Голяма е вероятността българската икономика да стагнира през 2022 г. При задълбочаването на военния конфликт в Украйна стагфлацията е напълно възможен сценарий, тъй като по-високите цени на енергийните ресурси едновременно оскъпяват и правят неконкурентно производството при свиване на външните пазари.
Това се казва в Годишния доклад на Института за икономически изследвания при Българската академия на науките (БАН), който изследва състоянието и развитието наглобалната и националната икономика през 2021 г. и представя прогнозни оценки за икономическото развитие в средносрочен план до 2024 г.
Стагфлацията е процес, при който се отчита застой на икономиката на фона на висока инфлация. Учените от БАН посочват, че и бизнесът вече е обявил очаквания за понижаване на икономическия растеж и влошаване на бизнес средата при по-ниски фирмени приходи и растящи разходи.
Възможна е заплаха и от нова вълна на COVID-19, проблеми с инвестициите и доставките на суровини и стоки и продължаващо нарастване на цените на енергийните ресурси. Санкциите на Европа за отказ от внос на руски газ и нефт са икономическо предизвикателство за европейските страни, което може да доведе до сътресения в световната икономика, се казва в доклада.
В сложната геоикономическа и геостратегическа обстановка в света през 2022 г. очакванията за България са реалния растеж на БВП да намалее до около 2% и до 2024 г. плавно да се възстановява до нивата преди пандемията, смятат икономистите на БАН. Според тях инфлацията в следващите две години ще бъде по-висока от обичайната, като за 2022 г. тя ще е близо 14% средногодишно.
Предприетите мерки за подпомагане по време на пандемията и за компенсиране на енергийните цени са оказали положителен ефект на вътрешното търсене в страната, но инвестициите са отбелязали реален спад от 11% за 2021 г. Подхранван от изнасянето на капитали, този неблагоприятен процес е индикация, че бизнес доверието в българската икономика е силно намаляло вследствие на наслагващите се негативни шокове - висока инфлация, ефектите от пандемията от COVID-19 и регионалните геополитически турбуленции.
В същото време икономистите от БАН предупреждават, че високата инфлация и неблагоприятните перспективи пред развитието на бюджетните показатели на страната силно ще затруднят присъединяването на България към еврозоната от 2024 г.
България продължава да изостава изостава от средните темпове на растеж на БВП на човек от населението за ЕС, се посочва в доклада. Съпоставката с Румъния показва, че 15 години след присъединяването ни към ЕС, БВП на човек у нас изостава с 40% спрямо румънския, което ни оставя трайно на последно място сред останалите държави-членки.
Средногодишните работни заплати растат, но основно значение за запазването на заетостта продължават да имат компенсациите за работодателите по мярката „60/40”, както и подпомагането им чрез проектите „Краткосрочна подкрепа за заетост“, „Запази ме” и „Запази ме +“. Въпреки това, очакванията са, че заетите ще продължават да намаляват поради демографската криза и бавното възстановяване на икономиката. В условията на висока външнополитическа неопределеност, покачване на цените на енергоносителите и ограничен достъп до някои от тях, се очакват и нарушени търговски връзки, което ще ограничи предлагането на нови работни места.
При актуализацията на държавния бюджет трябва да се заложи на по-предпазлива разходна политика заради с усложнената международна обстановка и неяснотите около преодоляването на здравната епидемия от COVID-19, така и предвид необходимостта от стимулиране на инвестиционната активност в страната. При забавеното приемане на Националния план за възстановяване и устойчивост, може да се наложи осигуряване на бюджетни средства за предотвратяване на съществено забавяне при реализацията на планираните проекти.
Икономистите на БАН препоръчват подкрепата от страна на бюджета да бъде в по-голяма степен диференцирана и основана на ясни критерии за компенсиране на покупателната способност на определени групи от населението, което ще позволи осигуряването на достатъчно бюджетни буфери. Те препоръчват да се въведе необлагаем данъчен минимум върху доходите на физическите лица.
Според тях промени в косвеното данъчно облагане (намаляване на ДДС и акцизи) не трябва да се използват като антиинфлационен инструмент, чийто ефекти са ограничени и до голяма степен зависят от сиви практики в съответните сектори на икономиката.
На ценовите нива в страната може да се въздейства чрез ефективно използване на финансовите средства по линия на Националния план за възстановяване и устойчивост за реформиране на енергийния сектор. Трябва да се приоритизират усилията за диверсификация на доставчиците на газ и петрол, както и възможността да се правят общи доставки за целия ЕС, се посочва в доклада. Препоръчва се ефективен контрол върху цените на горивата, енергийните ресурси, стоките от малката потребителска кошница и медицинските услуги при съмнения за ценова спекула.
