърди, че е получил през 1801 г. официален ферман-разрешение от Високата порта (правителството) на Османската империя, която тогава владее Гърция. Такъв ферман не е открит в османските архиви, въпреки наличието на много документи от същия период и неговото съществуване е оспорвано.
„Без върховния символ на културата - Партенонът, западната цивилизация не би съществувала и той заслужава да бъде обединен отново със своите отвлечени скулптури“, заяви Мендони по телевизия STAR.
2500-годишните мраморни фигури и релефи са обект на спор повече от три десетилетия, през които Гърция и международната общност многократно призовават Британския музей да ги върне там, откъдето произхождат.
„Тъжно е, че един от най-големите и важни музеи в света все още се управлява от остарели, колониални възгледи.“
Гръцкото дясноцентристко правителство обеща да засили кампанията за връщане на произведенията на изкуството, които са украсявали фриза на храма, построен от Перикъл, преди празненствата по повод двестагодишнината от независимост на страната следващата година. (Днес всички релефи от фриза се намират в новия музей в подножието на Акропола, защото въздухът в Атина има разрушително въздействие върху тях.)
Скоро след като стана премиер Кириакос Мицотакис, обяви, че Атина е готова да разреши съкровища, които никога не са пътували в чужбина, да бъдат изложени в Лондон - в замяна на връщането на мраморите при „паметника на световното културно наследство“. В Гърция са надяваха на натиск от страна на ЕС за връщането на антиките като част от сделката за Брекзит.
Спорът се разгоря отново миналата година, когато директорът на Британския музей - германецът Хартвиг Фишер, определи изнасянето им от Гърция като „творчески акт“ - „поставяне в нов контекст, редом с други културни ценности“.
„Гърция може единствено да ги заеме - но само ако преди това признае, че Великобритания е законният им собственик“, каза Хартвиг Фишер в началото на 2019 г. Днес половината от 160-метровия фриз е в Лондон, 50 метра са в Атина, а останалите произведения са изложени в общо осем други музея в цяла Европа.
Миналата година над 14,5 милиона души посетиха Новия музей на Акропола, който е сред най-популярните културни институции в световен мащаб.
За тези, които искат скулптурите обратно в Атина, галерията на Партенона на последния етаж на музея на Акропола е идеалният довод срещу тъмната галерия Дювен в Британския музей. Останалите в Гърция скулптури са разположени така, че при поглед през стъклени стени към Акропола техните отражения могат да се видят заедно с Партенона. Европейският съюз (а това означава включително и Великобритания), внесе почти 25 милиона евро за създаването на този музей.
Като класицист с декларирана любов към древна Гърция, Борис Джонсън отдава почит на постиженията на атинския стратег, и дори постави бюст на Перикъл, закупен от магазина за подаръци на Британския музей, върху бюрото си веднага след като се премести на Даунинг Стрийт. Британският премиер обаче е пламенен привърженик на оставането на скулптурите в Лондон, твърдейки, че са били „спасени, съвсем законно и правилно, от Елгин“. По-рано този месец Тони Блеър, един от предшествениците на Джонсън, призна пред гръцкия вестник “Катимерини”, че мраморите винаги са били „твърде сериозен проблем“.
