Панагюрското златно съкровище украси Британския музей в Лондон като част от временната експозиция "Лукс и власт: От Персия до Гърция". То е един от централните експонати в изложбата, която бе открита в присъствието на служебния министър на културата Найден Тодоров и вицепрезидента Илияна Йотова. В откриването участваха и експерти от екипа на Националния исторически музей в София.
Йотова и Тодоров бяха първите официални гости, които разгледаха изложбата, придружени от българския посланик Марин Райков. "Изложбата е важна, защото показва, че историята се пише не от битките, а от културата", коментира Йотова, като благодари на директора на Британския музей Хартвиг Фишер и нарече съкровището "визитна картичка на България".
"Лукс и власт: от Персия до Гърция" проследява връзката между богатството и политиката през първото хилядолетие преди новата ера, като представя ослепителни предмети от Европа до Азия. Британските медии не пестят суперлативи в отзивите си за изложбата - Evening Standard я нарича "прекрасна", The Telegraph - "ослепителна", а "Таймс" - "съвършено красива".
Експозицията изследва историята на разкоша като политически инструмент в Близкия изток и Югоизточна Европа в периода 550-30 г. пр.н.е. Тя проследява как царският двор на Ахеменидите в Персия е използвал скъпоценни предмети като маркер на властта, определяйки стил на лукс, който е намерил отзвук в цялата империя от Египет до Индия. Разглежда се как източният лукс е бил възприет в ранната демократична Атина, която се е самоопределяла като заклет враг на Персия, и как той е бил адаптиран по иновативен начин, за да стане социално и политически приемлив. Накрая се изследва как Александър Велики разбива Персийската империя, за да постави началото на нова елинистична епоха, в която източните и западните стилове на лукс се сливат като част от един все по-взаимосвързан свят.
Панагюрското златно съкровище е изработено в малоазийския град Лампсак. Датирано е от края на ІV и началото на ІІІ в. пр. н. е. То се състои от девет златни съда - ритони, фиала и амфора, с общо тегло на деветте предмета 6,164 кг, изработени от чисто масивно злато с чистота 23 карата. Смята се, че е принадлежало на владетел на одрисите и е използван при извършването на ритуални действия и религиозни тайнства. Съдовете са богато украсени с митологични фигури и орнаменти, като четири от ритоните са оформени като животни.
"Без Националния исторически музей тази изложба с участието на България не би била възможна", акцентира в словото си вицепрезидентът. Във връзка с тази изложба и по покана на доц. д-р Бони Петрунова, директор на НИМ, бяха проведени няколко срещи с куратора на "Лукс и власт: от Персия до Гърция" д-р Джейми Фрейзър. В резултат на разговорите най-голямата музейна институция в България договори бъдещите професионални отношения с Британския музей за обмяна на добри практики, експерти в областта на музейното дело, археологията и културното наследство.
Изложбата в Британския музей е отворена за посетители от днес до 13 август.
