Голяма част от учителите са работили над 10 часа дневно по време на дистанционното обучение. За 56% работният ден е бил между 10 и 12 часа. 13.1% от учителите са работили над 12 часа, 25.3% са работили от 5 до 8 часа, а 5.6% - по 5 часа. Това показва анализ на синдикат Образование към КТ "Подкрепа" за дистанционното обучение.
"Дължината на работния ден на учителя, включващ подготовка за дистанционен урок и провеждане на часовете, подготовка на материали и изпращане на учениците, организация на обучението от разстояние от ръководствата на образователни институции, показва дължина, достойна за уважение", казват от синдиката. От резултатите те правят извода, че учители и директори са работили при огромно натоварване на ръба на своите възможности, като 94.4% от колегията е положила труд над „нормалните“ за Кодекса на труда 8 часа.
От синдиката поддържат идеята за обучение в електронна среда, но според тях то няма почва в предучилищната и началната степен поради възрастовите особености на децата и учениците и специалните образователни приоритети в тези степени. От профсъюза са категорични, че тази форма трябва да се използва приоритетно само в прогимназиален и гимназиален етап. Така възможност е записана в проект на МОН, според който е-часовете може да достигнат до 20% от всички часове за учениците от 5-ти до 12-и клас.
"Ако промените станат факт, веднага трябва да изработим регламент на дистанционното обучение, който да дублира редовния учебен процес. В правилата за електронното обучение трябва да фигурират задължително отсъствия на ученици от дигиталната класна стая, задължително включени видеокамери и оценки, в унисон с наредба №11 на МОН", смятат от синдиката, които определят липсата на оценки в първия етап от провеждането на дистанционния процес и забраната за писане на отсъствия като изключително демотивиращи недостатъци на дистанционната форма.
Оттам са на мнение, че за да стане тя добра политика, са нужни още няколко условия - МОН да ситуира своевременно до 3 г. дигитална безплатна платформа, която да съдържа дигитални уроци и помагала, които да обхващат поне 90% от учебния материал. Подобни платформи има и сега, но те са платени и не обхващат целия учебен материал, което предразполага към дигитално изключване, посочват от синдиката. По техни наблюдения точно създаването на дигитални ресурси натоварва неимоверно много българските учители и ги принуждава да работят по 12 и повече часа.
КВАЛИФИКАЦИЯ
Синдикат „Образование“ счита, че всяко българско училище трябва да изгради и използва свой собствен дигитален облак на домейн на училището и да го изпълни с ресурси. Това ще даде възможност образователните институции да започнат симбиозата редовно и електронно обучение. Подходящи приложения, ресурси и електронни услуги, предоставени от МОН, биха ускорили процеса на дигитална интеграция, смятат от профсъюза. "По-успешните училища разполагаха с облачна услуга на собствения си домейн и тази философия трябва да бъде подкрепяна от МОН, а не да се раздават необезпечени от добри практики “безплатни” акаунти", посочват още оттам, давайки за пример 660-те образователни институции у нас, които досега са изградили собствени облаци.
Синдикатът засяга и една щекотлива тема - квалификацията на учителите. "Лишени от голяма ефективност бяха „безплатните“ интернет акаунти към Microsoft, които МОН раздаваше по време на Пандемията и със същата спорна ефективност ще бъдат и евентуални „безплатни“ акаунти към Google. И двата технологични гиганта предоставят безплатни услуги за образователни институции. Но тук е важно обучението на учителите, което може да започне по оперативна програма наука и образование", казват от синдиката.
