Просветното министерство е започнало голямо допитване до учителите относно новите учебни програми по математика и природни науки в 5-и, 6-и и 7-и клас. В училищата вече са разпространени анкети за различните видове предмети, които се очаква да попълнят педагозите. Това става ясно от писмо на шефа на РУО-София Ваня Кастрева до столичните директори. Подобни писма са изпратени към всички училища, в които има обучение в прогимназиален етап.
В тях е обяснено, че мнението на учителите относно прилагането на новите учебни програми е нужно с цел повишаване на ефективността им, както и защото педагозите ежедневно работят с учениците и най-вярно могат да подскажат необходима ли е промяна и в каква посока. "Целта на анкетите не е да се прецени работата на учителите или работата на училището. Поради тази причина не се изисква да се посочват имена", изрично посочват инспекторите.
"В разговори с колеги учители чуваме различни гледни точки, получаваме различни предложения за оптимизирането им. Нужно ни е обаче по-широкото мнение на колегията, становищата на всички Вас, които сте на терен, работите с различни ученици и можете най-вярно да ни ориентирате за посоката на промяна", мотивират се от МОН и уверяват, че обективното и професионално мнение на учителите "ще бъде взето под внимание".
Изпратените въпросници са 8 на брой за общо 6 предмета - по математика и по Човекът и природата в 5-и и 6-и клас, както и по математика, физика, химия и биология в 7-и клас. Новите учебните програми за пети клас са в употреба вече 4-та година, тези за шести клас - от три години, а за седми клас - от две години.
Най-общо анкетите търсят преценката на учителите за включените теми в програмите - дали са основополагащи, дали са важни, но трябва да се представят по-опростено или пък дали могат да не се изучават в задължителните часове. Иска се тяхното мнение за трудността да се постигнат заложените резултатите по програмите, както и за това кои понятия според тях биха могли да отпаднат. Анкетите са доста дълги - някои с по близо 40 въпроса с десетки подвъпроси, и са изключително детайлизирани. Педагозите например трябва да посочат до каква степен - по скалата от 1 до 5 - заложената цел, например учениците да построяват отсечка по определени условия - в програмата по математика за 5-и клас, е трудна, както и доколко тази цел е значима. Във въпросната програма - по математика за 5-и клас - са изброени различни понятия, от които учителите се изисква да посочват кои са излишни - например крайна десетична дроб, безкрайна периодична, проста лихва, пиктограма и т.н. Учителите, преподаващи по химия в 7-и клас, пък трябва да преценят дали са излишни някои от понятията относителна атомна и молекулна маса, неутрализация, дисоциация, pH и др.
От МОН обясниха пред "Сега", че към момента фокусът е върху математика и природни науки и усилията са насочени към повишаване на функционалната грамотност в тези области, която се изследва и в PISA. Що се отнася до третата област - четенето, се прилагат главно мерки за обща подкрепа още в детската градина. "Чрез анкетите се търси обратна връзка от преподаващите учители за очакваните резултати в съответната учебна програма – за значимост и постижимост, както и за заложените понятия. Въз основа на мнението на учителите, надградено с анализи от НВО и с предложенията на работната група, в която се включват и различни специалисти по съответния предмет, ще се прецени дали и в кои конкретно теми и очаквани резултати може да се облекчи учебната програма. След това проектите ще бъдат подложени на обществено обсъждане", обещават от МОН.
"Сега" припомня, че в края на миналата година просветното министерство започна преглед на програмите по математика за прогимназиалния етап между 5-и и 7-и клас, след което обеща да предложи варианти за олекотяването им. Причина за тази мярка бяха изключително слабите резултати на седмокласниците на последното национално външно оценяване. Те бяха първият випуск, който започна да учи от пети клас по изцяло нови учебни програми и нови учебници, които са с по-леко съдържание, по-практически ориентирани и целящи усвояване на умения. В този смисъл предстоящите промени са доказателство за провал на започналата през 2016 г. реформа в българското училище.
Вече над 4 месеца, откакто бе сформирана работната група, публично оповестени резултати от работата й няма. По неофициална информация, членовете й са на различни и понякога противоположни мнения относно бъдещите промени. Съдейки по изпратените наскоро анкети до училищата в страната, крайният срок за попълването на които е 21-ви февруари, може да се предположи, че едва ли скоро ще има конкретно решение за промяна на програмите по математика.
