За избухването на Втората световна война няма невинни. Като че ли през XX век пренаписването на историята се засили, а през последните години тази тенденция се ожесточава. Това каза пред БНР професор Искра Баева от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в интервю за предаването "Хоризонт" на БНР.
Проф. Баева коментира споровете, най-вече между Полша и Русия, които хвърлиха сянка върху отбелязването на 75 години от освобождаването на концлагера Аушвиц в Ерусалим, където над 40 държавни и правителствени ръководители се събраха, за да почетат жертвите на нацизма.
Там не присъства полският президент Анджей Дуда - лидерът на страната, дала най-много жертви на Холокоста, не присъства на възпоменанията тази седмица в мемориала „Яд Вашем“. А вдругиден в южния полски град Освиенцим няма да присъства руският президент Владимир Путин на отбелязването на годишнината от освобождението от Червената армия на оцелелите 7000 концлагеристи.
„Този род исторически събития се използват не толкова да си помислим какво е станало и продължим хубавото и избегнем лошото в бъдеше, а в повечето случаи се превръщат в политически събития, така беше и този път“, каза Баева.
„Тези политици казват по няколко думи за повода за събирането, но в повечето случаи се занимават със своята политика, екстраполират миналото в настоящето и бъдещето с идея да защитят своите тези – често пъти вътрешнополитически, а в някои случаи – външнополитически. Сега на преден план излезе външнополитическия спор“.
Според проф. Баева не е случайно, че Анджей Дуда не присъства в Ерусалим, а Владимир Путин няма да е в Освиенцим.
„Това се дължи на острия конфликт, който се зароди през последните години между Полша и Русия във връзка с историята… Той е много стар, бих го върнала до XVIII век… В момента обаче наблюдаваме един от пиковете на спора между поляци и руснаци, който за съжаление е свързан с такива трагични събития, като съдбата на европейското еврейство през Втората световна война, както и чия е основната вина за войната“
Тя е категорична , че „за избухването на Втората световна война няма невинни“.
„Всяка участничките в подготовката ѝ, а тя започва още в края на Първата световна война, мирът, който е създаден и промяната му, да не носи вина за това, което става“.
„Опитът да се прехвърли вината, отговорността върху едната или другата страна не е исторически, а изцяло политически. И говори за новото противопоставяне в което живеем. По един начин изглеждаха нещата в край на Студената война, а след 1991 г. в последвалите почти 30 години се повтори онова съотношение на силите и което след Първата световна война и след Втората световна – победителите се опитват да осъдят победените и да ги принудят да признаят вината, при положение, че в историята вината винаги е поделена – макар при едни да е по-голяма, а при други – по-малка“, каза проф. Баева.
„Като че ли през XX век пренаписването на историята се засили, а през последните години тази тенденция се ожесточава“, каза тя и посочи, че това става и в международни документи, включително на Европейския парламент, „които се опитват да посочат за виновник противника, а не да потърсят проблемите и отговорността в собствената си история“.
В резолюция на Европарламента от септември 2019 г. пише, че Втората световна война е започнала като „непосредствен резултат“ от договора Рибентроп-Молотов за ненападение между нацисткия режим и СССР от 23 август 1939 г. – седмица преди старта на войната.
„Войната е подготвяна десетилетия по-рано, от многобройни договори, повечето от които не са между СССР и нацистка Германия“, каза Баева, като отбеляза, че оста Великобритания-нацистка Германия е била много ясно видима през втората половина на 30-те години“, каза проф. Баева. Според нея обаче „това не означава, че трябва да осъдим Великобритания за тогавашните ѝ действия, а да се опитаме да разберем защо британския премиер Чембърлейн прави това и отстъпва на Хитлер“.
Преди Втората световна война е Мюнхенската конференция през 1938 г., предателството спрямо Чехословакия, и то не само от страна на Великобритания и Франция, които са били гаранти на изпълнението на Версайския договор, как е позволено на Хитлер да се превъоръжи и възстанови армията на Германия.
„Съветският съюз пък помага на Германия да преодолее забранителните клаузи на Версайския договор, но до 1933 г. до идването на Хитлер на власт, когато тези отношения са прекъснати заради борещите се една срещу друга идеологии в двете държави“, каза Баева.
„Този урок от Втората световна война, че не могат да се унищожават хора по причини, които не зависят от тях, какъвто е произхода, не е научен. А дори когато е научен, проблемът отново изниква. Уроците не се научават веднъж завинаги, те трябва да се учат непрекъснато“, каза още проф. Искра Баева.
Източник: БНР
