52 учени от Българската академия на науките са включени в първите 2% на класацията на Станфордския университет за влиянието им върху развитието на световната наука през изминалата 2021 г. 45 учени от Академията присъстват в престижната класация въз основа на оценка на цялата им творческа дейност, а научните статии на още 7 учени са получили висока оценка през м.г. Това съобщиха от БАН днес на връх 153-та годишнина от създаването си.

Класацията групира всички изследователи в 22 научни области и 176 подобласти. Комплексният анализ обхваща информация за брой цитирания, H-индекс, коригиран в съавторство Hm-индекс, цитати на статии при различни позиции на авторство и др. 

"В областта на хуманитарните науки БАН е един от стожерите на запазването на националната идентичност и културно-историческото наследство", коментира пред БНР председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски. Той отличи постиженията на Академията в областта на фундаменталните изследвания, които са в основата на научните изследвания, както и тези в областта на иновациите. "Те са по-видими, защото са в областта на биомедицината, свързани с материали, приложими в лечението на редица болести, така и в новите материали, които получават редица приложения в областта на металознанието и космическите изследвания", заяви той. 

По думите му през изминалата година са издадени над 40 патента, а БАН е била водеща организация в четири програми. През 2022 г. освен политиката за повишаване на възнагражденията на учените, бяха подпомогнати учени, пострадали от войната в Украйна. "С увереност можем да твърдим, че в световното пространство БАН заема достойно място", подчерта акад. Ревалски.

Академик Юлиан Ревалски изтъкна, че това, което движи напред света, е знанието и БАН е един от основните фактори на увеличаването на знанието у нас. По думите му "може би заради това, че времето е динамично и има кризи през последните 30 г., а и в момента с войната, като че ли научните изследвания се оставят на по-заден план в отразяването им и в достигането им до широката общественост". "Правим всичко възможно постиженията на Академията да станат достояние на българското общество, за да може хората да разберат, че инвестициите, които са в наука, са инвестиции, които се връщат с излишък", заяви акад, Ревалски. 

"Т.г. се очакваше да достигнем до 1% от БВП, който се отделя за научни изследвания - не само за БАН, а за всички учени. Политиката не беше устойчива в това отношение и вероятно тази година ние едва ли ще сме повече от 0,3 - 0,4, при положение, че трябваше да сме 1%. Борбата ни, заедно с висшите училища и другите научни организации, ще бъде този процент устойчиво да се увеличава. Политиката трябва да бъде на увеличаване на този процент от БВП за наука, защото това е политиката на всички развити страни. Това е политика на ЕС, но все още сме далече от това", заяви още председателят на БАН.