Правителството има намерение да налее милиарди в капитализацията на държавни дружества. В закона за държавния бюджет, приет днес на първо четене от три от парламентарните комисии, е записано, че част от рекордно високия нов дълг, който ще поеме държавата през тази година в размер на 18.9 млрд. лв., ще се използва за "специфични програми за капитализация на търговски дружества с държавно участие в капитала в сферите на здравеопазването, науката и образованието, отбраната, енергетиката, земеделието, спорта и икономическото развитие".
Законовата разпоредба е прекалено обща, но в рамките на дебатите в бюджетна комисия нито един депутат не зададе въпрос кои точно държавни дружества смята да финансира правителството.
Финансовият министър Теменужка Петкова посочи, че всички сектори имат сериозна нужда от капитализация, като открои единствено държавната енергетика, която била сериозно обезкървена.
Както писа "Сега" в първоначалния вариант на проектобюджета максималният нов дълг, който се разрешава да поеме правителството за тази година, бе в размер на 16.9 млрд. лв. Изненадващо в проекта, внесен в Народното събрание, той е завишен на 18.9 млрд. лв. Така таванът на държавния дълг през тази година скача на 61.7 млрд. лв. (28,6% от БВП), вместо първоначално предвижданите 59.7 млрд.
Обяснения защо се налага страната ни да тегли толкова високи заеми при положение, че предвиденият дефицит в бюджет 2025 е 6.4 млрд. лв., поиска бившият финансов министър Асен Василев. "При 6.4 млрд. лв. дефицит, 3.7 млрд. лева падежиращ дълг тази година и 1.5 млрд. лв. заради структурни политики, необходимостта от външно финансиране е 12.3 млрд. лв. Защо в бюджета вие записвате 18.9 млрд.? За какво ще използва разликата от 6 млрд. лв.", попита Василев.
След което последва отговорът на Теменужка Петкова. Досега в законите за държавни бюджети винаги са се посочвали точно за кои търговски дружества се предвижда увеличаване на капитала с пари от бюджета или със заеми. Например в проектобюджета на служебния кабинет на Димитър Главчев бе записано, че държавата ще осигури 2 млрд. лв. за увеличаване на капитала на Българската банка за развитие. Сега в бюджета на редовната власт нито се посочва с колко, нито за кои държавни фирми ще се наложи подобна финансова операция.
МЕРКИ СРЕЩУ СИВАТА ИКОНОМИКА
Един от спорните въпроси около бюджета бе изпълним ли е огромният ръст на данъчните приходи и особено на ДДС - до над 24 млрд. лв., което е с 33% повече от събраното през 2024 г.
"Залагаме изключително много на борбата със сивата икономика. Ще водим решителна битка. В това отношение има сериозни възможности за НАП и Агенция Митници да постигнем добри резултати", каза финансовият министър Теменужка Петкова. От нейните обяснения стана ясно, че в резултат от затягане на данъчния и митнически контрол се очаква от ДДС тази година да влязат допълнително 3.9 млрд. лв. Отделно от номиналния икономически растеж - ръст на БВП плюс инфлация, се очаквали постъпления от ДДС в размер на 20.7 млрд. лв.
Петкова изброи и кои са мерките, които ще осигурят допълнителните приходи от ДДС - връщане на 20% ставка за ресторантите и хляба, разширяване на контрола върху стоките с висок фискален риск (предимно горива и хранителни стоки), преустановяване на измамите с касовите бележки на бензиностанциите, положителният ефект от сухопътния Шенген, отново намаленият праг за регистрация по ДДС за фирмите. Сметките на Петкова обаче излязоха далеч под обявените 3.9 млрд. лв. допълнителни приходи от ДДС. Все пак тя поясни, че това са само част от мерките, а ръководствата на НАП и Агенция Митници са дали уверения, че планираните данъчни приходи ще бъдат изпълнени.
ВМЕСТО РЕФОРМИ - ПО-ВИСОКА ДАНЪЧНА ТЕЖЕСТ
От "Демократична България", обявиха, че не подкрепят бюджета, защото вместо реформи виждат повишение на данъчно-осигурителната тежест следващите четири години. "Вдигането на осигуровките през 2027 и 2028 г. още сега ще бъдат калкулирани от бизнеса. Опасно е в трудни времена да се правят подобни промени, които забавят растежа на икономиката ни. Прекомерният скок на максималният осигурителен доход от тази и следващите години е удар върху най-производителителната чат на обществото", заяви депутатът Мартин Димитров. Той призова да се преосмисли планираното повишение на осигурителните вноски, както и намаленият праг от 166 000 лв. на 100 000 лв. за регистрация по ДДС във вреда за малките фирми.
От ПП-ДБ също изказаха опасения, че затегнатият данъчен и митнически контрол може да се превърне в тормоз за коректните фирми.
ДАРЕНИЯ
Депутати поискаха разяснения и по един странен текст в закона за държавния бюджет. Предвижда се бизнесът да може да прави дарения в инвестиционни проекти, с които после да бъде намаляван финансовия резултат преди облагане.
"Това е идея на служебния кабинет на Димитър Главчев. Разговаряно е с различни браншови организации и те са предложили тази възможност. Разбира се, НАП ще прави анализ на ползвателя за произхода на парите и ще осъществяват строг контрол", обясни финансовият министър Теменужка Петкова. Според нея в тази мярка няма никакви корупционни рискове.
